Решение № 10918 от 5.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2286/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на околната среда и водите, чрез процесуален представител, против решение 4076/03.12.2024 г., постановено по адм. дело 153/2020 г. по описа на Административен съд(АС) - Благоевград, с което по жалба на Л.И.А.-2000 ООД е отменено Решение 238/14.11.2019 г. на Министъра на околната среда и водите за отказ за продължаване на срока на действие на Разрешително 02470013/28.12.2012 г. за ползване на воден обект - язовир "Въча" за "плаващи съоръжения в язовири". В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата на Л.И.А.-2000 ООД срещу Решение 238/14.11.2019 г. на Министъра на околната среда и водите. В съдебно заседание касаторът, чрез процесуален представител, поддържа жалбата. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът - Л.И.А.-2000 ООД, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба като неоснователна и поддържа изложените в представения писмен отговор доводи. Претендира разноски по представен списък. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния орган е инициирано със Заявление вх. ПВ-46/18.08.2015г., на основание чл.78 от Закона за водите(ЗВ), с което Л.И.А.-2000 ООД е поискало продължаване на срока на действие на разрешителното за ползване на повърхностен обект в яз.Въча, касаещо понтон Делфин. По повод ползването на понтон Делфин е издадено Решение 02470013/28.12.2012 г. на зам.-министъра на околната среда и водите за ползване на повърхностен воден обект - акватория от яз.Въча за плаващи съоръжения в язовири - несамоходен понтон - плаваща база Б-111Делфин, със срок на действие от 01.01.2013 г. до 31.12.2015 г Административното производство по заявлението е спряно с Решение 18/27.01.2016 г. на Министъра на околната среда и водите на основание чл.54,ал.1,т.5 от АПК, до приемането на общ административен акт - актуализиран План за управление на речните басейни(ПУРБ) в Източнобеломорски район за периода 2016-2021 г. С Решение 1106/ 29.12.2016 г. на Министерски съвет е приет ПУРБ 2016-2021 г. и Национална програма за изпълнението му. ПУРБ 2016-2021 г. е оспорен по съдебен ред пред ВАС от заинтересовани организации, сред които и Л.И.А.-2000 ООД. С влязло в сила Решение 9132/23.07.2024 г.,постановено по адм. дело 2397/22 по описа на ВАС, 5-членен състав, е отменен План за управление на речните басейни(ПУРБ) в Източнобеломорски район за периода 2016-2021 г. и Националната програма за изпълнението му, приети с Решение 1106/29.12.2016 г. на МС, в частта за предвидените мерки по отношение на яз.Въча за опазване на повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, чрез мярка Опазване на повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване (код DW_4), действие 3.Прекратяване след изтичане на срока на действие на съществуващите разрешителни за ползване на язовири,предназначени за питейно водоснабдяване за обекти и дейности,които са несъвместими с ползването им за питейно водоснабдяване (код DW_4_3) и мярка Опазване на повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване (код DW_4), действие 4.Преустановяване издаването на нови разрешителни за ползване на язовири, предназначени за питейно-битово водоснабдяване за обекти и дейности, които са несъвместими с ползването им за питейно водоснабдяване(код DW_4_4). В хода на висящото съдебно производство по оспорване на ПУРБ 2016-2021 г., касаторът е възобновил административното производство по заявлението на Л.И.А.-2000 ООД за продължаване на срока на действие на разрешителното за ползване на понтон Делфин. По заявлението на Л.И.А.-2000 ООД за продължаване на срока на действие на разрешителното за ползване на понтон Делфин, от органа е издаден оспорения акт, с който на основание чл.78,ал.2,т.2 и чл.80,ал.1 от ЗВ, е отказал продължаване на срока на действие на Разрешително 02470013/28.12.2012 г. за ползване на повърхностен воден обект за изграждане на плаващо съоръжение в язовир Въча - несамоходна плаваща база Б-111 Делфин,определил е срок от 6 месеца от влизане в сила на решението за отстраняване на плаващата база от яз.Въча, като най-малко в 7- дневен срок преди това бъде уведомен контролният орган БДИБР за датата, часа и начина на отстраняване на съоръжението. Актът е мотивиран с несъответствие на мерките на ПУРБ 2016-2021 г. и по-конкретно на мярка Опазване на повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване(код DW_4),действие 3.Прекратяване след изтичане на срока на действие на съществуващите разрешителни за ползване на язовири, предназначени за питейно водоснабдяване за обекти и дейности, които са несъвместими с ползването им за питейно водоснабдяване(код DW_4_3) и мярка Опазване на повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване(код DW_4),действие 4.Преустановяване издаването на нови разрешителни за ползване на язовири, предназначени за питейно-битово водоснабдяване за обекти и дейности, които са несъвместими с ползването им за питейно водоснабдяване(код DW_4_4), което е в противоречие с чл.78,ал.2,т.2 от ЗВ. В хода на съдебното производство от страна на АС е констатирано, че са налице предпоставки за спиране на производството по делото и с определение от 692/20.05.2020г. същото е било спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК вр. с чл. 144 АПК, до произнасянето на ВАС по адм. дело 924/2020 г. Определението е оставено в сила с определение 13207/23.10.2020г., адм.д. 8598/2020г. на ВАС. След възобновяване на съдебното производство, административният съд, съобразявайки нормата на чл. 142, ал. 2 АПК и посоченото по-горе съдебно решение 9132/23.07.2024 г., постановено по адм. дело 2397/22 по описа на ВАС, 5-членен състав, е приел, че атакуваният административен акт на министъра на околната среда и водите следва да бъде отменен с оглед отмененият ПУРБ 2016-2021 г. в частта му за язовир Въча. Произнасяйки се при наличието на висящо съдебно производство срещу ПУРБ 2016-2021 г., органът е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, още повече че е последвала отмяна точно на приложените от него мерки от ПУРБ относно повърхностно водно тяло в яз.Въча. Съдът е посочил като необоснована констатацията на административния орган, че е налице хипотезата на чл. 49, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗВ нарушаване на обществените интереси, когато в резултат на водовземане или ползване се създава опасност от нарушаване на условията на плановете за управление на речния басейн, както и опасност от негативно въздействие върху качеството на водите. По никакъв начин административният орган не е доказал, че именно плаващите къщи, включително процесната Б-111 "Делфин,замърсяват качеството на водата в яз.Въча. Приел е, че липсват пречките за продължаване на срока на действие на разрешителното. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящата инстанция споделя изведените правни изводи, че с отмяната на ПУРБ в Източнобеломорски район за периода 2016-2021 г. и Национална програма за изпълнението му, приети с решение 1106/29.12.2016 г. на МС в частта за предвидените мерки по отношение на водно тяло - язовир Въча за опазване на повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, е отпаднала материалноправната предпоставка за постановяване на оспорения акт. С писмо с изх. ПВ-46/11.01.2017 г. на МОСВ е изискана информация за обстоятелствата по чл. 78, ал. 2, т. 2 и т.3 от ЗВ от директора на Басейнова дирекция"Източнобеломорски район"(БДИБР). В отговор, с писмо с вх. ПВ-46 от 07.02.2017 г., директорът на БДИБР е изразил становище, че не са констатирани нарушения на условията по извършваното ползване. Няма данни за дадени предписания за отстраняване на пропуски и нарушения, но органът е приел че продължаването на срока на действие на Разрешителното е недопустимо съгласно ПУРБ 2016-2021г. Видно от мотивите на оспорения пред АС - Благоевград административен акт, издателят се мотивира с ПУРБ-ИБР 2016-2021г., в отменените части с решение 9132/23.07.2024 г. на ВАС. Анализираните норми на чл. 149, ал. 1 и чл. 149а, ал. 1 ЗВ са общи и препращат към плановете за управление на речните басейни, съвместимостта с обществените интереси и анализи на състоянието на водните обекти, като предвид отмяната на ПУРБ - ИБР, са неприложими. Неоснователни са възраженията в касационната жалба, че освен мерките в ПУРБ е нарушен и общественият интерес, което е самостоятелно основание за отказ за издаване на разрешителното. Действително, съгласно чл. 62, т. 2 ЗВ, органът по чл. 52, ал. 1 преценява искането за издаване на разрешително, като съобразява съвместимостта с обществените интереси и придобити права, в това число нуждите на населението от района на водовземането. В издадения административен акт нормата на чл. 49 ЗВ, която предвижда в кои случаи се смята, че се нарушават обществени интереси е посочена бланкетно. Не са изложени доводи и/или констатации във връзка с чл. 49, ал. 1, т. 3 и т. 4 ЗВ, липсват и такива доказателства по административната преписка. Липсва обоснован анализ и преки доказателства, че има опасност за замърсяване на водите съгласно нормативните изисквания на чл. 116, ал. 1 и чл. 119, ал. 2 ЗВ. Съгласно цитираните разпоредби, опазването на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване следва да се осъществява така, че да се предотврати влошаването на техните качества. Противно на изложеното в касационната жалба, потенциалната опасност за замърсяване на водите също подлежи на доказване, а не се основава само на обективни обстоятелства, каквито в случая са свързани с ползването на несамоходната плаваща база, разположена в акваторията на язовира. В случая липсва конкретика за несъответствие на дейността с нормативна забрана, нарушаване на определен интерес с приоритетен характер, в какъв аспект физиологичен, биологичен или химичен, е налице потенциална опасност да се влоши състоянието на водния обект, коя дейност се счита за нежелана, рискова и има потенциал за неблагоприятно въздействие. На практика, по никакъв начин не се установява как точно се нарушава обществения интерес. В решението на министъра на околната средата и водите е посочено единствено, че искането на Л.И.А.-2000 ООД не може да бъде удовлетворено, тъй като ползването е несъвместимо с плановите предвиждания и обществените интереси, с позоваване на ПУРБ 2016-2021, след като същия е отменен в частта относнопредвидени мерки по отношение на водно тяло - язовир "Въча" за опазване на повърхностните води, предназначени за питейно водоснабдяване за обекти и дейности, които са несъвместими с ползването им за питейно водоснабдяване. Предпоставка за законосъобразност на оспорения акт е излагането на мотиви, обосновавани с фактическа и правна обстановка. Както правилно е посочено в мотивите на обжалваното решение, сочената от процесуалния представител на ответника опасност от негативни въздействия върху качеството на водата не е изследвана в хода на административното производство, а е бланкетно заявена в текста на преценката и на оспореното решение. Единствено бланкетното позоваване без конкретни изложени мотиви в тази насока не могат да наведат на извод за обоснованост на оспорения отказ. Също така, следва да се посочи, че в решение 9132/23.07.2024г., адм.д.2397/2022г. петчленния състав на ВАС е приел, че не е установена пряка причинно следствена връзка между използването на плаващите обекти и замърсяването на водата в язовир Въча, което да обуслови необходимостта от въвеждането на ограничителните мерки. След връщане на административната преписка, при произнасянето си по така направеното искане, административният орган следва да съобрази предвижданията на приетия ПУРБ-ИБР за периода 2022-2027г. Предвид изложеното, касационната инстанция намира, че не са налице основания за касиране на атакувания съдебен акт, с оглед което същият като валиден, допустим и правилен, следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора в полза на ответника по касация Л.И.А.-2000 ООД на основание чл. 143, ал. 3 АПК се дължат разноски в размер на 1 800 лв.(с включен ДДС) за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Направеното възражение за прекомерност е неоснователно с оглед фактическата и правна сложност на делото и размерът, който е определен в съответствие с Наредба 1/9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,