Решение № 2701 от 26.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10372/2008 г.

Решение № 2701 от 26.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10372/2008 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "РИС-3"ООД, с. Цалапица, обл. Пловдив чрез процесуален представител- адв. Вълев срещу решение№ 658/ 27 юни 2008 г. постановено от Административен съд-гр. Пловдив по адм. д. № 1609/07 г. с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА№ 1601147/6.07.07 г. издаден от ТД на НАП-Пловдив, потвърден с решение № 830/3.09.07 г. на директор на ДОУИ-Пловдив, с който е начислен ДДС в размер на 2 117, 16лв. Със същото решение е осъдено дружеството да плати на ответника по жалбата, юрисконсултско възнаграждение в размер на 167, 03лв. В касационната жалба се твърди неправилност на решението като релевираните касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и отмяна на РА. Претендират се разноски. Конкретните оплаквания са следните:- съдът неправилно е счел, че органите на НАП имат правно основание да увеличават основата за облагане с ДДС по особения ред на чл. 122, 123 и 124 от ДОПК без да е доказано по категоричен и безспорен начин, че дружеството е извършило продажби на стоките, за които се твърди, че са закупени по процесните фактури,- решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка, която е резултат от допуснати нарушения на съдопроизводствените правила- налице е противоречие в показанията на разпитаните по делото свидетели, представител на жалбоподателя не е присъствал при разпита на св. Бакалов, съдът не е следвало да дава ход по същество на спора преди да събере документите, поискани по реда на чл. 153 ГПК, - съдът не се е съобразил с възражението, че не са били налице основания за извършване на ревизия по реда на чл. 122 ДОПК, - процесните фактури не носят подпис нито на получател, нито на доставчик, поради което не могат да бъдат годни първични счетоводни инструменти, с което първоинстанционният съд не се е съобразил,- съдът не е отчел факта, че документите, на които данъчните органи формират констатациите си са заверени за верността им с оригинала едва в последното по делото заседание. Ответникът по жалбата- директорът на ДОУИ-Пловдив я оспорва по съображения, подробно развити в писмено становище, представено по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение на първа колегия в настоящия състав преценява жалбата като допустима, тъй като е подадена от страна по делото и в рамките на законоустановения срок за обжалване на решението. Досежно основателността и приема следното: С РА, предмет на контрол пред първоинстанционния съд на ревизирания субект, който е жалбоподателят в производството пред административния съд са определени допълнително задължения за ДДС за м. 12.06 година в размер на 2 177, 16лв. Така определеното допълнително задължение за ДДС е в резултат на начислен ДДС върху данъчна основа на доставки, които според данъчните органи ревизираният субект е осъществил чрез стоките получени от него по фактури №№ 25431/5.04.06 г. и 25545/12.04.06 г. издадени от "Веге интеркомерс"ООД. Констатациите в РД към РА са, че фактурите, издадени на ревизирания субект са с предмет на стопанската операция доставка на маслини, фактурите са осчетоводени при доставчика вкл. и в отчетните регистри, стоката по тях е заприходена при него, а впоследствие е изписана от счетоводните сметки и е отчетена реализацията и, стоката е транспортирана с товарен автомобил "Мерцедес" собственост на фирмата, като за целта има издадени пътни листове, плащането е в брой, както и, че във фактурите, които са компютърни няма подпис на получател. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че констатациите в РА се ползват с презумпция за вярност, тъй като ревизията е извършена по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК и тези констатации не били опровергани от жалбоподателя. Съдът не е кредитирал събраните по делото свидетелски показания, като е приел, че свидетелите в качеството им на работещи при жалбоподателя са свързани с него лица по смисъла на § 1, т. 3, б. "б" от ДР на ДОПК, а и характера на работата им предполага отсъствие от работното място, поради което и с оглед обстоятелството, че при жалбоподателя има още 6 работещи лица е направил извод за възможно отсъствие на свидетелите в момента на получаване на маслините. Съдът е дал вяра на показанията на св. Бакалов, който е бил съуправител на дружеството -доставчик, че на жалбоподателя са доставяни маслини. Съдът е приел, че при извършване на ревизията, данъчните органи не са допуснали нарушения на производствените правила. Настоящата съдебна инстанция преценява решението на първоинстанционния съд като неправилно, тъй като е постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, които са съществени. Допуснатите нарушения са съществени, тъй като са довели до постановяване на решение при неизяснена фактическа обстановка. Нарушенията се изразяват в необсъждане от съда на релевантни за спора обстоятелства и възражения. В данъчната преписка се намират копия от процесните фактури, а именно №№ 0. . . 25431/5.04.06 г. и 0. . . 25545/12.04.06 г. които са изпратени с протокола за насрещна проверка. От данните по делото става ясно, че тези копия на фактури са заверени за верността им с оригинала едва в последното по делото заседание. След заверката на ксерокопията следва, че те са идентични по съдържание и реквизити с оригиналите. Видно от ксерокопията е, че фактурите не са подписани нито от продавач, нито от купувач, следователно и оригиналите са без подписи. Това обстоятелство е останало необсъдено от първоинстанционния съд, още повече, че верността на съдържанието на тези фактури е оспорено от жалбоподателя и съдът в изпълнение на задължението си произтичащо от чл. 156, ал. 1 ГПК е следвало да изложи мотиви защо им дава вяра. Доказателствената стойност на фактурите е от значение за спора, тъй като е именно от тях зависи извода, налице ли е или не сделка между лицата, посочени за получател и доставчик по тях. Съдът е следвало да събере по делото оригиналите на процесните фактури, в какъвто смисъл е искането на процесуалния представител на ДОУИ-Пловдив по реда на чл. 153 ГПК. От друга страна основателен е изводът на първоинстанционния съд, че фактическите констатации на данъчните органи при ревизия, извършена по реда на чл. 122 от ДОПК се ползват с презумпцията за вярност. С тази презумпция обаче следва да се ползват само обоснованите констатации, а в конкретния случай, съдът не е изложил мотиви защо приема, че констатациите на данъчните органи са обосновани. Жалбоподателят е оспорил истинността, както на фактурите, така и на касовите бонове към тях и на останалите счетоводни документи във връзка с тези фактури. Въпреки това оспорване, съдът не е изложил конкретни мотиви защо дава вяра на съдържанието на тези частни документи. Нещо повече- представените към фактурите касови бона са нечетливи. Съдът не е обсъдил доколко те съдържат информацията, която следва да съдържат съгласно чл. 23, ал. 2 от Наредба № 4 /16.02.99 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти и в този смисъл каква е доказателствената им стойност и от кои данни в тях се установява връзката им с процесните фактури. Изключително нечетливи са и съдържащите се в данъчната преписка два броя митнически декларации. От едната не може да се установи получателя на стоката и вида на стоката, а и от двете не става ясно датата на вноса, което от своя страна води до съмнение относно обосноваността на констатацията, че доставчикът е имал материална обезпеченост с маслини към датите на издаване на процесните фактури. От друга страна, съдът е дал вяра на показанията на св. Бакалов без да обсъди и вземе предвид противоречието в показанията му. Свидетелят казва, че е имало уговорка да се закара определено количество маслини и да се получат санитарни материали, след което завява, че мислел, че за сделката е платено в брой. След като обсъди всички релевантни за спора факти и обстоятелства, всички възражения на страните и се произнесе по направените оспорвания, съдът следва да прецени наличието или не на сключена сделка между страните по процесните фактори и при положителен отговор на този въпрос да се произнесе въз основа на какви доказателства приема наличието или не на реално разменени престации между тях. Решението следва да се отмени, а делото се върне за ново разглеждане от друг състав на съда, при което следва да се съберат четливи копия от посочените документи, оригиналите на спорните фактури и се изпълнят указанията на ВАС. Воден от горното и на осн. чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд