Решение № 9778 от 17.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8230/2017 г.
ВАСIII отделение17.07.2018 г.докладчик т Искра Александрова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 248/13.06.2017 г. по адм. д. № 174/2017 г., постановено от Административния съд - М., в частта, в която е отхвърлен протеста на прокурора при Окръжна прокуратура - М. срещу чл. 34, ал. 3 от Наредбата за управление на общинските пътища в О. М.. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 9778 от 17.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8230/2017 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационен протест на прокурор от Окръжната прокуратура-М. против решение № 248/13.06.2017 г. по адм. д. № 174/2017 г., постановено от Административния съд - М., в частта, в която е отхвърлен протеста срещу чл. 34, ал. 3 от Наредбата за управление на общинските пътища в О. М.. В касационния протест се твърди неправилност на решението в обжалваната му част. Наведените касационни основания са нарушение на материалния закон и необоснованост - чл. 209, т. 3 АПК. Основното възражение на касатора е, че оспорената разпоредба от Наредбата препраща към несъществуваща законова разпоредба. Ответникът - Общинският съвет - М., представляван от председателя му Иванов оспорва касационния протест и иска потвърждаване на решението в обжалваната му част. Съображения в подкрепа на изразеното становище се сочат в писмено становище, представено по делото. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост и основателност на касационния протест. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационния протест като допустим, но неоснователен. Административният съд - М., за да отхвърли протеста относно чл. 34, ал. 3 от Наредбата е приел, че той съответства на чл. 22, ал. 3 НСПП. Посочено е, че единствено обстоятелството, че подзаконовата норма не съдържа всички изменения, направени в акта от по-горна степен, не я поставя в противоречие с него, тъй като празнотата се попълва от по-горестоящия нормативен акт, а това не съставлява противоречие. Съдът е посочил също така, че целта на приеманите от общинските съвети наредби, не е да преповтарят текстове на по-горестоящите актове, а евентуално да доуреждат неуредените отношения, които са в неговите правомощия. Изтъкнато е от съда, че всяко последващо допълнение на закон или друг нормативен акт, което не касае съдържанието на съответната разпоредба от по-висока степен, което не е отразено в съответния акт от по-ниска степен, не води до незаконосъобразност на последния. В заключение, съдът е приел, че не е установено оспорената разпоредба на чл. 34, ал. 3 от Наредбата да противоречи на разпоредба от по-висока степен. Върховният административен съд преценява решението в обжалваната му част като правилно като краен резултат. Оспорената разпоредба на чл. 34, ал. 3 от Наредбата гласи следното: " В случаите на внезапно произлезли повреди ремонтната дейност се осъществява съгласно чл. 26, ал. 4 от Закона за пътищата, като заедно с уведомяването на техническата служба на общината се заплаща съответната такса за временното ползване на части от пътното платно и на земи в обхвата на пътя и се прилага проект /схема/ за временна организация на движението при извършване на ремонт. " Наредбата, в това число и оспорената разпоредба са приети през м. 12.2008 г. Към момента на приемането на наредбата, разпоредбата на закона във която оспорената разпоредба препраща е гласяла следното:
Собственикът на подземни и надземни съоръжения на техническата инфраструктура, намиращи се по обхвата на пътя и обслужващите зони при внезапно произлезли повреди, може да започне веднага възстановителните работи, като уведоми за това най-близкото поделение на агенцията за републиканските пътища и съответната техническа служба на общината за общинските пътища при условия, че е гарантирана безопасността на движението. Към момента на подаване на протеста, смисълът на съдържанието на посочената разпоредба съществува в Закона за пътищата, но вече като ал. 5 на чл. 26 и тя гласи:
5) При внезапни повреди на подземни или надземни съоръжения на техническата инфраструктура, намиращи се в обхвата на пътя или в обслужващите зони, собственикът им може да започне възстановителните работи след разрешение от управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" - за републиканските пътища, или от кмета на общината - за общинските пътища, при условие че е гарантирана безопасността на движението.
Наредбата на общинския съвет обаче не е отразила тази промяна. Липсата на отразяване в Наредбата на промяната в обозначението на разпоредбата, макар и да създава неточност, не прави оспорената подзаконова разпоредба противоречаща на закона, тъй като законовата разпоредба в смисъла, в който е била приета към 2008 г. продължава да съществува, но вече обозначена като ал. 5 на същия чл. от закона. В този смисъл, доводът на касатора, че оспорената разпоредба препраща към несъществуваща вече разпоредба е неоснователен.
Обстоятелството, че разпоредбата от Наредбата на Общинския съвет, не е отразила промяната в обозначението на законовата разпоредба, а Наредбата за специално ползване на пътища, издадена от Министерския съвет на Р. Б. е отразила тази промяна, също така не води до незаконосъобразност на оспорената разпоредба, тъй като двете наредби са с еднаква степен в йерархията на нормативните актове.
По тези съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява решението в обжалваната му част като правилно, поради което следва да се остави в сила.