Решение № 10743 от 10.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13508/2018 г.
ВАСV отделение10.07.2019 г.докладчик т Йовка Дражева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 3995/14.6.2018 г. по адм. д. № 1080/2018 г. по описа на Административен съд София – град. ОСЪЖДА В. КУНИНСКИ, [ЕГН], да заплати на КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ сумата от 100 лева представляваща юрисконсултско възнаграждение, на "МОНЕТЕН ДВОР" ЕАД направените по делото разноски в размер на 600 лв. представляващи платено адвокатско възнаграждение, на Ц. БУЮКЛИЙСКИ - изпълнителен директор на "Монетен двор" ЕАД и Т. ПОПОВ - главен инженер на "Монетен двор" ЕАД направените по делото разноски общо размер на 600 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 10743 от 10.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13508/2018 г., V о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационната жалба на В. Кунински против решение № 3995/14.6.2018 г. по адм. д. № 1080/2018 г. по описа на Административен съд София - град с искане за отмяна на решението като неправилно. Твърди, че са налични безспорни факти, писмени документи, свидетелски показания и самопризнания, който имат своята доказателствена тежест, както и, че не са били уважени депозирани пред АССГ доказателствени искания. Претендира присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.
Ответникът Комисия за защита от дискриминация (КЗД), чрез процесуален представител юрисконсулт Милушева, в откритото съдебно заседание оспорва касационната жалба. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответниците "Монетен двор" ЕАД, чрез процесуален представител адвокат П. Любенов; Ц. Буюклийски – изпълнителен директор на "Монетен двор" ЕАД и Т. Попов – главен инженер на "Монетен двор" ЕАД, чрез процесуален представител адвокат Н. Любенов, с представен писмен отговор и в откритото съдебно заседание оспорват касационната жалба. Претендират присъждане на разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Комисията за защита от дискриминация е сезирана на 29.02.2016 г. с жалба от В. Кунински с искане КЗДискр. да установи наличие на нарушено равенство в третирането на жалбоподателя от страна на ответниците – "Монетен двор" ЕАД, Ц. Буюклийски – изпълнителен директор на "Монетен двор" ЕАД и Т. Попов – главен инженер на "Монетен двор" ЕАД. Оплакванията на жалбоподателя са били за нарушение на чл. 14 от ЗЗДискр. и за неравно третиране на работното място по признак "лично положение", изразяващо се в следните действия: лишаване от участие в производствени оперативки, технически съвети и работни комисии между "Монетен двор" ЕАД и БНБ; тенденциозно изключване от всякакви целеви награди раздавани в "Монетен двор" ЕАД в периода 2010 г. -2015 г.; намаление на % тримесечно доплащане за периода 2010 г. - 2015 г.; определяне на по-ниска индивидуална работна заплата за длъжността "Главен технолог" спрямо индивидуалната работна заплата за длъжността "Главен инженер"; лишаване от участие в командировки; лишаване от право да извършва годишна атестация на "Ръководител обособено производство" и "Технолог приемане на поръчки" в качеството им на пряк ръководител; лишаване от участие в избор на кадри за новоназначения и преструктуриране на работни места и избор на машинни съоръжения и оборудване. Навежда оплакване за тормоз на работното място, която аргументира с негативното отношение на прекия му ръководител инж. Т. Попов по отношение на квалификацията му, изразяващо се в тенденциозно изземване на част задълженията му по длъжностна характеристика и уронване на личния му авторитет и професионални качества на ръководител чрез прилагане на "мълчание, отхвърляне, налагане на насилствен песимизъм" с идеята да напусне сам работното си място, което довело до трайното му душевно разстройство, причинило психологически стрес и чувство на малоценност.
КЗДискр. е конституирала като ответници: 1. "Монетен двор" ЕАД, 2. Ц. Буюклийски – изпълнителен директор на "Монетен двор" ЕАД и 3. Т. Попов – главен инженер на "Монетен двор" ЕАД.
След проведено разследване на наведените обстоятелства и събиране на доказателства, КЗДискр. е постановила решение № 410/7.12.2017 г. в следния смисъл:
- Установила е, че по отношение на В. Кунински "Монетен двор" ЕАД, представлявано от изпълнителния директор Ц. Буюклийски не е осъществила дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДиск. по признак "лично положение", както и нарушение на чл. 14 от ЗЗДиск.;
- Установил е, че по отношение на В. Кунински инж. Т. Попов не е осъществил дискриминация по смисъла на Параграф § 1, ал. 1 от ДР на ЗЗДиск. по признак "лично положение";
- Установила е, че отношение на В. Кунински Ц. Буюклийски - изпълнителен директор на "Монетен двор" ЕАД, лично и като представляващ "Монетен двор" ЕАД, не е осъществил нарушение на чл. 17, чл. 18 и чл. 19 от ЗЗДиск.
- Оставила без уважение жалба с вх. № 44-00-760/29.02.2016 г. подадена от В. Кунински.
По жалбата на В. Кунински до Административен съд София- град е постановено решение № 3995/14.6.2018 г. по адм. д. № 1080/2018 г. по описа на Административен съд София – град, с което е отхвърлена жалбата на В. Кунински срещу решение № 410/07.12.2017 г. на Трети специализиран постоянен заседателен състав на КЗД, по преписка № 107/2016 г., като жалбоподателят е осъден да заплати на КЗДискр. сумата от 100 лв. и на "Монетен двор" ЕАД, Ц. Буюклийски – изпълнителен директор на "Монетен двор" ЕАД и Т. Попов – главен инженер на "Монетен двор" ЕАД общо сумата от 1200 лв.
По молба по чл. 248, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК, с разпореждане от 14.08.2018 г. на председателя нa V отделение, делото е върнато за произнасяне от първоинстанционния съд, който с определение № 5314/27.8.2018 г. е оставил без уважение молбата на В. Кунински за изменение на решението в частта за разноските. Определението е съобщено на В. Кунински на 8.10.2018 г. и не е обжалвано.
За да постанови решението съдът е извършил проверка на обжалваното пред него решение № 410/07.12.2017 г. на КЗДискр. и е направил правен извод за административен акт по ЗЗДискр., постановен от компетентен орган, при спазване на форма и административнопроизводствени правила, установени в чл. 50 – чл. 70 ЗЗДискр. и на материален закон. Приел, че жалбоподателят нито в съдебното производство, нито в производството пред КЗДискр. е доказал факти, от които да може да се направи безспорен и категоричен извод, че "Монетен двор" ЕАД, Ц. Буюклийски – изпълнителен директор на "Монетен двор" ЕАД и Т. Попов – главен инженер на "Монетен двор" ЕАД са го е третирали по начин, по-неблагоприятен от останалите служители в дружеството. Мотивирал се е със специалната норма на чл. 9 от ЗЗДискр.
Решението е правилно и следва да се остави в сила.
Съгласно чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. пряка дискриминация е всяко неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1 отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. В този смисъл, за да е съставомерно деянието, неравното третиране следва да е обусловено от защитен от ЗЗДискр. признак (по чл. 4, ал. 1) и освен различното третиране е необходимо да се докаже, че това третиране е извършено по някои от признаците, посочени в чл. 4 от ЗЗДискр. Следва да е налице и пряка причинно-следствена връзка между причините (свързани с признака) и неблагоприятното третиране. Правилно съдът е приел, че в случая това не се е доказало от наличните доказателства, поради което и правилно е прието, че спрямо Кунински не е осъществена дискриминация по чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр.
Разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр. разпределя доказателствената тежест. В производство за защита от дискриминация, след като страната, която твърди, че е дискриминирана, представи факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен, т. е. от този момент настъпва разместване на доказателствената тежест. Жалбоподателят е следвало да проведе доказване на дискриминация по твърдения признак – "лично положение", което не е направил. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател за налични безспорни факти, писмени документи, свидетелски показания и самопризнания, който имат своята доказателствена тежест. В случая няма представени доказателства, които да обосноват твърдението за тенденциозно изземване на част от задълженията по длъжностна характеристика и уронване на личния авторитет и професионални качества на Кунински от страна на главен инженер Попов. По отношение на оплакването му, че е лишен от участие в работни комисии, следва да се посочи, че по преписката се намира протокол изх. № 502/8.12.2014 г. за унищожаване на работни щемпели, от който е видно, че Кунински е участвал в комисия, която на 8.12.2014 г. е унищожила чрез шмиргеловане работни щемпели (л. 107). Представена е и справка – рекапитулация (л. 170).
Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от Вътрешните правила за работна заплата в "Монетен двор" ЕАД за изпълнение на важни производствено-икономически и социални задачи, работниците и служителите на дружеството могат да бъдат награждавани от изпълнителния директор. Целева награда се получава при възложена с писмена заповед целева задача, подписана от изпълнителния директор (ал. 2). Няма доказателства да са възлагани целеви задачи на жалбоподателя, поради което не са плащани награди.
Относно твърдението на Кунински за неравно третиране по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. по признак "лично положение" същият не е представил доказателства за свое особено качество, особеност или характеристика, които биха били основание за неравно третиране.
Недоказани са останали и твърденията му за тормоз на работното място. Правилно е преценено от КЗДискр., че изискванията относно спазване на технологична дисциплина и спазване на технически правила и стандарти не представляват унизително действие или тормоз.
Твърдението на Кунински, че е бил лишен от допълнително материално стимулиране за периода 2010 г. – 2015 г. и от командировки са останали недоказани. По преписката са представени доказателства от ответника - справка за изплатени средства за допълнително материално стимулиране за 2013 г. - 2015 г. (л. 75), заповеди, съгласно които за постигнати финансови резултати на работниците и служителите, вкл. на Кунински е изплащано допълнително материално стимулиране към заплатите (л. 608 – л. 675), които опровергават твърдението за неравно третиране. Ответниците доказват, че Кунински е получил допълнително материално стимулиране, което е по-високо от средното за "Монетен двор" ЕАД. Представените заповеди за командироване (л. 395 – л. 408) доказват, че Кунински е бил командирован многократно.
Във връзка с представените по преписката длъжностна характеристика за длъжността "Главен технолог, преработваща промишленост" (л. 420), длъжностна характеристика за длъжността "Главен инженер" (л. 376) и организационна структура на "Монетен двор" (л. 374) е направен правилен извод, че Кунински не е лишен от право да извършва годишна атестация на "Ръководител обособено производство" и "Технолог приемане на поръчки". Това правомощие е възложено на Главния инженер, който ръководи ръководителите на обособени производства и звена, главния технолог и технолог приемане на поръчки. Следва да се посочи и, че главния технолог е пряко подчинен на главния инженер на дружеството.
Недоказано е останало твърдението, че Кунински е лишен от участие в избор на кадри за назначаване и преструктуриране на работни места. По преписката е представен Правилник за организацията и дейността на Съвета на директорите на "Монетен двор" ЕАД (л. 103), където в чл. 27 е разписано, че изпълнителния директор изпълнява функциите на работодател по КТ, като сключва, изменя и прекратява трудовите договори. Кунински не е успял да докаже, и че е лишен от участие в оперативки и технически съвети. В "Монетен двор" ЕАД няма правила, който да разписват провеждането на оперативки, а в длъжностна характеристика липсва разписване на участие в технически съвети.
В случая представените от ответника доказателства обосновават извода на съда, че не е доказано неравно третиране и по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр.
Правилен е и крайният изводът на съда, че не е налице твърдяното от Кунински нарушение на чл. 14 от ЗЗДискр. Следва да се посочи, че правилото на чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр. задължава работодателя да осигурява равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд и не допуска неравенство в заплащането, което се дължи на защитен признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Разпоредбата на чл. 243 КТ, обсъдена от съда в контекста на чл. 14, ал. 1 ЗЗДискр. е неприложима в случая, т. к. същата визира забрана за дискриминация при заплащането на труда на мъжете и жените, т. е. по признак "пол". За да е налице нарушение на изискването за равенство в заплащането от работодателя по смисъла на чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр. е необходимо да се установи, че неблагоприятното третиране на работника, изразяващо се в получаване на по-ниско възнаграждение за еднакъв труд сравнение с други работници в сходно положение е в причинна връзка с някои от защитените признаци. След като по делото не е установено, че констатираната разлика в заплащането се дължи на причина, свързана със защитен признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., няма основание да се приеме, че е налице нарушение на правилото по чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр.
Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на относимите доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства.
Като е приел, че не е налице дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. по признак "лично положение" и по чл. 14 от ЗЗДискр., съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.
Предвид изхода на спора разноски на касационния жалбоподател не следва да се присъждат. Основателно е искането на процесуалния представител на КЗДискр. за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което е в размер на 100 лева, предвид разпоредбата на чл. 78 от ГПК вр. с чл. 37 от ЗПП. Основателно е и искането за присъждане на разноски направено от "Монетен двор" ЕАД, Ц. Буюклийски – изпълнителен директор на "Монетен двор" ЕАД и Т. Попов – главен инженер на "Монетен двор" ЕАД, чрез процесуални представители адвокат Н. Любенов и адвокат П. Любенов. По делото са представени два броя договори от 2.08.2018 г., в които е посочено, че "Монетен двор" ЕАД е платило сумата от 1200 лв. в брой, както и че Ц. Буюклийски и Т. Попов са платили сумата от 1200 лв. в брой. Изрично процесуалният представител на жалбоподателя в съдебно заседание заявява, че прави възражение за прекомерност на претендирания размер на адвокатския хонорар. Предвид направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и липсата на правна сложност на спора пред настоящата съдебна инстанция на "Монетен двор" ЕАД се дължат разноски от 600 лв., а на Ц. Буюклийски и Т. Попов разноски общо от 600 лв.
На основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение
Цитирани разпоредби
1- чл. 4