Решение № 9138 от 4.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3811/2018 г.

Решение № 9138 от 4.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3811/2018 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. П. Г. от гр. В. Търново чрез адв. Коева против Решение № 43 от 9.02.2018 г. постановено по адм. д. № 517/2016 г. по описа на Административен съд В. Т.. Касационният жалбоподател твърди, че с обжалваното решение, Административен съд В. Т. отказал да допусне поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение № 180 от 3.07.2017 г. по адм. д. № 517/2016 г. по описа на същия съд. Решението на първоинстанционният съд било постановено при нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли касационната инстанция да отмени порочното съдебно решение и да уважи искането с пр. осн. чл. 175 АПК, както и да му присъди разноски по делото. Излага следните съображения: Административно дело № 517/2016 г. на Административен съд В. Т., към което по - рано било присъединено адм. дело № 518/2016 г. на същия съд е образувано по жалба на Д. Г. против отказ на директора на Регионалната здравна инспекция В. Т., респ. против бездействието на административния орган да изпълни вменени му от закона действия и задължения по иск с пр. осн. 257 АПК. Поддържа, че в мотивите на Решение № 180 от 3.07.2017 г. постановено по адм. д. № 517/2016 г., Административен съд В. Т. е формирал воля, че на жалбоподателя и ищец по делото - Д. П. Г. следва да се заплатят разноски в общ размер на 620,00 лв., от които 20,00 лв. - държавни такси, 400,00 лв. - възнаграждение за вещо лице и 200,00 лв., съгласно договор за правна защита и съдействие (л. 69 от делото). В диспозитива на това решение, първоинстанционният съд не се е произнесъл по искането за присъждане на разноски на страната, в чиято полза е постановен съдебния акт. Касационният жалбоподател счита, че е налице несъответствие между формираната от съда воля в мотивите на съдебния акт и диспозитива на решението, което представлява очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 175 АПК. Ответникът - Регионална здравна инспекция - гр. В. Търново не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за основателна, а обжалваното по делото решение като неправилно постановено в нарушение на материалния закон. Касационната жалба е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14 - дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. С Решение № 180 от 3.07.2017 г. постановено по адм. д. № 517 от 2016 г., Административен съд В. Т. в мотивите си и с оглед изхода на спора е приел, че на Д. П. Г. се дължат от ответниците разноски в размер общо на 620,00 лв., от които 20,00 лв. - държавни такси, 400,00 лв. - възнаграждение за вещо лице и 200,00 лв., съгласно договор за правна защита и съдействие от 26.09.2016 г. Произнасянето в мотивната част относно следващите се на страната разноски по чл. 143, ал. 1 от ГПК, съдът е сторил след надлежно и своевременно направено искане от процесуалния представител на Генчев, адв. Тошев в открито съдебно заседание по адм. д. № 517 от 2016 г. на 16.05.2017 г. Видно от диспозитива на съдебното решение, първоинстанционният административен съд не се е произнесъл кой от двамата ответници или двамата - съответно директор на Регионална здравна инспекция - В. Т., респ. юридическото лице Регионална здравна инспекция - гр. В. Търново (РЗИ - В. Т.), следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя сумата от 620 лева. С молба от 18.07.2017 г. по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, директорът (втория ответник по делото) на Регионална здравна инспекция гр. В. Търново е сезирал първоинстанционният административен съд с искане за изменение на решението в частта му за разноските, които са възложени на ответниците, но единствено в мотивите на първоинстанционното съдебно решение. С Определение № 297 от 14.08.2017 г. по адм. д. № 517/2016 г. по описа на съда, последният отново в мотивите на определението е приел, че разноските по делото (лист 282, абзац 4), следва да останат за страните, така както са сторени. Този бил и крайният резултат постановен с Решение № 180 от 3.07.2017 г. по адм. д. № 517/2016 г. по описа на Административен съд В. Т.. Съдът е отхвърлил искането на ответника - директор на РЗИ гр. В. Търново за изменение на решението в частта за разноските. С молба по адм. д. № 517/2016 г. по описа на Административен съд В. Т. от дата 09.01.2018 г., Д. П. Г. е сезирал съда с искане по чл. 175 АПК да се поправи допусната очевидна фактическа грешка в Решение № 180/3.07.2017 г., като се осъди само единият от двамата ответници, в случая Регионална здравна инспекция гр. В. Търново, да заплати на Генчев разноски по делото в размер на 620 лева. Съдът е разпоредил на 10.01.2018 г. препис от тази молба да се изпрати на ответната страна за становище. На дата 22.01.2018 г. другият ответник по делото - директор на Регионална здравна инспекция - гр. В. Търново депозира такова, в което изтъква, че искането е неоснователно. От фактическа страна в обжалваното Решение № 43 от 9.02.2018 г. първоинстанционният административен съд установява, че с Решение № 180/3.07.2017 г. по адм. 517/2016 г. на Административен съд В. Т., частично са уважени жалба на Генчев срещу писмо изх. № РД-13-366/22.07.2016 г. на директора на РЗИ - гр. В. Търново и искова молба на същия срещу РЗИ - В. Търново. Правилно в мотивите заключава, че съобразно изхода на делото, на жалбоподателя, той и ищец, следва да бъдат присъдени разноски в размер общо на 620,00 лева. Съдът приема, че не следва да уважава молбата по чл. 175 АПК, тъй като вече бил сторил надлежно произнасяне в Определение № 297 от 14.08.2017 г. по същото дело. При така установените за спора факти, Административен съд В. Т. приема, че искането по чл. 175 АПК е неоснователно и с Решение № 43 от 9.02.2018 г. по адм. д. № 517 от 2016 г. оставя същото без уважение. Решението на съда е неправилно. Искането с пр. осн. чл. 175, ал. 1 АПК не е ограничено със срок. Същото е сторено по почин на страна в съдебния административен процес, която има интерес от допускане на явна фактическа грешка в диспозитива на Решение № 180 от 03.07.2017 г. Приема се в правната теория (Сталев, Ж., девето преработено издание, Авторски колектив, Сиела, С, 2012 г., стр. 511, Систематичен коментар на АПК, Авторски колектив, ИК "Т. и право", С, 2013 г., стр. 1170 -1172), както и в съдебната практика, че явна фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда, и нейното външно изразяване в писмения текст (диспозитив) на решението. Пропускането да се изрази в решението част от формираната, а следователно налична воля на съда, следва да се отличава от липсата на формирана воля, в който случай е налице хипотезата на непълно решение. Установи се от кориците на първоинстанционното дело, че в съдебно заседание на 16.05.2017 г. проц. представител на Генчев, адв. Тошев е сезирал съда с надлежно искане за присъждане на разноски по делото. Видно от мотивната част на Решение № 180 от 3.07.2017 г., съдът правилно е признал правото на страната, че на осн. чл. 143, ал. 1 АПК й се следват разноски в размер на 620 лв. за разглеждане на делото пред първата инстанция. С мотивите на постановеното от административния съд Определение № 297/14.08.2017 г. по адм. 517/2016 г., по същество съдия - докладчикът е сторил поправка в мотивите на вече постановеното по - рано Решение № 180/3.07.2017 г. като е приел от една страна, че ответникът по иска т. с. РЗИ - В. Т. дължи на Генчев разноски от 305 лева, а от друга страна заключава, че разноските по делото в размер на 602 лева следва да останат за страните, така, както са сторени. На поправка на очевидна фактическа грешка подлежи само решението, а не и мотивите към него, тъй като те не се ползват със сила на пресъдено нещо. Неправилно е административният съд да поправя мотивите на Решение № 180/3.07.2017 г. с мотивите, формирани в Определение № 297/14.08.2017 г., без да посочи в изричен диспозитив, кой точно от двамата ответници - РЗИ - В. Т. и/или директора на РЗИ - В. Т., трябва да понесе отговорността за разноски в производството по разглеждане на жалбата и иска, съединени за общо разглеждане по адм. д. № 517/2016 г. и в какъв размер. Силата на пресъдено нещо на решението по чл. 175 АПК касае наличието на несъответствие между действителната воля на съда и изразената в диспозитива на основното решение, поради което и правният интерес от обжалването на такова решение се обуславя не от диспозитива на основното решение, т. е. от крайния изход на спора, а от правните последици на самата поправка, в случая за разноските по делото. В този смисъл решението, с което е отказано допускане на очевидна фактическа грешка е неправилно, тъй като такава е налице и то подлежи на отмяна. Фактите и правните изводи на Административен съд В. Т. изведени от мотивите на Решение № 43 от 09.02.2018 г., не кореспондират на диспозитива, с който се разпорежда какво се постановява по спора - срвн. чл. 172а, ал. 1, т. 6 и ал. 2 АПК. Този порок на съдебния акт се квалифицира като съществено нарушение на съдопроизводствените правила, каквото касационно основание се релевира в жалбата до Върховен административен съд. Затова е неправилен отказът да се изправи противоречието по реда на чл. 175 АПК с решението от 03.07.2017 г. Констатирания порок на решението по чл. 175 АПК се поправя по реда на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК с отмяна съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при съобразяване на указанията по прилагането на процесуалния и на материалния закон, дадени в мотивите на настоящото решение. При новото разглеждане на делото по реда на чл. 175 АПК, съдът изрично следва да посочи кой от двамата или и двамата ответници по първоинстанционното дело - РЗИ - В. Т., респ. директора на РЗИ - В. Т., трябва да понесе отговорността за разноски, в какъв размер и да постанови изричен осъдителен диспозитив в съответствие с формираните мотиви. По искането за разноски пред настоящата касационна инстанция, следва да се произнесе административния съд в новото първоинстанционно производство - чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. второ във р. с чл. 221, ал. 1 АПК Върховният административен съд, шесто отделение