Решение № 4475 от 28.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5586/2011 г.

Решение № 4475 от 28.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5586/2011 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) във връзка с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Пеиуанд Хасан Исмаил - гражданин на Ирак, срещу решение № 141 от 30.03.2011 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Твърди се, че решението е незаконосъобразно поради противоречие с разпоредбата на чл. 8 и 9 от ЗУБ с оглед неправилното възприемане, че не е на налице лична заплаха за жалбоподателя с оглед ситуацията на вътрешен и международен въоръжен конфликт в Ирак. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците, не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 87 от ЗУБ вр. чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима, като разгледана по същество, е неоснователна. От данните по делото се установява, че жалбоподателят Пеиуанд Хасан Исмаил е роден на 2.08.1983 г. в гр. Ербил, Ирак - иракски гражданин, народност кюрд, религиозна принадлежност мюсюлманин-шиит, впоследствие приел християнската вяра, разведен. Подал е молба за предоставяне на статут вх. № 373 от 15.03.2010 г. на РПЦ - София. В изпълнение на законовите изисквания по ЗУБ с чужденеца са проведени две интервюта - на 16.03 и на 19.07.2010 г., на които е бил поканен от интервюиращият орган да изложи обстоятелствата, на които се основава молбата му за предоставяне на закрила в Република България. Установено е, че молителят е пристигнал нелегално през м. септември 2009 г. Мотивира молбата си за закрила с причини от религиозен характер. Разказва, че през 2002 г. приел християнската вяра. През 2005 г. се оженил за мюсюлманка. След като роднините й разбрали, че Исмаил изповядва християнството, поискали от него да се разведе с нея. Оттогава той има проблеми и със собственото си семейство. Брат му и вуйчо му, който бил силно религиозен и работел за правителството, искали да го убият. Молителят бил принуден да замине за гр. Киркук, където живял и работил до 2008 г. Един ден срещнал случайно съпругата на вуйчо си и от страх тя да не го издаде се преместил в планински район. Там останал до август 2009 г. Молителят е потвърдил, че в родината си не е имал проблеми с официалните власти, не е арестуван и не е осъждан. Въз основа на фактите от изложената от Пеиуанд Хасан Исмаил бежанска история, причините, поради които същият е напуснал страната по произход, както и приложените към административната преписка справка вх. № 2074 от 15.07.2009 г. на Дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд" при ДАБ и справка вх. № 3093 от 17.08.2010 г. на Дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и европейски бежански фонд" при ДАБ, е изготвено становище от главен експерт в РПЦ - София, рег. № УП 4209 от 22.07.2010 г. Предложено е на кандидата да бъде отказано предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут, тъй като не са налице материалноправните предпоставки по ЗУБ. На основание горното и при съобразяване с приложимите към случая разпоредби на ЗУБ председателят на ДАБ при МС е постановил обжалваното в настоящото производство административно решение, с което са отказани на Пеиуанд Хасан Исмаил статут на бежанец и хуманитарен статут по ЗУБ. Решението е правилно. Административният орган е обосновал извода за липса на основанията за предоставяне на закрила в Република България въз основа на правилно установената фактическа обстановка и доказателствата по административната преписка. Изводите за липса на основания за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8 от ЗУБ се споделят от настоящата инстанция, същите са правилни и почиват на точно прилагане на материалния закон към установените в хода на административното производство релевантни за спора факти. В тази насока административният орган е обсъдил наличието на основания за търсене на закрила като бежанец въз основа на твърденията, посочени в интервюто на кандидата, и е достигнал до законосъобразен извод, че твърдението за страх от преследване не се основава на критериите раса, религия, националност, принадлежност към социална група, изразено политическо мнение или убеждение. Голословното твърдение за отправени към него заплахи във връзка с изповядваната от него религия (християнство) не е достатъчно основание за уважаване на молбата на иракския гражданин за предоставяне на бежански статут, както правилно е приел и административният орган. Жалбоподателят действително е приел християнската вяра, но това не обосновава автоматично нуждата от предоставяне на бежански или хуманитарен статут в Република България. Чужденецът не е бил обект на посегателство, както сам той потвърждава в интервютата си. Спрямо него не е осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 2-5 от ЗУБ, нито се установява риск от бъдещо такова. Изложената от жалбоподателя бежанска история говори по-скоро за причини от семеен и икономически характер, което не представлява законен повод за предоставяне на държавна закрила по реда на ЗУБ. Както неведнъж Върховният административен съд се е произнасял по сходни казуси, в случая е необходимо конкретната, личната история на кандидата да обосновава нуждата и материалноправните предпоставки на чл. 8 от ЗУБ. Ето защо, както обосновано е приел и председателят на ДАБ при МС, жалбоподателят не обосновава наличието на риск за живота или свободата му в държавата на произход. Анализът на изложените от чужденеца факти показва, че той не е бил принуден да напусне Ирак поради сериозна заплаха. При това положение настоящата съдебна инстанция намира за законосъобразен извода, че жалбоподателят не отговаря на критериите за бежанец, визирани в Женевската конвенция от 1951 г., в Протокола от 1967 г. и в ЗУБ. Решението, в частта с която е отказан хуманитарен статут, също е законосъобразно - постановено е от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му с разпоредбата на чл. 75, ал. 1 от ЗУБ правомощия и в изискуемата форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и с целта на закона. Наличието на основание за търсене на хуманитарна закрила по чл. 9, ал. 1, т. 3 не се установява и предвид приложимостта на тази норма само в ситуация за вътрешен или международен конфликт. Изхождайки от дефиницията на понятието "война" съгласно международното право и съотносимостта му към положението в Ирак, не може да става дума за наличие на война, а по-скоро за частични въоръжени конфликти. В справка на ДАБ се посочва, че понастоящем на територията на Ирак властта се упражнява от легитимно правителство, избрано на всеобщи избори през 2005 г., което се подпомага в дейността си от Коалицията на международните въоръжени сили. Приетата през 2005 г. конституция и създадените междувременно държавни органи за управление гарантират спазването де юре на основните човешки права на населението на страната. От гледна точка на нормите на международното право страната не може да се разглежда като окупирана, нито може да се приеме, че в страната продължава действието на чуждестранно нахлуване, които два факта да водят до преследване на лица по една или повече от причините, изброени в Конвенцията от 1951 г. Установената липса на ситуация на вътрешен въоръжен конфликт в провинцията, от която идва жалбоподателят, сочи на неприложимост на разрешенията, дадени в решение С-465/2007 г. на СЕО по тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/1983 ЕО., които се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Съдът съобразява и служебно известния Меморандум от 24.04.2009 г. на ВКБООН, съдържащ насоки за определяне на критериите на ВКБООН за оценка на нуждата от международна закрила на иракски лица, търсещи убежище. От него става ясно, че политическата обстановка в Ирак не е еднородна, а Върховният комисариат на бежанците разделя страната на три зони, всяка касаеща отделни части на Ирак със сходни характеристики относно установилата се обстановка. Съобразно насоките прилагането на критериите за определяне на нуждите от закрила на бежанците се обуславя от установилата се обстановка от района, от който идва кандидатът. С оглед представените насоки от ВКБООН и справката за обстановката в страната по произход предвид района, от който идва кандидатът, съдът намира, че представената от него бежанска история следва да бъде преценявана строго индивидуално във връзка с конкретно наведените обстоятелства за търсене на закрила по реда на ЗУБ. В случая за Пеиуанд Хасан Исмаил няма реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Жалбоподателят в молбата си и в изявленията пред интервюиращия орган не съобщава факти, които представляват тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. С оглед гореизложеното настоящата инстанция намира, че като е отказал статут на бежанец и хуманитарен статут, административният орган е постановил законосъобразен административен акт, жалбата срещу който е неоснователна. С оглед изложеното Върховният административен съд - III отделение,