Решение № 2468 от 20.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15861/2013 г.

Решение № 2468 от 20.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15861/2013 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на "КЕМИ - Р" ЕООД, притежаващо ЕИК 115035403, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. "Мали Богдан", № 35, подадено чрез адв. В. Канатова-Бучкова, за отмяна на основание чл. 239, т. 1 и т. 4 от АПК, на решение № 10867/17.07.2013 г. на Върховния административен съд (ВАС) - Осмо отделение, постановено по адм. д. № 15119 по описа за 2012 г. на този съд в частта, с която е отменено решение № 2127/15.10.2012 г., постановено от Административен съд - Пловдив по адм. д. № 140/2012 г. в частта, с която е отменен РА № 131102861/14.09.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 2150/22.12.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП относно непризнат данъчен кредит в общ размер 38 669,92 лв., ведно със съответните лихви и е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА в тази част. Обстоятелствената част на искането е обоснована с приложени към него заверени преписи на АПВ № 804645/07.03.2008 г., АПВ № 807867/28.03.2008 г., АПВ № 812985/29.04.2008 г., АПВ № 816521/06.06.2008 г. за данъчни периоди през 2008 г. "КЕМИ - Р" ЕООД твърди, че издадените АПВ за процесните периоди поради тяхното неизискване и неразглеждане по делото, представляват сега доказателства от съществено значение за спора, въвеждащи нови обстоятелства. В този смисъл се претендира наличие на отменително основание по чл. 239, т. 1 АПК. Според пълномощника на дружеството в случая е възникнало и основанието по чл. 239, т. 4 АПК, тъй като с приложеното решение № 1999/09.02.2011 г. тричленен състав на ВАС, I отд, по адм. д. № 7547/2010 г. е отменил по жалба на "Мебел Троян" ООД, ревизионен акт № 110900293/14.10.2009 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Ловеч, потвърден в обжалваната част с решение № 552/17.12.2009 г. на дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново, с който на дружеството е отказано право на данъчен кредит по 4 броя фактури, издадени от "Канзас - 2" ЕООД за данъчен период м. 04.2009 г. и е начислена лихва за забава в размер на 359,61 лева. Позовава се на практика на ВАС и на СЕС, установена в съединени дела № С-80/11 и С-142/11, решение на СЕО от 15.06.1964 г. по дл. № 6/64 г. Подателят на искането претендира отмяна на решението на ВАС - Осмо отделение в цитираната му част. Ответникът по искането - Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован, не е изразил становище по него. Върховният административен съд, петчленен състав - I колегия, преценявайки допустимостта и основателността на искането, прие за установено следното: Искането е подадено в срока по чл. 240 АПК и от страна по делото поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество искането за отмяна по чл. 239, т. 1 и т. 4 от АПК е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Според настоящият петчленен състав представените с искането писмени доказателства - АПВ са съществували към момента на постановяване на решението и страната е могла да поиска попълване на делото с доказателствата, респективно възможно е било тяхното събиране. Непопълването на делото с доказателствата не се дължи на процесуални нарушения на съда, а на липсата на съответната грижа на дружеството за добро водене на процеса. Освен това видно е, че представените с искането за отмяна АПВ касаят данъчни периоди през 2008 г., самите актове са издадени през тази година, респективно след изменението на чл. 129, ал. 3 ДОПК и не биха могли да обосноват нищожност на РА за посочените периоди. В този смисъл цитираните по-горе АПВ не са от съществено значение за делото. Настоящият петчленен състав на ВАС, I колегия не споделя доводите на пълномощника на дружеството за съществуването на отменително основание по чл. 239, т. 4 АПК. Цитираната норма допуска отмяна на акта когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. В случая страните по делата, приключили с двете съдебни решения, са различни, делата имат и различен предмет - различни РА. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 244, ал. 1, предложение първо АПК, Върховният административен съд, петчленен - I колегия