Решение № 4253 от 23.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9843/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Община Пазарджик с адрес гр. Пазарджик, бул. България 2 срещу решение 3114/09.08.2024г., постановено по адм. д. 1040/2023г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което е уважен искът на дружеството Джи Пи Ви Груп ООД с ЕИК 206507877 и седалище и адрес на управление гр. София, [адрес] с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ във вр. с чл. 256, ал. 1 АПК. Претендирани са разноски. Ответната страна дружеството Джи Пи Ви Груп ООД, чрез процесуалния си представител адв. В. Карабойчев оспорва основателността на жалбата и представя подробна писмена защита, в която посочва съображенията, поради които жалбата трябва да бъде оставена без уважение, а решение 3114/09.08.2024г. на АС-Пазарджик да бъде потвърдено. В съдебно заседание се представлява и претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение като поддържа, че жалбата е допустима, но неоснователна поради липса на твърдяното от жалбоподателя касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Първоинстанционното производство, по което е постановено и обжалваното решение, е образувано по иск на юридическото лице Джи Пи Ви Груп ООД, ЕИК 206507877, против Община Пазарджик и с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ във вр. с чл. 256, ал. 1 АПК. Първоинстанционният съд е установил, че след проведен публичен търг с явно наддаване за продажба на общински имот, осъществил се на 19.12.2022г., имотът бил възложен на трето лице, а ищцовото дружество било класирано на второ място. Първоинстанционният ищец твърди, а и първоинстанционният съд е стигнал до заключение, че Община Пазарджик неправомерно не е върнала депозита след изтичане на 5-дневния срок по чл. 16, ал. 5 НТК, което невръщане осъществявало състава на незаконосъобразно бездействие по смисъла на чл. 256, ал. 1 АПК като срокът за връщане бил изтекъл на 22.01.2023г. Обяснението било, че депозитът не бил върнат, поради факта, че решението за възлагане на имота не било влязло в сила заради протест от прокурор срещу него. Тези обстоятелства били съобщени на дружеството от кмета на общината с писма с изх. 18-00-10-001/23.01.2023г. и изх. 18-00-102-001/03.02.2023г. В хода на първоинстанционното производство депозитът бил върнат по сметка на дружеството-ищец, въпреки липсата на влязло в сила съдебно решение по адм. д 394/2022г. на АС-Пазарджик, за което ответникът твърдял, че било с преюдициално значение относно спора по връщане на депозита. Първоначално предявеният иск за обезвреда по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е с размер 36 756.00 лева, представляващи законната лихва върху сумата, внесена като депозит за участие в публичен търг с явно наддаване, а именно 409 320.00 лева, внесени по сметка на Община Пазарджик, за периода 23.01.2023г. началото на твърдяното бездействие - до 16.10.2023г. вкл. датата на предявяване на иска пред първоинстанционния съд. В съдебно заседание, проведено на 08.07.2024г., първоинстанционният съд е допуснал изменение на иска досежно размера на претенцията, който размер след промяната възлиза на 36 752.84 лева. Първоинстанционният съд е счел, че е налице незаконосъобразно бездействие за изпълнение на задължение, пряко произтичащо от нормативен акт, а именно от разпоредбата на чл. 16, ал. 5 НТК. Първоинстанционният съд е стигнал до заключение, че са налице всички елементи от фактическия състав, водещ до възникване на отговорност за вреди, причинени от държавата или общината и е постановил решение в полза на дружеството-ищец като е осъдил Община Пазарджик да заплати в полза на ищеца обезщетение в размер на 36 752.84 лева и е присъдил в негова полза съдебни разноски в размер на 4100.00 лева. Община Пазарджик в касационната жалба твърди, че така постановено, първоинстанционно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. В подкрепа на своите твърдения, касаторът излага следните аргументи: Първо, решението противоречало на Наредбата за търговете и конкурсите и по-специфично на чл. 16, ал. 4. Жалбоподателят счита, че 5-дневният срок за връщане на внесените депозити започвал да тече след влизането на решението в сила, а именно след изтичане на срока за обжалване и протестиране на решението по чл. 16, ал. 3 НТК или алтернативно при окончателно решаване на споровете във връзка с решението на Общинския съвет. В конкретния случай 5-дневния срок не бил започнал да тече, тъй като решението на Общинския съвет било протестирано от прокурор и във връзка с него имало висящо административно производство пред АС-Пазарджик, тоест то не било придобило материална законна сила. На второ място, въпреки липсата на изричен регламент, прокурорският протест следвало да се подчинява на правилата за обжалване на съответното решение във вр. с чл. 16, ал. 4 НТК. Поради това и на осн. чл. 166, ал. 1 АПК прокурорският протест бил спрял изпълнението на решението на Общинския съвет, което водело като своя последица до задържане на депозитите. Трето, жалбоподателят твърди, че първоинстанционното решение е необосновано като не бил достатъчно обоснован изводът на съда, че депозитите следвало да бъдат върнати преди влизането на решението на ОС в сила. Сочи се, че подобно тълкуване евентуално би довело до парадоксална ситуация, в която тръжната процедура не би могла да бъде приключена, ако при оспорване изборът на купувач бъде обявен за незаконосъобразен, понеже нямало да има други лица с налични депозити във връзка с продължаването на процедурата и избирането на нов купувач. Четвърто, твърди се, че изводите на първоинстанционното решение не кореспондирали със съдебната практика. Невръщането на депозита било фактическо действие /бездействие/ и обезщетението за вреди причинено от такова можело да бъде претендирано след признаването му за незаконно, а първоинстанционният съд не бил сезиран с подобно искане. Твърди се, че оспорването на решението от Джи Пи Ви Груп ООД билo извършено след изтичане на 14-дневния срок по чл. 256, ал. 2 АПК. Ако дружеството евентуално било счело, че писма с изх. 18-00-10_001/23.01.2023г. и 18-00-102_001/03.02.2023г. са съставлявали отказ за връщане на депозита, то следвало да обжалва този отказ в удължения срок по чл. 140, ал. 1 АПК. И на пето място, към датата на подаване на исковата молба нямало съдебен акт, с който съдът да е отменил незаконосъобразен административен акт или да е установил незаконосъобразност на действие или бездействие на администрацията, а според ищеца такъв един акт би бил нужен, за да може да бъде уважен иск за вреда, понесена от твърдяното незаконосъобразно бездействие. Също така, касаторът твърди, че началният момент за дължимостта на законната лихва за обезщетение на вреди от незаконосъобразни действия или бездействия на администрацията е моментът на преустановяването им, като цитира и т.4 от Тълкувателно решение 3/22.04.2005г. на ОСГК на ВКС по т. гр. д. 3/2004г. При така представената фактическа и правна обстановка и след като прецени доводите на страните и взе предвид заключението на прокурора от Върховна касационна прокуратура, Върховният административен съд в настоящия състав намери касационната жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Първо, първоинстанционното решение не противоречи на материалния закон. Правната последица от изтичането на срока за обжалване, след който започва да тече 5-дневния срок по чл. 16, ал. 4 НТК, е отпадането на правната възможност даденото решение на общинския съвет да бъде обжалвано от лицата, които не са сторили това в рамките на срока. Влизането в сила на решението е отделна правна последица, следваща като момент изтичането на срока за обжалване. Като допълнителен аргумент в тази насока е изр. 2 от ал. 4 на чл. 16 НТК, където е посочено, че в случай, че от участник в търга бъде подадена жалба...органът за приватизация задържа и неговия депозит до окончателно приключване на производството . Per argumentum a contrario /по аргумент на обратното/ депозитите на всички останали участници, освен на подалия жалба и на спечелилия търга, се освобождават от органа за приватизацията след изтичане на срока за обжалване на решението. И това е логично, защото за тях не би настъпила промяна като следствие от решението на производството по обжалване на решението, техните депозити не биха служили за гаранция, каквато е и целта на задържането при подаване на жалба срещу решението. На второ място, прокурорският протест, дори да се приеме, че спира изпълнението на решението на общинския съвет, не влияе на срока за обжалване и на срока по чл. 16, ал. 4 НТК. Задължението за освобождаване на депозитите не е следствие от изпълнението на някакво решение. Напротив, това задължение произтича директно от нормативния акт, като негов начален момент е определянето на спечелилия търга участник с решението по чл. 16, ал. 3 НТК, а неговото изтичане не зависи от изпълнението или неизпълнението на съответното решение. Протестът на прокурора спира изпълнението на решението в смисъл, че временно препятства възлагането на имота на печелившия участник. Трето, само за пълнота на решението следва да се посочи, че доводите за възможен правен парадокс при връщането на депозитите преди изтичането на срока за обжалване на решението по чл. 16, ал. 3 НТК са изцяло и напълно несъстоятелни, като решението на тази ситуация може да бъде изведено от самата Наредба за търговете и конкурсите. Според чл. 37, ал. 3 НТК с решението по чл. 37, ал. 1 НТК се определя и нов срок, в който класираният на второ място участник следва да внесе отново депозита за участие . Същото правило следва да бъде приложено по аналогия на осн. чл. 46, ал. 2, изр. 1 ЗНА при отмяна на решението, с което се определя печелившият участник. Четвърто, в случая е налице бездействие за извършване на действие от страна на административен орган при изискване на нормативен акт, като това задължение възниква пряко от нормативния акт, без да има специфично искане към органа в този смисъл хипотезата на чл. 256, ал. 1 АПК. За да бъде върнат депозитът е нужно единствено настъпването на едно бъдещо сигурно събитие изтичане на 5-дневен срок по чл. 16, ал. 4 НТК, като това условие е пряко уредено в нормативния акт. Няма необходимост участвалите в процедурата да сезират органа по приватизацията с искане за връщане на депозита, за да бъде той освободен. Съответно, защитата срещу бездействие на органа във връзка със задължението му за освобождаване на депозита е искова по чл. 256, ал. 1 АПК като тази възможност не се преклудира с изтичането на някакъв срок, т. е. тя е безсрочна. Няма нужда съдът да бъде сезиран с отделно искане за обявяване на бездействието за незаконосъобразно. Според разпоредбата на чл. 204, ал. 4 АПК фактът на незаконосъобразността се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение в случая АС-Пазарджик. Още повече, дори не е нужно изричен диспозитив, който да обявява бездействието за незаконосъобразно, достатъчно е това да бъде посочено в мотивите на решението, с което се присъжда обезщетение. В този смисъл е и съдебната практика като Решение 7227/16.06.2015г. по адм. д. 9926/2014г. на ВАС. Що се отнася до цитираното Тълкувателно решение 3/22.04.2004г. на ОСГК на ВКС, то в т. 4 от него наистина се засяга въпросът относно началния момент на дължимостта на законната лихва при иска за обезщетение на вреди от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на държавата, общините, държавните или общинските органи. Досежно незаконосъобразното бездействие, в цитираното Тълкувателно решение, единствено е посочено от кой момент може да бъде искано обезщетението, а именно от признаването му за незаконосъобразно. Началният момент на дължимостта на законната лихва в тълкувателното решение е определен единствено относно обезщетението за вреди причинени от незаконосъобразните действия на администрацията и от незаконосъобразни административни актове. Няма никаква правна, а и житейска логика началният момент на дължимостта на законната лихва при обезщетяването на вреди от незаконосъобразно бездействие да съвпада с момента на неговото преустановяване. Преустановяването на незаконосъобразното бездействие означава извършване на дължимото действие, а това е нещо желано от ощетената страна. В самото Тълкувателно решение са посочени няколко примера за начален момент на дължимостта на законната лихва при конкретни бездействия на административни органи от момента на изтичане срока на изтърпяване на наложеното наказание "лишаване от свобода" и от момента на изтичане срока на наложеното наказание "лишаване от свобода". По изложените аргументи и на осн. ТР 3/22.04.2004г. единственият възможен начален момент на дължимост на законната лихва при незаконосъобразно бездействие е началният момент на бездействието след изтичане на нормативно установения срок, в който административният орган е трябвало да извърши дадено действие. По изложените съображения настоящият състав на ВАС следва да остави в сила оспореното пред него решение на АдмС-Пазарджик като правилно. При този изход на делото, на ответника следва да се присъдят направените от него разноски в касационното производство за адвокатско възнаграждение в размер на 3600лв. Представен е списък по чл. 80 ГПК и доколкото договорът за правна защита и съдействие служи за разписка, съгласно неговите клаузи, съдът следва да уважи изцяло искането при липса на възражение за прекомерност, направено от касатора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, предложение 1-во, Върховният административен съд