Решение № 1947 от 15.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8223/2016 г.

Решение № 1947 от 15.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8223/2016 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" /"ОбСК"/ при СО, чрез пълномощника му - гл. юрисконсулт А.-Н., против решение № 2950/28.04.2016 г. по адм. дело № 11711/2015 г. на Административен съд С.-град, с искане за отмяната му като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът: "В. и Ко" ООД, гр. С., чрез процесуалния му представител - адв. Иванова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд С.-град е уважил жалбата на "В. и Ко" ООД, гр. С., като е отменил Заповед № РД-30-221/13.10.2015 г. на директора на Д "ОбСК" при СО, с която на основание чл. 225а, ал. 1, вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е наредено на оспорващото дружество да премахне незаконен строеж: "Изпълнен отвор за врата на фасадната стена в бирария, към вътрешен двор", находящ се в УПИ V, кв. 459 по плана на гр. С., "Центъра". За да постанови този правен резултат съдът е приел, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като не е налице строеж, а "текущ ремонт" по смисъла на § 5, т. 43, б. "б" от ДР на ЗУТ, за който, съгласно чл. 151, ал. 1, т. 3, б. "а" и т. 4 от ЗУТ /в ред., ДВ, бр. 82/2012 г./ не се изисква разрешение за строеж. Решението е валидно, допустимо и правилно. При правилно установена фактическа обстановка съдът е приложил правилно материалния закон. Определящо за законосъобразността на оспорената заповед е наличието на "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който е извършен без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж, каквито се изискват по чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. В случая е установено, че извършеното строителство - отвор за врата по фасадна стена в бирария към вътрешен двор, не представлява строеж, а е "текущ ремонт", по смисъла на § 5, т. 43, б. "б" от ЗУТ, тъй като отвора не засяга конструкцията на основната сграда, както и конструкцията на навеса към нея и не променя предназначението на помещенията и натоварванията в тях. Като вид текущ ремонт за процесното строителство не се изискват одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж, по аргумент от чл. 151, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗУТ /ред., ДВ, бр. 82/2012 г./, в сила към датата на извършване на ремонта - 2013 г. Поради това правилни са изводите на съда, че разпоредения за премахване строеж - предмет на оспорената заповед не е такъв и следователно липсата на строителни книжа не го правят незаконен по чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Тези изводи на съда съответстват на данните по делото - приета без оспорвания СТЕ, както и на конструктивно становище към инвестиционен проект относно възможността за направа на отвор за врата във фасадна стена /стр. 9/, от 2013 г. Поради това като е прието, че заповедта противоречи на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, тъй като не е налице строеж, за който се изискват строителни книжа, съдът е приложил правилно закона. Като правилно и законосъобразно обжалваното решение следва да се остави в сила. По искането на ответника за разноски не се дължи присъждане, поради липса на доказателства за направа на такива пред касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение