Решение № 6935 от 27.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1628/2009 г.

Решение № 6935 от 27.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1628/2009 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационни жалби на н-ка на РДНСК - гр. Кърджали и на Виктор Русев Кирчев от гр. Кърджали, срещу Решение № 102/08.12.2008 г., по адм. д. № 124/2007 г. на Административен съд - гр. Кърджали, като в тях се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон, необоснованост и постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се решението да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд или се постанови решение по същество, с което се отхвърли жалбата на Григор Иванов Иванов, починал в хода на производството пред първоинстанционния съд и на негово място са конституирани като жалбоподатели правоприемниците му Мария Янкова Иванова от гр. Кърджали, Младен Григоров Иванов и Иван Григоров Иванов, двамата от гр. София, срещу Заповед № ДК-02-КЛ-17/08.10.2007 г. на н-ка на РДНСК гр. Кърджали. Ответниците по касационните жалби Мария Янкова Иванова, Младен Григоров Иванов и Иван Григоров Иванов, чрез процесуалния си представител, изразяват становище за неоснователност на касационните жалби. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационните жалби са основателни и предлага да се уважат. Върховният административен съд II-ро отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационните жалби са постъпили в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че са основателни. С обжалваното решение Административният съд - Кърджали, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отменил по жалба на Григор Иванов Иванов, починал в хода на производството и на негово място са конституирани като жалбоподатели правоприемниците му Мария Янкова Иванова от гр. Кърджали, Младен Григоров Иванов и Иван Григоров Иванов, Заповед № ДК-02-КЛ-17/08.10.2008 г. на н-ка на РДНСК гр. Кърджали, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ е наредено премахването на установен незаконен строеж, представляващ "селскостопанска постройка", изпълнена от Григор Иванов в УПИ VIII-2054 и частично в УПИ VI-2053, кв. 137 по плана на гр. Кърджали, изпълнен в несъответствие на ПУП. За да постанови решението си съдът приел, че се процесната постройка е изградена при наличие на строителни книжа и че не е в несъответствие на плана, поради което заповедта е незаконосъобразна. Решението е постановено при неправилно прилагане на материалния закон и е необосновано. По делото безспорно е установено, че процесната стопанска постройка е едноетажна и масивна, изградена на бетонова основа, със стоманобетонни колони и тухлени зидове, монтирана е дограма, прокарана е ел. инсталация, покривът е с дървена носеща конструкция, покрит с керемиди. Размерите й са 8.60 м на 4.00 м. и височина 3.30 м. Съгласно действуващия ПУП същата навлиза в съседния УПИ VI-2053, което се установява безспорно и от заключението на вещото лице геодезист, което съдът не е обсъдил, както и не е изложил защо не приема, след като само по геодезически измервания може да се установи и е установено, местоположението на постройката. От същото се установява, че тя не е построена съгласно издадената виза за проектиране, както и че навлиза в съседния УПИ, и че съгласно влезлият в сила ПУП - ПРЗ за квартала, процесната стопанска постройка не е включена в режим на застрояване, тъй като е временен строеж, т. е. не се запазва по застроителния план. Жалбоподателите пред първоинстанционния съд се позовават на разрешение за строеж, въз основа на който същата е изградена, но то е издадено на основание чл. 148 ППЗТСУ(отм.), т. е. издадено е за изграждане на временна постройка за стопански нужди. Изградена е масивна постройка, която не съответствува на издадената виза, след като навлиза в съседен УПИ. Освен това след като не е предвидена в действуващия застроителен план тя не съответствува по ПУП и подлежи на премахване съгласно разпоредбата на чл. 53а ЗУТ, след като е разрешена като временна и не е предвидена по застроителния план, както е приел административният орган. Правилно е прието, че се касае за незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 1, т. 1 ЗУТ. Заповедта е издадена при спазени административнопроизводствени правила, като е съставен констативен акт, както и при спазване на материалноправните разпоредби, поради което е законосъобразна. Като е приел обратното административният съд е постановил решението при неправилно прилагане на материалния закон и същото е необосновано. Налице са отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението следва да се отмени и се постанови решение по същество, с което се отхвърли жалбата срещу оспорената заповед. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав на основание чл. 222, ал. 1 АПК