Решение № 13034 от 21.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6952/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба от Агенция Пътна инфраструктура против решение 2498 от 14.04.2021 г., постановено по адм. д. 10927/2020 г. по описа на Административен съд София град, с което АПИ е осъдена да заплати на Джордан 90 ООД със седалище гр. София обезщетение за имуществени вреди в размер на 600 лв., претърпени в резултат на отмяната по съдебен ред на Наказателно постановление 4/15.08.2018 г., издадено от директора на Областно пътно управление - София и изразяващо се в платени адвокатски възнаграждения в хода на съдебните производства по обжалване на НП пред СРС и АССГ, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба - 06.11.2020 г. до окончателното й заплащане, както и 325 лв. съдебни разноски по делото. Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено със законните последици. Редовно призован за съдебно заседание, касаторът, Агенция Пътна инфраструктура, не се представлява . От същия чрез юриск. Г.Николов е депозирано писмено становище по съществото на спора с подробно развити в него доводи за основателност на касационната жалба, съответно неправилност на атакуваното с нея съдебно решение. Ответникът, Джордан 90 ООД гр. София, редовно призован, не изпраща представител. От процесуалния му представител адв. И. Иванова е постъпил писмен отговор на касационната жалба с развити в него доводи за неоснователност на касационната жалба, съответно за правилност на атакуваното с нея съдебно решение. Претендират се разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение АС София град е осъдил Агенция Пътна инфраструктура да заплати на Джордан 90 ООД със седалище гр. София обезщетение за имуществени вреди в размер на 600 лв., претърпени в резултат на отмяната по съдебен ред на Наказателно постановление 4/15.08.2018 г., издадено от директора на Областно пътно управление - София и изразяващо се в платени адвокатски възнаграждения в хода на съдебните производства по обжалване на НП пред СРС и АССГ, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба - 06.11.2020 г. до окончателното й заплащане, както и 325 лв. съдебни разноски по делото. За да стигне до този правен резултат, Административен съд София град, след обсъждане на събраните по делото доказателства и след анализ на съдебната практика на ВКС и ВАС по присъждане по реда на ЗОДОВ на обезщетение за имуществени вреди - платени адвокатски възнаграждения за защита по административно-наказателни дела, е стигнал до извода, че така предявеният иск е доказан и основателен. По делото безспорно е установено обстоятелството, че Наказателно постановление 4/15.08.2018 г., издадено от директора на Областно пътно управление - София, е отменено като незаконосъобразно с решение от 01.03.2019 г. по НАХД 17489/2018 г. по описа на СРС, потвърдено с решение 4060 от 14.06.2019 г. постановено по КНАХД 3883/2019 г. по описа на АССГ. В съдебните производства по обжалване на издаденото НП пред районния и административния съд Джордан 90 ООД гр. София е било представлявано от адвокат, като за процесуалното представителство пред районния съд е сключен договор за правна защита и съдействие от 01.08.2018 г. и уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., реално заплатено в брой при подписване на договора, а за процесуалното представителство пред административния съд е сключен договор за правна защита и съдействие от 13.05.2019 г. и уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., също реално заплатено в брой при подписване на договора. Въз основа на така установената фактическа обстановка и, базирайки се на т. 1 от съвместното ТП 2 от 19.05.2015 г. по т. д. 2/2014 г. на ВКС и ВАС, както и на ТР 1 от 15.03.2017 г. по тълк.д. 2/2016 г. на ВАС, административният съд е заключил, че платените за съдебната защита срещу наказателното постановление адвокатски възнаграждения съставляват имуществена вреда, която е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление. По горните съображения АССГ е уважил предявения от Джордан 90 ООД иск и е осъдил АПИ да заплати на ищеца на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ сумата от 600 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане, като е присъдил в полза на ищеца сторените от него в исковото производство съдебни разноски в размер на 325 лв. Съдебното решение е правилно. Правилно административният съд е квалифицирал заплатените от ищеца адвокатски възнаграждения за процесуална защита в съдебното производство по обжалване на издаденото срещу него НП като имуществена вреда, причинена пряко от отмененото наказателно постановление, доколкото платени суми за адвокатски възнаграждения могат да се претендират като съдебни разноски в производството, в което са направени, само и доколкото специалният процесуален закон предвижда възстановяването им. Видно от НПК и ЗАНН, липсва изрична разпоредба, според която сумите, платени за адвокатска защита и държавни такси в рамките на административно-наказателните съдебни производства, да могат да бъдат присъдени като съдебни разноски. Обосновано съдът е заключил, че са осъществени всички кумулативни предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ: налице е отменено по съдебен ред като незаконосъобразно наказателно постановление, издадено от административен орган (обстоятелство, определящо издаването на НП при упражняване на изпълнителна, административна власт), от отмененото като незаконосъобразно НП реално са претърпени имуществени вреди във вид на заплатено за съдебното производство по обжалването му разноски за един адвокат, платените суми за адвокатски хонорар и държавна такса са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото НП. По силата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Ответникът по касация в настоящото производство не би заплатил адвокатско възнаграждение и заплатената на това основание сума не би представлявала вреда за него, ако не беше издаденото и отменено впоследствие като незаконосъобразно наказателно постановление. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по реда на ЗАНН, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на наказателно постановление се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход от спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт- наказателното постановление. В този смисъл е и приетото ТР 1/15.03.2017 г. на ОС на съдиите от ВАС, постановено по т.д. 2/2016 г., явяващо се задължително за всички държавни органи и съдилища по силата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ. Правилно и обосновано административният съд е стигнал до извод, че договорът за правна помощ е частен свидетелстващ документ, който при липсата на основания, поставящи под съмнение доказателствената му стойност, следва да бъде ценен, като достоверен източник на данни за връзката между извършеното от клиента плащане на сумата на адвокатския хонорар и същия договор. Налице са всички предпоставки по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ за удовлетворяване на исковата претенция, основана на твърдение за имуществени вреди, произтичащи от заплатен адвокатски хонорар във връзка с обжалване на посоченото по-горе наказателно постановление. По изложените по - горе съображения касационната жалба се явява неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. В полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените пред касационната инстанция разноски в размер на 300 лв., за които е представен договор за правна защита и съдействие от 03.06.2021 г., в който е отразено, че договорената сума е изплатена изцяло и в брой. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение