Решение № 6930 от 9.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4844/2021 г.

Решение № 6930 от 9.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4844/2021 г., IV о., докладчик председателят Румяна Борисова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е касационна жалба на Б. М., гражданин на Пакистан, принудително настанен в СДВНЧ-Любимец, чрез адвокат Г. срещу решение № 5976 от 30.10.2020 г., постановено по адм. дело № 7968 по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу заповед рег. № 5364 а-1224 от 17.07.2020 г. на директора на дирекция "Миграция"-МВР за продължаване на принудителното настаняване на Б. М. в Специален дом за временно настаняване на чужденци. Твърди неправилност и необоснованост на решението. От изложеното в жалбата може да се направи извлече твърдения за нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива доводи в касационната жалба е съдебно заседание. Иска отмяна на съдебното решение и "да постановите незабавното прекратяване на настаняването... ". По делото е постъпила писмена защита от 28.05.2021 г. на директора на Дирекция "Миграция" - МВР, чрез процесуалния представител Ч., в която се застъпва становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение. Изложени са подробни доводи, иска се решението да бъде оставено в сила и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като взе предвид разпоредбите на чл. 218 и сл. от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол пред първата инстанция е била заповед рег. № 5364 а-1224 от 17.07.2020 г. на директора на дирекция "Миграция"-МВР за продължаване на принудителното настаняване на Б. М. в Специален дом за временно настаняване на чужденци, с отказан статут на бежанец и хуманитарен статут, до отпадане на обстоятелствата по ал. 6 и при изключенията на ал. 8 на чл. 44 от Закона за чужденците в Република България за срок не повече от 6 месеца, считано от 21.7.2020 г., не по-късно от 21.1.2021 г. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в кръга на възложените му правомощия, в изискуемата форма и с изложени фактически обстоятелства. Приел е, че няма допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила, както и, че производството по издаване на процесната заповед е започнало служебно, във връзка с издадената заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ - "Връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна". Изяснени са фактическите обстоятелства от значение за конкретния случай и е обоснована необходимостта от продължаване на срока за настаняване, за да се обезпечи изпълнението на ПАМ. Изведени са законосъобразни изводи, съответни на приложимото право. Решението е правилно. Не са допуснати твърдяните нарушения на материалния закон, съдебният акт е надлежно и подробно обоснован. Касационните доводи се свеждат до общото несъгласие, без да е налице необходимата за случая конкретика, която би обосновала изложените твърдения за нарушения на материалния закон. Съдът се е съобразил, като първа съдебна инстанция с всички доказателства по делото, обсъдил е фактите и е извел законосъобразни изводи. Изцяло настоящата инстанция следва да сподели изложените мотиви, съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2 изр. 2 от АПК. Цитираната европейска практика не се оспорва, но същата е по конкретни казуси, чието разрешаване принципно се влияе от конкретиката на спорните въпроси по фактите, които няма как да бъдат прилагани за всеки друг случай. Съдилищата трябва да следват общата насока на този вид европейска практика, но пречупена през конкретните факти по всяко от делата. В настоящия случай няма как да бъде коментирано нито продължителността на изпълнение на наложената мярка, нито нейната законосъобразност, нито другите предпоставки относно законността на пребиваването на лицето на територията на Република България - получаване на статут на бежанец или хуманитарен статут. Решението следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение