Решение № 14953 от 6.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3943/2017 г.

Решение № 14953 от 6.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3943/2017 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът "Експорт импорт 2011"ЕООД моли да бъде отменено решение № 794/13.02.2017 г. по адм. д. № 1851/2016 г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата против РА № 2161302740/25.06.2013 г. на ТД на НАП-С. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли РА да бъде отменен и да му бъдат присъдени разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП" - С. моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на касатора против РА № 2161302740/25.06.2013 г. на ТД на НАП-С. в частта, с която е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит общо 1710,01 лв за м. 2.2013 г. по фактури на "Младост тийм" ЕООД и "Джими лайн" ЕООД на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, тъй като фактурираните доставки на ремонтни и почистващи услуги не са осъществени. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за законосъобразно определяне задълженията на ревизираното лице в РА. Съдът е обсъдил възраженията на жалбоподателя, които се повтарят и в касационната жалба, и е достигнал до правилни изводи за тяхната неоснователност, които се възприемат напълно от настоящата инстанция и не следва да бъдат повтаряни. Обоснован е изводът на съда, че представените констативни протоколи от "Джими лайн" ЕООД и приемо-предавателни протоколи от "Младост тийм" ЕООД за приемане на фактурираните услуги по почистване на товарни автомобили и ремонт на товарни автомобили съответно не са подкрепени от доказателства за ползване на посочените в тях товарни автомобили в дейността на ревизираното лице по представените в съдебното производство договори за наем на товарните автомобили. Съдът е дал указания на жалбоподателя да представи предвидените в договорите за наем констативни протоколи, съставени при предаване на товарните автомобили, които не са изпълнени, нито е ангажирана счетоводна експертиза, която след проверка в счетоводството на жалбоподателя да даде заключение товарните автомобили били ли са използвани в дейността на дружеството. В договора с "Младост тийм" ЕООД е предвидено отразяване на ремонтите в сервизните книжки на автомобилите, които не са представени, за да потвърдят данните в приемо-предавателните протоколи за извършени ремонти на автомобилите. При тази фактическа обстановка обосновано съдът е приел, че не е доказаноползване на товарните автомобили от жалбоподателя и осъществяване на фактурираните услуги, поради което за жалбоподателя не възниква право на приспадане на данъчен кредит по спорните фактури на посоченото в РА основание. Позоваването в жалбата на решението по съединени дела С-80/11 и С-142/11 на СЕС е неоснователно. В цитираното решение са разгледани хипотези на осъществени доставки, какъвто настоящият случай не е. Решението е съобразено с трайната практика на СЕО и СЕС, обективирана в решението по дело С-152/02 на СЕО и редица други решения, че за да се упражни правото на приспадане на данъчен кредит получателят трябва да притежава фактура, доставката по която е осъществена от издателя на фактурата. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция размер 349,70 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,