Решение № 253 от 30.5.2025 г. на ВКС по дело № 20258002200243/2025 г.

Производството е по реда на чл.422, ал.1, т.3 от НПК. Образувано е по искане на окръжния прокурор при Варненската окръжна прокуратура за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 4673/2024г. по описа на Районен съд – Варна и отмяна на постановеното по реда на чл.382 от НПК определение от 06.12.2024г., с което подсъдимият Д. И. В. е признат за виновен в осъществяване на престъпление по чл.346, ал.2 от НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца, чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от три години, и лишаване от право да управлява МПС за срок от една година. Излагат се съображения, че приложението на чл.66, ал.1 от НК е в противоречие със закона. С решение № 24 от 17.02.2022г., постановено по ВНЧД № 5/22г. на Варненския апелативен съд, неизтърпеният остатък от наказанието „пробация“, наложено на В. по НОХД № 379/21г. на РС-Варна, е заменен с лишаване от свобода за срок от девет дни, като е постановен изпитателен срок от една година. Деянието, за което е одобрено споразумение, е осъществено на 15/16.10.2022г., т.е. в изпитателния срок. В съдебно заседание представителят на ВП поддържа искането. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като се запозна с атакувания съдебен акт, материалите по делото и становището на страните, намери следното: Д. И. В. е осъден на „пробация“ за престъпление по чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК с присъда, влязла в законна сила на 16.04.2021г. Без уважителни причини е преустановил изпълнението на пробационните мерки, поради което неизтърпеният остатъкът от наказанието е заменен с лишаване от свобода за срок от девет дни. Определен е едногодишен изпитателен срок, считано от 17.02.2022г. На 06.12.2024г. Варненският районен съд е одобрил споразумение по реда на гл.ХХIХ от НПК, за умишлено престъпление от общ характер, осъществено от В. за времето от 15 до 16.10.2022г., т.е. след влизане в сила на предходната присъда и в рамките на изпитателния срок. Наложеното наказание е осем месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от три години. Замяната на наказанието „пробация” с лишаване от свобода води до всички последици, които следват от осъждането на лишаване от свобода. При преценка дали едно лице е осъждано на лишаване от свобода, се взема предвид не вида на наложеното с присъдата наказание, в случая „пробация”, а замененото по реда на чл. 451 и сл. от НПК, т.е. „лишаване от свобода“. По тази причина, към момента на одобряване на споразумението В. е имал статуса на лице, осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, и по отношение на него не са били налице предпоставките по чл.66, ал.1 от НК. Като е отложил изпълнението на наказанието, Варненският районен съд е допуснал нарушение на материалния закон, което обаче не подлежи на отстраняване по реда, предложен от ръководителя на Окръжната прокуратура с искането за възобновяване. Възобновяването на наказателните дела представлява извънреден способ за проверка на влезли в сила съдебни актове, и като такъв следва да се прилага по изключение, само когато не съществува друга възможност за отстраняване на допуснатото нарушение. В конкретния случай точното приложение на закона предполага друг ред за привеждане на наказанието „лишаване от свобода“ в ефективно изпълнение. Видно от актуалната справка за съдимост на Д. В. делото, чието възобновяване се иска, е за престъпление, осъществено в реална съвкупност с деянията, предмет на НОХД № 3959/24г. и НОХД № 4733/24г., и двете по описа на Районен съд – Варна, приключили с одобрени споразумения. Варненската районна прокуратура е внесла предложение за определяне на общо наказание, по което е образувано ЧНД № 4908/24г.. Частното производство е незаконосъобразно прекратено, но актът не се ползва със стабилност и няма пречка за внасяне на ново предложение за кумулация. Разпоредбите на чл.25, ал.1 и чл.23, ал.1 от НК са императивни и след като на осъденото лице бъде наложено най-тежкото от определените наказания лишаване от свобода, съобразно чл.25, ал.4 от НК задължително следва да бъде решен и въпросът за начина на изтърпяване на общото наказание. Определеният в нарушение на закона изпитателн срок губи самостоятелното си правно значение, поради което възобновяването на производството по наказателното дело от общ характер е безпредметно и би било в нарушение на принципа за процесуална икономия. Изложените в искането доводи за неприложимост на чл.66 от НК, следва да бъдат съобразени в производството по чл.306, ал.1, т.1 от НПК и съдът да определи първоначален режим за ефективно изтърпяване на наказанието «лишаване от свобода». Водим от горното, ВКС, ІІ наказателно отделение