Решение № 2885 от 4.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4696/2020 г.

Решение № 2885 от 4.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4696/2020 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Димитър Първанов Производство по чл. 237 и сл. АПК. Образувано по искане на "Данимес 6" ООД, ЕИК[ЕИК], за отмяна на влязло в сила Решение № 16539 от 04.12.2019 г. на Върховния административен съд по адм. д. № 7341 по описа за 2019 г. В молбата е твърди, че е налице основание за отмяна по т. 1 на чл. 239 АПК. Твърди се, че по делото не е представен електронен носител, съдържащ решение за изземване на ревизионната преписка – решение № Р-04001514002470-098-01/27.11.2014 г. на М. Попова - зам. директор на ТД на НАП гр. Велико Търново, като през провеждането на делото представителят на ТД на НАП твърдял, че преписката е иззета с валиден и истински електронен подпис. Счита, че липсата на електронен носител на цитираното горе решение е ново обстоятелство по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК и неизследването му от назначената компютърна експертиза при връщането на делото за разглеждане от друг състав буди съмнение относно: 1. Валидността на електронния подпис на лицето, иззело преписката; 2. Кой е подписал електронния документ, посочване на три имена, длъжност, месторабота и притежавало ли е това лице удостоверение за квалифициран електронен подпис? Иска се отмяна на решението на ВАС и връщане на делото за ново разглеждане. Ответникът по искането за отмяна – Директорът на Дирекция "ОДОП" - Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез юрк. Василева, в писмен отговор взема становище за неоснователност на искането за отмяна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като обсъди допустимостта на молбата за отмяна и изложеното в нея, намира молбата процесуално допустима, но неоснователна, поради следното: Производството за отмяна на влезли в сила съдебни решения е средство за защита срещу неправилни съдебни актове поради противоречието им с обективната истина. Такава отмяна е допустима само на лимитативно посочените в чл. 239 АПК основания. Молбата е подадена от легитимирано лице - заинтересована страна в редовния процес, за което влязлото в сила съдебно решение, чиято отмяна се иска е неблагоприятно, в преклузивния срок по чл. 240, ал. 1, т. 1 АПК. Решението, чиято отмяна се иска е постановено на 04.12.2019 г., и влязло е в сила на същата дата. С него е отменено решение № 220/14.05.2019 г. на Административен съд – Велико Търново, постановено по административно дело № 434/2018 г., и вместо него е постановена отмяна на ревизионен акт № Р-04001514002470-091-001/02.07.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, потвърден с решение № 389/23.09.2015 г. на директора на Дирекция ОДОП – Велико Търново, относно отказано право на данъчен кредит на "Данимес 6" ООД по 4 фактури, издадени от "Ники мес 2008" ЕООД, в общ размер 162 975 лв., и установените във връзка с това задължения за ДДС и лихви, като жалбата на "Данимес 6" ООД против ревизионния акт е отхвърлена в останалата й част. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК, актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Изложеното в молбата за отмяна не попада в хипотезата на нормата. Твърдяното обстоятелство не може да се квалифицира като ново по смисъла на чл. 239, т. 1, доколкото то е могло да бъде известно на страната до постановяване на съдебното решение в редовния процес, ако тя е положила дължимата грижа за това. На следващо място, извънинстанционното производство по отмяна, по същността си, не е създадено да поправя евентуални грешки / каквито в случая не са налице/ на съда в редовния процес по прилагане на материалния закон. Това е така, защото обратното разбиране би превърнало извънредния способ за отмяна на влязло в сила съдебно решение в осигуряване на трета съдебна инстанция за оспорване на решението, постановено в касационното производство. По изложените съображения, молбата за отмяна следва да се отхвърли. С оглед изхода на делото направеното искане от ответната страна в настоящото производство за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер 500 лв., следва да бъде уважено. Предвид изложеното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия