Решение № 2386 от 22.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7844/2020 г.

Решение № 2386 от 22.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7844/2020 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационни жалби на Р. Костов, Е. Секулова, Г. Милев, К. Бондиков, Д. Александров, О. Грозданов и С. Грозданова, против Решение № 17/3.01.2020 г., постановено по административно дело № 153/2019 г. по описа на Административен съд – София град, с което са отхвърлени жалбите на С. Пейчева, В. Пейчев, О. Грозданов и Р. Костов срещу Заповед № РА-20-54/4.12.2018 г. на Директор Дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община, нареждаща премахване на строеж "Вход "Б", част от жилищен блок № [номер]", находящ се в поземлен имот с идентификатор 68134.1382.2097 по КККР на гр. София. В касационните жалби са изложени съображения за неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска неговата отмяна, както и отмяна на процесната заповед, като изцяло се оспорват възприетите от съда правни изводи, обуславящи законосъобразност на заповедта. Касационните жалби се поддържат адвокат Богданова и от адвокат Пенев, които молят да бъдат уважени. Ответникът - Директор Дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община се представлява от юрисконсулт Стойков, който оспорва касационните жалби по съображения, развити в писмен отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Останалите страни – С. Пейчева и В. Пейчев, редовно призовани, не се явяват и не вземат становище по спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби, поради което предлага оспореното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срок и от надлежни страни. Разгледани по същество, жалбите са неоснователни. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – София град е заповед, с която на собствениците на самостоятелни обекти /апартаменти/, находящи се във вход "Б" – част от жилищен блок № [номер], в поземлен имот с идентификатор 68134.1382.2097 по КККР на гр. София, е наредено да премахнат строежа, тъй като е квалифициран като опасен за живота и здравето на гражданите, негоден за използване, застрашен от самосрутване, вреден в санитарно – хигиенно отношение и неподлежащ на поправяне или заздравяване. За да потвърди оспорената заповед, съдът е извършил пълен и задълбочен анализ на събраните доказателства, взел е предвид заключението по допусната съдебно-техническа експертиза, и е проверил всички условия за законосъобразност на акта по смисъла на чл. 146 АПК. Изводите му относно компетентност на органа, издал заповедта, спазване на законоустановената форма и на административно-производствените правила са обосновани и правилни, поради което се споделят от настоящия съд. Спрямо жалбоподателите е спазено изискването на чл. 196, ал. 2 ЗУТ, които са били изслушани лично от комисията, обследвала състоянието на строежа, което е видно от съдържанието на Констативен протокол № 1/3.01.2018 г. В оспореното съдебно решение подробно е анализирано съответствие на заповедта с материалния закон. Безспорно са установени и двете предпоставки за приложението на чл. 195, ал. 6 ЗУТ: 1)строежът поради износване или други обстоятелства, да е станал опасен за здравето и живота на гражданите, негоден за използване, застрашен от самосрутване, да създава условия за пожари или да е вреден в санитарно-хигиенно отношение и 2) този строеж да не може да бъде поправен или заздравен. Посредством заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза е установено, че процесният обект отговоря и на двете посочени в закона условия, поради което единствената законова възможност е да бъде премахнат. Установено е неравномерно слягане на фундаментите, което е причинило съществени деформации – напречни и надлъжни пукнатини по конструкцията на сградата, като по северната и южната фасада съществува пукнатина със значителни размери, която преминава по цялата широчина на входа и достига до фундаментите, разрушени са връзките между вътрешните стенни панели, което е довело до намаляване на носещата способност на конструкцията, от деформираната вертикална планировка се е появяла влага, която е причинила допълнително компрометиране и разрушаване на конструкцията на строежа, в това число и на основите му. Както комисията по чл. 196, ал. 1 ЗУТ, така е експертът, изготвил съдебно-техническата експертиза са заключили, че с оглед на установеното техническо и функционално състояние на строежа, не могат да бъдат извършени ремонтни и възстановителни дейности за поправянето и укрепването му, така, че да стане годен за експлоатация с оглед предназначението му, същият е застрашен от самосрутване, както и е опасен за хората, които биха обитавали апартаменти в него, лицата, живеещи в съседния вход "А" и преминаващите в близост лица. Освен служебната проверка по чл. 168, ал. 1 АПК, съдебният състав мотивирано е отговорил и на поддържаните от оспорващите доводи и възражения, които се поддържат и пред настоящия съд. Основното възражение е свързано с причините, довели до настоящото състояние на строежа, съответно отговорността на собственика на терена – Столична община, която продължителен период от време не е предприела мерки по укрепване на земната основа. От своя страна оспорващите като собственици само на апартаментите, не са имали както задължението, така и обективната възможност да предприемат действия по укрепване на терена – общинска собственост, поради което твърдят, че не е следвало да им се вменява и задължението по премахване на строежа. По този въпрос, както административният орган, така и съда са обвързани от действащата към момента законодателна уредба в чл. 195 и сл. ЗУТ, която императивно определя лицата, в чиято правна сфера рефлектира нареждането и отговорността по премахване на негодни за ползване или застрашаващи сигурността строежи, и това са собствениците на конкретния строеж. В този смисъл, в хода на процесното административно и последващо го съдебно производство, не се търсят причините и лицата, отговорни са състоянието на строежа, наложило неговото премахване. Както правилно е отбелязано в съдебното решение, възстановяването на вредите, които собствениците на апартаменти са претърпели и ще претърпят от твърдяното бездействие на трето лице, подлежат на обезщетяване по друг ред. Що се отнася до възражението за засягане правата на собственици на съседния вход "А", правилен е изводът на съда за това, че този въпрос би бил меродавен в производството по изпълнение на административния акт, а не в настоящото. Правилно е съждението на първостепенния съд и относно възражението за нарушение на чл. 8 Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, което е прието за неоснователно, с оглед превеса на обществения интерес, който ще бъде защитен в случая, спрямо личния интерес на оспорващите. В този смисъл е спазен принципът за съразмерност и пропорционалност на оспорената заповед, с която се преследва законна цел, по смисъла на чл. 8, § 2 от Конвенцията, а именно защита на живота и здравето на неопределен кръг лица. Въз основа на изложените мотиви, неоснователни са твърденията на касационните жалбоподатели за неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК. Съдебното решение е постановено при правилно приложение и тълкуване на относимите материалноправни норми. Настоящата съдебна инстанция не установи допуснати от съдебния състав нарушения на съдопроизводствените правила. Правилно е разпределена доказателствената тежест и са дадени указания на страните с цел изясняване на спорните моменти, проведени са три открити съдебни заседания, в хода на които са уважени доказателствените искания на страните с оглед на техните твърдения и възражения, приетите доказателства са допустими и относими към правния спор, обсъдени са от съда, който е постановил мотивиран съдебен акт. Решението е обосновано, тъй като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. По изложените мотиви и като съобрази, че съдебното решение е валидно, допустимо и постановено при отсъствие на посочените касационни основания, същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, основателно е искането на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Столична община, което следва да е в размер на 100 лева, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,