Решение № 13527 от 6.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5781/2018 г.

Решение № 13527 от 6.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5781/2018 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 27, ал. 4 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС). Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция Митници, чрез юрк. Г. Георгиева против решение № 1820/21.03.2018 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 4080/2017 г., с което е отменено решение за прихващане или възстановяване на акциз № BG004000 - ИВ-27-6-РВ1/13.01.2017 г. издадено от началника на митница Русе. В касационната жалба са изложени оплаквания за недопустимост и неправилност на решението. Касаторът счита, че на съдебен контрол по реда на чл. 27, ал. 4 ЗАДС подлежи решението на директора на Агенция Митници, а не първоначално издаденият акт на началника на митницата. В тази връзка посочва, че жалба не е подадена срещу актът, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, а подадената жалба е срещу административен акт, който не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. На това основание поддържа искане за обезсилване на обжалваното решение, като недопустимо, постановено по непредявена жалба Основните касационни доводи за неправилност на решението се отнасят до нарушение на материалния закон. Касаторът твърди, че съдът не е съобразил нормата на чл. 24б, ал. 8 от ЗАДС, според която данъчното облекчение се ползва от момента на връчване на удостоверението за освободен от акциз краен потребител. Поддържа, че съдът не е взел предвид и измененията в посочената норма, в сила от 1.01.2018 г. Според касатора в специалния закон - ЗАДС - липсват разпоредби, въз основа на които да е възможно възстановяване на акциз в хипотеза като процесната - поради отменен отказ за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител. Излагат се и доводи за нарушение на съдопроизводствените правила при приемането на писмени доказателства в съдебното производство, които не са част от административната преписка. Искането е за отмяна на решението. Претендира разноски Ответникът – "Каолин" ЕАД, чрез процесуалния си представител адв. С. Йорданова оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да се остави в сила първоинстанционното решение, по съображения за неговата допустимост и правилно приложение на материалния закон, изложени в представени по делото писмен отговор и писмени бележки. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата, по съображения за недопустимост на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд е било, решение за прихващане или възстановяване на акциз № BG004000-ИВ-27-6-РВ1/13.01.2017 г. издадено от началника на митница Русе, с което на "Каолин" ЕАД, гр. Сеново е отказано възстановяване на сумата 167 508. 50 лева и съответните лихви, представляваща недължимо заплатен акциз за енергиен продукт "природен газ" с КН 27112100 за периода 10.03.2015 г. - 7.10.2016 г., потвърдено с решение № Р-314/30.03.2017 г. на директора на Агенция Митници. За да отмени оспорения акт, съдът е приел, че е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма и без съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. От фактическа страна, съдът е установил, че на 12.02.2015 г. "Каолин" ЕАД е подало до митница Русе заявление за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител за получаването на природен газ, предназначен за минералогични процеси. Искането първоначално е оставено без разглеждане с решение № 32-42608/10.03.2015 г. на началника на митница Русе, което е отменено по съдебен ред и преписката е върната на органа. С решение № 32-148359/31.07.2015 г. началникът на митница Русе се е произнесъл по същество на искането, като е отказал издаването на удостоверение за освободен от акциз краен потребител на заявителя за получаване на енергиен продукт природен газ, код КН 27112100. Този административен акт е отменен като незаконосъобразен с влязло в сила съдебно решение на 28.07.2016 г. В изпълнение на съдебното решение началникът на митница Русе е издал на "Каолин" ЕАД удостоверение за освободен от акциз краен потребител за получаване на посочения енергиен продукт, което е връчено на дружеството на 7.10.2016 г. С искане от 13.12.2016 г. дружеството е поискало възстановяване на недължимо платения акциз за периода от 10.03.2015 г. до 6.10.2016 г. С оспореното в настоящото производство решение, началникът на митница Русе е отказал възстановяване на акциза с аргумента, че освобождаването от облагане с акциз на основание чл. 24б, ал. 8 ЗАДС възниква от датата на връчване на удостоверението за освободен от акциз краен потребител. Решението е обжалвано пред директора на Агенция Митници, който с решение Р-314/30.03.2017 г. го е потвърдил. Съдът е приел, че са налице предпоставките по чл. 27, ал. 1 ЗАДС за възстановяване на акциз, недължимо платен на основание незаконосъобразен отказ на митническия орган за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител (УОАКП), отменен по съдебен ред. За безспорно установено съдът е приел, че доставчикът Булгаргаз ЕАД е внесъл акциза по сметка на митническото учреждение, а "Каолин" ЕАД е платило този акциз в резултат на отказа по чл. 24а, ал. 1 ЗАДС. Отмяната на незаконосъобразния административен акт има за последица недължимост на акциза, като дружеството има право на възстановяването му за периода, през който неправомерно е лишено от УОАКП. В мотивите си съдът се е позовал на действието на отмяната на унищожаемите административни актове по чл. 177, ал. 1 АПК по отношение на всички и с обратна сила от момента на издаването им. На това основание в решението е обоснован краен извод, че с отмяната на отказа издаване на удостоверение е заличено правното основание за събиране на акциза, заплатен от дружеството за природен газ, вложен в дейността му за минералогични процеси и той е станал недължимо платен. Възражението на директора на Агенция Митници, че не е налице недължимо платен акциз, тъй като удостоверението за освободен от акциз краен потребител има действие занапред, от момента на връчването му, съгласно чл. 24б, ал. 8 ЗАДС (в сила от 1.01.2018 г.) е отхвърлено като неоснователно. Според съда в случая не е налице противоречие с посочената норма, тъй като отмяната на отказа за издаване на удостоверение установява наличието на предпоставките за освобождаване от облагане с акциз от момента на подаване на искането, а акцизът за периода на липсата му се явява недължимо платен на основание чл. 27, ал. 1 ЗАДС. По отношение размера на акциза, подлежащ на възстановяване, съдът е приел, че се определя според установеното количество енергийни продукти в гигаджаули, умножено по данъчна ставка от 0. 60 лева за гигаджаул. По отношение на лихвите съдът е приел, че следва да бъдат определени съгласно чл. 129, ал. 6 ДОПК, предвид липсата на специална норма в ЗАДС, която да изключва тяхната дължимост. Решението е валидно, допустимо и правилно постановено. Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател недопустимост на съдебния акт. След изменението на чл. 27, ал. 4 ЗАДС (ДВ бр. 97/2016, в сила от 1.01.2017 г.) на съдебен контрол за законосъобразност по реда на ДОПК подлежи първоначално издаденият акт - решението или отказът по чл. 27, ал. 3 ЗАДС на началника на митницата като орган по чл. 27, ал. 2 от същия закон. По силата на чл. 156, ал. 1 ДОПК обжалването пред директора на Агенция Митници е процесуална предпоставка за допустимост на съдебното оспорване. Съгласно чл. 159, ал. 2 ДОПК страни в съдебното производство са жалбоподателят и решаващият (горестоящият) орган. В конкретния случай пред административният съд е оспорено решението на началника на митница - Русе, издадено на 13.01.2017 г., което на основание чл. 27, ал. 4 ЗАДС (в ред. от ДВ бр. 97/2016, в сила от 1.01.2017 г.) е административният акт, подлежащ на обжалване по реда на ДОПК, а не решението на директора на Агенция Митници. Съдът се е произнесъл при надлежно сезиране с жалба против годен за оспорване административен акт по чл. 27, ал. 3 ЗАДС и при наличие на останалите процесуални предпоставки за надлежно упражняване на правото на жалба. Решението е постановено в съответствие и с материалния закон. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая се касае за възстановяване на недължимо платен акциз, поради отпаднало основание съгласно чл. 27, ал. 1 ЗАДС. Тезата на касационния жалбоподател, че при отмяна на незаконосъобразен отказ за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител, акциз не се възстановява, е в противоречие с цитираната норма. Правилно съдът е разграничил хипотезите на освобождаване от акциз на краен потребител, което действа от момента на връчване на удостоверението съгласно чл. 24б, ал. 8 ЗАДС (в приложимата за 2017 г. редакция) и възстановяване на акциз, недължимо платен въз основа на незаконосъобразен отказ на митническия орган за издаване на удостоверение по чл. 24а, ал. 1 ЗАДС. В последния случай възстановяването на акциза е на основание чл. 27, ал. 1 ЗАДС, която норма е приложима във всички хипотези на недължимо платен акциз, включително и на отпаднало основание, след отмяната на незаконосъобразен административен акт. Законосъобразно съдът е зачел обратното действие на отмяната на незаконосъобразния отказ на началника на митница Русе за издаване на удостоверение за освобождаване от акциз на краен потребител и е приел за изпълнено изискването по чл. 24а, ал. 1 ЗАДС по отношение на "Каолин" ЕАД - освобождаването да се прилага само за лице, на което е издадено удостоверение за освободен от акциз краен потребител. Да се приеме противното във връзка с възстановяването на недължимо платен акциз по чл. 27, ал. 1 ЗАДС, означава да се позволи административният орган да черпи права от собственото си неправомерно поведение изразяващо се в незаконосъобразни откази за издаване на удостоверение по чл. 24а, ал. 1 ЗАДС, което в противоречие с принципа за законност. Неоснователно е позоваването на касатора на нормата на чл. 24б, ал. 8 ЗАДС /в ред. й от ДВ бр. 97 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г. /, според която правото за прилагане на чл. 24а, ал. 1 възниква от датата на връчване на удостоверението за освободен от акциз краен потребител, включително в случаите на връчено удостоверение, след отменен отказ за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител. Тази норма е неотносима към материалната законосъобразност на оспорения административен акт, издаден на основание чл. 27, ал. 1 ЗАДС. Освен това е неприложима и по време, тъй като е в сила от 1.01.2018 г., а оспореното решение е издадено на 13.01.2017 г. Съгласно чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон, се преценява към момента на издаването му, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Останалите възражения в касационната жалба за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила при събирането на писмените доказателства и нарушения на материалния закон, също са неоснователни. Няма забрана в съдебното производство пред първата инстанция да се събират представени от страните писмени доказателства, които не са част от административната преписка. Съдът е изяснил напълно фактите по спора, които се подкрепят от доказателствата по делото. При постановяване на решението в съответствие с чл. 172а АПК е обсъдил всички събрани доказателства, както и доводите на страните, включително възраженията на директора на Агенция Митници относно размера на подлежащия на възстановяване акциз, които се поддържат и в касационната жалба. Неоснователно е позоваването на решение № 4100/29.03.2018 г. на Върховния административен съд, второ отделение по адм. дело № 9312/2017 г., тъй като не касае възстановяване на недължимо платен акциз, поради незаконосъобразен отказ за издаване на удостоверение по чл. 24а, ал. 1 ЗАДС. Основателно е възражението на ответника по касация, че за случаи като процесния е налице безпротиворечива съдебна практика по сходни случаи, в която е прието, че са налице основанията по чл. 27, ал. 1 ЗАДС в това число и решение № 11663/3.10.2018 г. на Върховния административен съд, по адм. дело № 3497/2018 г., което е между същите страни - "Каолин" ЕАД и директора на Агенция Митници. По тези съображения настоящият състав намира, че не са налице касационните основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК, поради което първоинстанционното решение следва да се остави в сила. При този изход на спора, разноски на основание чл. 161 ДОПК следва да се присъдят на ответника в размер на 2 569. 96 лева, платено по банков път адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор по касационната жалба съгласно представения списък за разноските. Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като платеното от дружеството възнаграждение не надхвърля минималния размер по чл. 161, ал. 2 ДОПК във връзка с чл. 27, ал. 4 ЗАДС. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение