Решение № 14829 от 3.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6121/2018 г.

Решение № 14829 от 3.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6121/2018 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Подадена е касационна жалба на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Септември против решение № 12 от 12.01.2018 г., постановено по адм. дело № 457 по описа за 2017 г. на Административен съд - Пазарджик, с което е отменена заповед № ЗСП/Д-РА-С/217 от 4.05.2017 г. на директор на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Септември.

Изложените съображения за необоснованост и неправилно прилагане на чл. 12, ал. 5 от ППЗСП са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът С. Генев от [населено място], обл. [област], е оспорил касационната жалба на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Септември в писмен отговор.

От С. Генев е постъпила касационна жалба против допълнително решение № 195 от 27.03.2018 г. на Административен съд - Пазарджик, постановено по адм. дело № 457 по описа за 2017 г., с което е оставено без уважение искането му за допълване на решение № 12 от 12.01.2018 г.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност и на двете касационни оспорвания.

За да се произнесе, Върховният административен съд, шесто отделение, взе предвид следното:

1. Касационната жалба на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Септември е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Пазарджишкия административен съд е заповед № ЗСП/Д-РА-С/217 от 4.05.2017 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Септември, потвърдена с решение № 13-РД04-0345 от 30.05.2017 г. на Директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане - Пазарджик, с която получаваната от С. Генев месечна социална помощ по чл. 9 от ППЗСП, отпусната със заповед № ЗСП/Д-РА-С/217 от 09.02.2017 г., е спряна за срок от два месеца, считано от 1.03.2017 г. до 30.04.2017 г., със следните мотиви: при извършена проверка на 30.03.2017 г. е установено, че лицето не е полагало общественополезен труд на работното си място съгласно изготвен график от кмета на [населено място] за месец март 2017 г.

За да отмени оспорената заповед, Административен съд - Пазарджик е приел, че не е осъществен фактическият състав на чл. 12, ал. 5 от ППЗСП. Санкцията е приложима по отношение на лицата, които без основателна причина отказват да участват в организирани от съответната общинска администрация програми. Административният орган не е представил доказателства, че лицето с право на социално подпомагане е било надлежно уведомено за необходимостта от полагане на общественополезен труд съобразно изготвен график за времето и мястото на работа.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Изложените в касационната жалба съображения за необоснованост на съдебното решение и неправилно прилагане на материалния закон се преценяват като неоснователни.

На основание чл. 12, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП) безработните лица в трудоспособна възраст, които получават месечна помощ по чл. 9 и не са включени в програмите за заетост по чл. 12б от Закона за социално подпомагане, задължително полагат общественополезен труд по организирани от общинската администрация програми за предоставяне на социални услуги, екологични програми, програми за благоустрояване и хигиенизиране на населените места и други програми за общественополезни дейности.

От фактическа страна не е спорно, че през м. март 2017 г. С. Генев като лице с право на месечна социална помощ не е изпълнил задължението по чл. 12, ал. 1 от ППЗСП, но за да бъде спряна социалната помощ, е необходимо да бъде доказано предвиденото от чл. 12, ал. 5 от ППЗСП условие, а именно лицето да е отказало да положи общественополезен труд. В показанията на разпитания по делото свидетел К. Сарафски, на които се позовава касационният жалбоподател, не се съдържа твърдение, че С. Генев е бил своевременно и надлежно запознат с изготвения график за полагане на общественополезен труд в [населено място]. Св. Сарафски, който е служител на ДСП Септември и е участвал в проверката на 30.03.2017 г., е обяснил, че кметът изготвя график кое лице къде ще работи, на кое място и на коя дата, а лицата се подписват в присъствената книга. Обстоятелството, че към края на проверката ответникът по касация се е появил на едно колело, не означава, че той вече е бил надлежно уведомен за съставения график за полагане на общественополезен труд, но въпреки това не се е явил на работа и съзнателно е отказал да положи труд. При това фактическо положение материалноправната предпоставка за спиране на социалната помощ по чл. 12, ал. 5 от ППЗСП не може да се приеме за доказана. Оспореният акт е материално незаконосъобразен и като го е отменил, Пазарджишкият административен съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

1. Касационната жалба на С. Генев е процесуално недопустима и не подлежи на разглеждане.

Обжалваното допълнително решение № 195 от 27.03.2018 г. на Административен съд – Пазарджик е постановено в производство по реда на чл. 176 от АПК. На основание чл. 176, ал. 2 от АПК обжалването на допълнителното решение се извършва по реда, по който се оспорва първоначалното решение. Първоначалното съдебно решение е подлежало на обжалване в установения от чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено. Същият срок за подаване на касационна жалба е указан и в допълнителното решение.

Видно от приложената разписка, С. Генев е получил препис от допълнителното решение лично срещу подпис на 29.03.2018 г. Четиринадесетдневният срок за подаване на жалба е изтекъл на 14.04.2018 г. Жалбата, наречена "(частна) жалба", е подадена по пощата на 20.04.2018 г., което се установява от поставеното върху плика пощенско клеймо. Постъпила е в Административен – Пазарджик на 24.04.2018 г. и е заведена с вх. № 2348.

Подадената жалба след изтичане на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК е процесуално недопустима, поради което и на основание чл. 215, т. 3 от АПК следва да бъде оставена без разглеждане и производството по нея да се прекрати.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,