Решение № 104 от 4.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 346/2016 г.

Решение № 104 от 4.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 346/2016 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Национална агенция за приходите (НАП) - гр. В. чрез ст. юриск. М. Й. срещу решение № 91 от 30.11.2015 г., постановено по адм. д. № 120/2015 г. по описа на Административен съд - Т.. С обжалваното съдебно решение НАП - гр. В. е осъдена да заплати на М. М. К. сума в размер на 300 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразно наказателно постановление (НП) за периода 15.08.2014 г. до 07.11.2014 г., равняващи се на заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 16 от 20.08.2014 г. по нахд № 790 от 2014 г. по описа на Районен съд - Тъговище, ведно със законната лихва върху размера на обезщетението, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Искът е отхвърлен като неоснователен в частта, в която се претендира присъждане на законна лихва върху сумата на обезщетението от 300 лв. за периода от 15.08.2014 г. до датата на предявяване на исковата молба. Наред с това, НАП - гр. В. е осъдена да заплати на М. М. К. сума в размер на 310 лв. за сторените в производството пред първоинстанционния административен съд разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в предвидените минимални размери. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, Национална агенция за приходите (НАП) - гр. В., не се представлява, депозира писмено становище по съществото на спора. Ответникът, М. М. К. от гр. Р., редовно призован, се явява лично. От процесуалния му представител адв. М. К. по делото е постъпило възражение на касационната жалба с подробно развити в него доводи за неоснователност на същата, съответно - за правилност на съдебното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение административният съд е уважил като основателен предявения от М. М. К. против НАП - С. иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 лв., съставляващи направени от ищеца разноски за адвокатска защита в съдебно производство по отмяна като незаконосъобразно на наказателно постановление № 108923 -F109315/30.06.2014 г. на директора на ТД на НАП- В. - офис Т.. За да постанови този резултат, съдът е приел от фактическа страна, че цитираното по-горе наказателно постановление, с което на М. М. К. е било наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 261, ал. 1 от ЗКПО на основание чл. 264, ал. 1 от Закон за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), е отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение № 335 от 16.10.2014 г. на Районен съд - гр. Т., постановено по нахд № 790 по описа на Районен съд - Т. за 2014 г.. По наказателното административен характер дело е представено и прието пълномощно, по силата на което е осъществена правна защита и съдействие от адв. М. К., която е изготвила жалбата и е осъществила реално защитата на М. М. К. в съдебно заседание. За осъществената защита е била договорена и заплатена в брой сумата от 300 лв. адвокатски хонорар. Основателността на иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ изисква установяване кумулативното наличие на следните предпоставки: 1 - незаконосъобразен административен акт, постановен при или по повод изпълнение на административна дейност, който да е отменен по съответния ред; 2 реално настъпила вреда; 3.причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилата вреда. Съдът е приел, че е налице първата от изискуемите по закон предпоставки за основателност на претенцията по чл. 1 ЗОДОВ, тъй като правораздавателният акт, който административният орган издава, когато упражнява административно-наказващата си функция, с оглед на автора си, е административна дейност. Не вида на функцията, а качеството на правния субект на орган на държавата или на общината и относимостта на акта към това му качество е релевантно за ангажиране отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. По делото е безспорно установено, че НП на Директора на офис гр. Т. при ТД на НАП гр. В. е отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение. Съдът е намерил за доказана и втората предпоставка, тъй като е налице плащане в брой на възнаграждение за един адвокат, осъществил процесуално представителство, което е отразено изрично в приложения по делото договор за правна защита и съдействие, което е достатъчно доказателство за това, че разходът е сторен, съгласно т. 1 от ТР № 6/06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОС на ГК ТП на ВКС. Съдът е счел, че посочената имуществена вреда е в пряка причинно- следствена връзка с отмененото незаконосъобразно НП, тъй като заплатеното от ищеца възнаграждение за адвокат е типична, нормално настъпваща и необходима последица от издаването на същото и защитата, която се е наложила срещу него. Независимо, че плащането на адвокатското възнаграждение произтича от договора за правна помощ, налице е посочената по-горе пряка причинно-следствена връзка, тъй като единственото фактическо основание за сключването на този договор е издаденото незаконосъобразно НП, срещу което ищецът е можел да се защити единствено като го обжалва пред съда. По изложените съображения съдът е приел, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени вреди в размер на 300 лева, представляващи платените от него разноски за адвокат по делото, в което е отменено като незаконосъобразно НП № 108923-F109315/30.06.2014 г. на Директора на офис гр. Т. при ТД на НАП гр. В.. По отношение на претенцията за присъждане на законна лихва, съдът е счел, че следва да я уважи само в частта - от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, като се е позовал и на Тълкувателно решение № 3/22.04.2004 г. на ВКС по т. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, съгласно което вземането за обезщетение за вреди става изискуемо от момента на влизане в сила на решението, с което се отменя като незаконосъобразен унищожаемият административен акт, като този момент на изискуемост е и началния момент на забавата, от който се дължи мораторна лихва. Според първоинстанционният съд решението на Районния съд гр. Т., с което е отменено като незаконосъобразно НП е влязло в законна сила на 07.11.2014 г., и посочената в петитума на исковата молба дата 15.08.2014 г. няма отношение към момента, от който обезщетението за вреди на ищеца е станало изискуемо. Решението е правилно. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния, ЗОДОВ, следва да са налице точно изброени от законодателя в нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, в условията на кумулативност. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав, отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не може да се реализира. Правилно първоинстанционният съд е приел, че е налице първата от изискуемите по закон предпоставки за основателност на претенцията по чл. 1 ЗОДОВ, тъй като правораздавателният акт, който административния орган издава с оглед на автора си, е административна дейност. Няма спор в съдебната практика, че дейността по административно наказване по естеството си е дейност на администрацията, насочена към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тази дейност е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление и представлява санкционираща управленска дейност. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, определяща е дейността на органа - негов издател. Актът - наказателното постановление - се издава от административен орган, в изпълнение на нормативно възложени задължения, при упражняване на административно-наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Законодателят не предвижда ред за присъждане на "разноски" в производствата по ЗАНН и НПК. Липсата на уредба в ЗАНН, АПК и НПК за присъждане на направените разноски за платен адвокатски хонорар при обжалване и отмяна на НП не изключва отговорността на държавата за репариране на тези разноски. Липсата на уредба означава, че спорният въпрос следва да бъде решен по аналогия в закона или правото, като се приложи най-близката по смисъл и характер уредба на спорния въпрос. Д. искът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразен акт, действия или бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване, следва да подлежат на разглеждане по същия ред, от една страна. От друга, след като едно от условията на АПК за образуване на производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е актът да е отменен по административен и/или съдебен ред и след като в тези производства гражданинът е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорарът, платен на адвокат за осъществяване на тази защита, не е нищо друго освен имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт (в настоящия случай наказателно постановление) и е непосредствена последица от него. В този смисъл неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за заобикаляне на процесуалния закон чрез претендирането на разноски на основания чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Неоснователни са и наведените от касатора твърдения за неправилност на съдебното решение поради недоказаност на реалното настъпване на твърдените от ищеца неимуществени вреди и недоказаност на пряката връзка между тях и отмененото наказателно постановление. С. Т. Р. № 1 от 15.03.2017 г., постановено т. д. № 2 от 2016 г. на ОС на I и II колегии на ВАС, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Правилно административният съд е приел, че ищецът е провел вмененото му от закона пълно и главно доказване на наличието на реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение в проведеното съдебно производство по обжалване на наказателното постановление. Неоснователни са наведените от касатора твърдения и за недоказаност на извършеното плащане в брой. С. Т. решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е за доказване. С него се удостоверява, че разноските са заплатени. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и е заплатила адвокатското възнаграждение. В случая е налице плащане в брой на възнаграждение за адвокат, осъществил процесуално представителство, което е отразено изрично в приложения по делото договор за правна защита и съдействие, което е достатъчно доказателство за това, че разходът е направен. Адвокатската защита е конституционно гарантирана от чл. 56 от Конституцията на Р. Б. и законово регламентирана със Закона за адвокатурата дейност. Заплащането на адвокатско възнаграждение е израз на доброволен акт и резултат от свободно договаряне на две равнопоставени страни за осъществяване на адвокатска защита. Тази защита е по закон задължителна само по определена категория дела и за определен кръг от лица. Едно от условията на чл. 204, ал. 1 от АПК за допустимост на иска за реализиране на отговорността на държавата и общините за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е административния акт да е отменен по "съответния ред", който е обжалване по административен или/ и/ съдебен ред. Това обжалване, във всичките му фази, включително и чрез касация - за индивидуалните административни актове пред Върховния административен съд и за наказателните постановления пред административните съдилища, не е задължително да бъде осъществено с помощта на адвокат, а се явява една възможност, която зависи от преценката на жалбоподателя. С. Т. решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., гражданските съдилища и Върховният касационен съд безпротиворечиво приемат като пряка и непосредствена последица от увреждането по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ и платените от гражданите хонорари за адвокатска защита в хипотезите на т. 1 - 7 на ал. 1 на чл. 2 от ЗОДОВ, макар и адвокатската защита да не е задължителна, тъй като според тези съдилища "...разходите по ангажирането на адвокатска защита представляват непосредствена вреда от неправомерното задържане, чието пряко следствие е дължимост на хонорар, който следва да е съответен на правната защита, необходима на лицето, с оглед повдигнатото обвинение." В този смисъл са Решение № 81/27.01.2006 г. по гр. д. № 23/2005 г. на 4 отделение на ВКС, Решение № 843/23.12.2009 г. по гр. д. № 5235/2008 г. на 4 гр. отд. на ВКС, Решение № 126/10.5.2010 г. по гр. д. № 55/2009 г. на 4 гр. отд. на ВКС, Решение № 355/3.08.2010 г. по гр. д. № 1651/2009 г. на 3 гр. отд. на ВКС, Решение № 433/23.06.2010 г. по гр. д. № 563/2009 г. на 4 гр. отд. на ВКС, Решение № 781/30.11.2010 г. по гр. д. № 511/2010 г. на 4 гр. отд. на ВКС и много други. Неоснователни в този смисъл са твърденията на касационния жалбоподател, че съдът не е съобразил нормата на чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ, според която "ако увреждането е причинено поради изключителна вина на пострадалия, обезщетение не се дължи". Непосредствената, пряката причина за вредата не е поведението на ответника по касация, тъй като той не се е поставил сам в това положение. М. М. К. не би заплатил адвокатско възнаграждение, ако не беше издадено наказателното постановление, за обжалването на което е ангажирал квалифициран защитник. Адвокатската защита се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което разноските за възнаграждение за един адвокат подлежат на възстановяване. Първоинстанционният съд е уважил претенцията за присъждане на законна лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Въпреки, че според настоящия състав на ВАС законната лихва върху главницата следва да бъде присъдена от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което наказателното постановление е отменено като незаконосъобразно / в случая - от 07.11.2014 г./, доколкото в тази част няма жалба от заинтересованата страна М. К. и предвид забраната за утежняване положението на обжалващия, съдебното решение следва да бъде оставено в сила и в частта за началната дата на присъждане на законната лихва. Предвид изхода от спора, искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски в производството пред ВАС се явява основателно. По делото е представен договор за правна защита и съдействие за адвокатски хонорар в размер на 300 лв., платен в брой веднага /Договор № 0544016, ведно с пълномощно от 02.12.2016 г./ Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение