Решение № 4771 от 14.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 18/2021 г.

Решение № 4771 от 14.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 18/2021 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 166 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Областна Дирекция на Държавен фонд "Земеделие" - София, чрез процесуален представител, срещу Решение № 420 от 01.10.2020 г. на Административен съд – Перник, постановено по адм. дело № 311 по описа за 2020 г., с което е отменен издаден от него Акт за установяване на публично държавно вземане № 14/112/08151/04/02 с изх. № 01-220-6500/75 от 21.02.2020 г. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че са налице предпоставките за приложение на правните разпоредби, послужили като основание за издаване на процесния АУПДВ. Сочи, че икономическият размер на стопанството на Ц. И. възлиза на 0 икономически единици, като по този начин ползвателката не е спазила задължението си по чл. 9, ал. 1, т. 8 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. /Наредба № 9 да поддържа същия в размер не по-малко от 4. 5 икономически единици. Оспорва изводите на вещото лице по назначената съдебно-агрономическа експертиза, съгласно които имотите, сформиращи площта на селското стопанство на И., представляват ниви. Намира за необосновано заключението на експерта - агроном и в частта на констатираното изпълнение на намерението за засаждане на градински краставици. В подкрепа на доводите си излага подробни аргументи и претендира отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, по съществото на спора, с което жалбата срещу АУПДВ да бъде отхвърлена, ведно с присъждане на осъществените разноски. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – Ц. И. от гр. Брезник, чрез процесуален представител, оспорва основателността й в депозиран писмен отговор от 04.12.2020 г., както и в проведено открито съдебно заседание на 31.03.2021 г. Претендира присъждане на осъществените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на първоинстанционното производство е законосъобразността на АУПДВ № 14/112/08151/04/02 с изх. № 01-220-6500/75 от 21.02.2020 г., издаден от Директора на Областна Дирекция на ДФ "Земеделие" - София, с който на основание т. 4. 4. б. "й" и т. 4. 7 предложение първо от Договор № 14/112/08151/31.10.2012 г. и на основание чл. 8, ал. 1, т. 11 и чл. 33, ал. 1, предложение първо от Наредба № 9/03.04.2008 г. и чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК във вр. с чл. 165 и чл. 166 от ДОПК на Ц. И. от гр. Брезник е отказано изплащането на помощ общо в размер на 24446 лв., представляваща второ плащане по цитирания договор и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 446 лв., представляващо полученото първо плащане по договора. За да отмени оспорения АУПДВ първостепенният съд е приел от фактическа и правна страна следното: Ц. И. е кандидатствала със заявление идентификационен № 14/112/08151 от 05.09.2012 г. за финансиране по мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. Заявлението е одобрено за финансиране със заповед № 01-140-РД/53-30.10.2020 г., издадена от Директора на ОД на ДФ "Земеделие" - гр. Перник, с която е определен размер на финансова помощ от 48 892 лв., платима на две равни части, за земеделско стопанство с начален икономически размер от 4. 51 икономически единици /ИЕ/. Между Ц. Л. и изпълнителният Директор на ДФ "Земеделие" е сключен договор № 14/12.0.8151 от 31.10.2012 г. за отпускане на финансова помощ. Преди изтичане на срока му, на 14.06.2019 г. е подписано споразумение за изменението му. Със заповед № 374376/04.07.2019 г. на началник отдел на РТИ е наредено извършване на проверка на място на стопанството на И. - кандидат с УРН 584535. Констатациите от нея са обективирани в контролен лист, в който е отразено, че към момента на проверката не са установени насаждения с градински краставици, като заявените намерения са за засаждане на такива за стопанската 2018 г. - 2019 г. на площ от 0. 5 ха. Посочено е, че заявената използваема площ от 40 145 ха съответства на действителната, но всички парцели са ливади, а не ниви. Със заповед № 377269/26.07.2019 г. на началник сектор КП е разпоредено извършването на контролна проверка на стопанството на Ц. И. за времето от 29.07.2019 г. до 31.07.2019 г. В съставения контролен лист е отразено, че на място не са открити различия с направените констатации от страна на РТИ - София. С писмо изх. № 01-220-6500/75/27.08.2019 г., връчено на 05.09.2019 г., Ц. И. е уведомена за откриване на производство за установяване на публично държавно вземане, във връзка с констатациите, че в заявеното от нея стопанство, състоящо се от кадастрални имоти с № 025016, № 025028, № 025029, № 025030, № 025031, № 025015, № 026011, № 026064, № 025068, находящи се в с. Горни Романец, общ. Брезник, липсва засаждане на култури - краставици през стопанската 2018 г. - 2019 г., съответно не е изпълнено изискването на чл. 9, ал. 1, т. 8 от Наредба № 9/03.04.2008 г. за поддържане на минимален икономически размер на стопанството. В хода на съдебното производство е проведена съдебно-агрономическа експертиза, заключението по която е прието без оспорване от страните и е кредитирано от съда. Експертът е установил, че имоти с № 025016, № 025028, № 02529, № 025030, № 025031, № 025015, № 026011, № 026064, № 025068, включени в стопанството на И. за стопанската 2018 г. - 2019 г. представляват ниви. При извършен оглед на място на 10.08.2020 г. е установено, че имоти с № 026064 и 025068 са засадени с краставици за стопанската 2019 г. - 2020 г., както и че върху тях личат остатъци от ластуни на миналогодишни растения от краставици. Експертът е направил извод, че през стопанската 2018 г. - 2019 г. върху тези площи също са отглеждани насаждения от краставици. Като свидетел е разпитана А. М. Същата е заявила, че е управител на дом за възрастни хора в гр. Брезник и ежегодно през периода август – септември закупува произведена от Ц. И. земеделска продукция. При тази фактическа установеност първостепенният съд е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, в законоустановената писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Преценил е, че събраните доказателства в хода на съдебното производство напълно опровергават фактическите установявания на административния орган. Приел е, че икономическият размер на стопанството на Ц. И. не е 0 икономически единици, тъй като имотите, включени в него, по своето предназначение представляват ниви и през 2018 г. – 2019 г. върху 0, 5 дка. са засадени краставици, като продукцията е отгледана и реализирана през месец септември 2019 г. Поради това е достигнал до извода, че оспореният АУПДВ е издаден в нарушение на материалния закон, тъй като не са налице и предпоставките по чл. 8, ал. 1, т. 11 от Наредба № 9/03.04.2008 г., във вр. с т. 4. 4, б. "й", във вр. с т. 4. 7 от договор № 14/112/08151/31.10.2012 г. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат, но по съвсем различни мотиви от тези, изложените от първоинстанционния съд. Съгласно чл. 27, ал. 6 ЗПЗП /нова - ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г. /, дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1- 9 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове / ЗУСЕСИФ/, се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон. Според ал. 7 на чл. 27 ЗПЗП, също в сила от 28.06.2019 г., дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на Данъчно- осигурителния процесуален кодекс/ ДОПК/. В своята практика ВАС многократно е посочвал, че показателите на бизнес – плана са индикатори. В този смисъла са и мотивите на решение № 13796/06.11.2020 г. по адм. дело № 12488/2019 г. на ВАС, VII отд., съгласно които "индикаторът е нещо, което или чрез което се измерва осъществяването на одобрения проект. Проектът се одобрява при точно определени параметри – инвестиционно намерение, което включва структура, стойност, източници на финансиране, място на извършване на инвестицията, както и анализ на приходите и разходите след реализация на инвестиционния проект. В случая административният орган се е позовал на неизпълнение на задължението на ползвателя да увеличи най-малко с 4. 5 икономически единици към периода на проверка за изпълнението на бизнес-плана икономическия размер на земеделското си стопанство. Това е една от основните дейности и цели, заложени в бизнес-плана по проект № 14/112/08151 и включени в Приложение № 1 към договора между страните. Визираното основание се субсумира в хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ, поради което административният орган, на основание чл. 27, ал. 6 ЗПЗП е следвало да издаде решение за финансова корекция. Систематичното и граматично тълкуване на посочената норма сочи, че тя не предоставя на компетентния орган възможност за избор кой акт да издаде, ако прецени, че фактите по спора могат да бъдат подведени както под материално правното основание на чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ, така и под същото материалноправно основание в съответната наредба по реда на която е сключен договора. Хипотезите на издаване на АУПДВ по реда на ДОПК са в съотношение не на алтернативност, а на евентуалност от липсата на основания за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 ЗУСЕСИФ. Този извод следва и от дефиницията на "нередност" по чл. 2, т. 36 и т. 38 от Регламент / ЕС/ № 1303/2013 г., съгласно която това е всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза. Заключението, че на основание чл. 27, ал. 6 ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неизпълнение на одобрени индикатори е следвало да се установи с издаването на решение за корекция по реда на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ, не се променя от разпоредбата на § 12, ал. 1 ПЗР на ЗИД на ЗПЗП, обн. ДВ, бр. 2 от 2018 г. Същият предвижда, че започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките и подмерките за периода 2007-2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от ПРСР за периода 2014-2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг. В случая договорът е сключен на 31.10.2012 г., а мониторинговият период за него е пет години, считано от датата на сключването му. Този период е изтекъл преди образуване на процесното административно производство на 05.09.2019 г., с оглед на което нормата на § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП е неприложима. Релевантна е новата разпоредба на чл. 27, ал. 6 на ЗУСЕСИФ., в сила от 28.06.2019 г., определяща процесуалния ред и материално правните основания, въз основа на които следва да се извърши финансова корекция. Като не е съобразил това, а е издал процесния АУПДВ, административният орган е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила, което следва да се определи като съществено, тъй като пряко е рефлектирало както върху крайната воля на издателя му, така и върху вида на издадения акт. Ето защо, оспореният АУПДВ е незаконосъобразен и правилно е отменен от първоинстанционния съд, поради което като краен резултат първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация следва да се присъдят осъществените в касационното производство разноски, възлизащи на сумата от 600 лв. Уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение не се явява прекомерно, а съобразено с материалния интерес на спора и неговата правна сложност. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение