Решение № 12579 от 19.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9608/2017 г.

Решение № 12579 от 19.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9608/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Тодор Петков Производството е по чл. 239, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане на Б. М. Д. от гр. Б., ул. "О." №... за отмяна на влязло в сила решение № 5181/25.04.2017 г., постановено по адм. д. № 11567/2016 г. на Върховен административен съд. Искателят твърди, че не е била спазена съответната процедура по получаване на съобщение и връчването на определение за внасяне на определеният от съда депозит, което представлявало съществено нарушение на процедурните правила, лишаващи правото на защита - представляващо основание за отмяна по чл. 239, т. 5 АПК. Претендира на основание чл. 244 от АПК отмяна на решение № 5181/25.04.2017 г., постановено по адм. д. № 11567/2016 г. на Върховен административен съд и връщане на делото за ново разглеждане. Ответната страна - Министерски съвет на Р. Б. чрез процесуален представител релевира доводи за неоснователност на молбата за отмяна. Претендира юрисконсултско възнаграждение Заинтересованата страна - Агенция "Пътна инфраструктура", чрез упълномощен процесуален представител релевира доводи за неоснователност на искането за отмяна. Заинтересованата страна - министърът на регионалното развитие и благоустройството чрез упълномощен процесуален представител релевира доводи за неоснователност на молбата за отмяна. Останалите ответни и заинтересовани страни не ангажират становище. Върховният административен съд, петчленен състав от Първа колегия, за да се произнесе по искането за отмяна, взе предвид следните съображения: Искането за отмяна на влязло в сила решение № 5181/25.04.2017 г., постановено по адм. д. № 11567/2016 г. на Върховен административен съд, с което е отхвърлена жалбата на В. Б. С., Г. М. С. и Б. М. Д. като наследници на Г. С. Ш. срещу Решение № 749 от 10 септември 2016 г. на Министерския съвет на Р. Б. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Автомагистрала "С.", Лот 3, Лот 3.1 от км 359+068=км 359+483.52 от Лот 2 до км 376+000 и център за управление с временна връзка към П., село М. и село Ц., община Б., село Г. и град С. /с изключение на частта, попадаща в регулационните граници на града/ община С., област Б., в частта относно определеното обезщетение от 1598 лева за отчуждената част от поземлен имот № 56.4, пореден № 52, вид на територията - селско стопанство, начин на трайно ползване - нива, находяща се в землището на село П., ЕКАТТЕ 57159, община Б., област Б. Съгласно чл. 239, т. 5 АПК във вр. с чл. 238, ал. 1 АПК право да иска отмяна на влязъл в сила съдебен акт има страната по делото, за която този акт е неблагоприятен в случаите, когато вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. В искането за отмяна Демерджиева навежда факти и твърдения, относими към хипотезата на нарушаване на съответните правила - била лишена от възможност да събере достатъчно доказателства за да обоснове жалбата си, тъй като съобщение за внасяне на депозит не е получавала, а другите жалбоподатели са възрастни и не са обърнали внимание на това, което получават. Твърдението и, че след като не е получила съобщение за внасяне на искания депозит, е нямало как да го внесе и по този начин е лишена от правото на участие в процеса. В разглеждания случай визираните предпоставки за уважаване на искането не са налице. Въз основа на доказателствата по делото се установява, че искателя в настоящото съдебно производство е получила Определение от проведено закрито заседание на 20.01.2017 г., видно от призовка изпратена на 26.01.2017 г. /л. 643 от делото/. Същата е адресирана до Б. Д. с адрес: гр. Б., ул. "О." №... и е получена на 31.01.2017 г. от В. С., с направено отбелязване - роднина, живее на адреса. С оглед нормата на чл. 46, ал. 2 ГПК приложима субсидиарно по силата на препращащата норма на чл. 144 АПК, след като В. С., вписана като "роднина", не е съобщила за липсата на контакти с Б. Д., следователно същата съгл. цитираната разпоредба е приела задължението, да й предаде призовката, а последната е подписана и попълнена съобразно изискванията. С оглед изложеното следва призоваването да се счете за редовно. По този начин е осъществено и уведомяването на искателя. Във връзка с гореизложените съображения, нарушение на правото на участие на Б. Д. като страна в процеса не е налице. Искането за отмяна, подадена на основание чл. 239, т. 5 АПК на влязлото в сила решение № 5181/25.04.2017 г., постановено по адм. д. № 11567/2016 г. на Върховен административен съд е неоснователна и следва да се остави без уважение. При този изход на делото, съобр. чл. 143 АПК във вр. чл. 249 АПК - ответникът има право на присъждане на своевременно поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение, които съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, в редакцията след изменението на кодекса, обнародвано в Д. вестник бр. 8/2017 г., във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв., и предвид действителната фактическа и правна сложност на образуваното съдебно производство, за производството по настоящото дело в полза на Министерски съвет следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лв. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд в настоящия 5-членен състав от Първа колегия,