Решение № 2798 от 18.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 82/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Кави Холидейз ЕООД гр. София, чрез процесуалния си представител адв. Н. Георгиев срещу решение 19083/07.10.2024 г., постановено по адм. дело 4519/2024 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт (РА) Р 22220423003521 091 001/06.12.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение 377/25.03.2024 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика София при ЦУ на НАП за определени задължения за ДДС в общ размер на 7 103,38 лв., формирани от отказано право на данъчен кредит по фактури за покупка на лек автомобил и за покупка на гориво от доставчиците Карс БГ 11 ООД, Еко България ЕАД, Интерспийд ЕООД, Лукойл България ЕООД и Кристал 2000 ЕООД. Според касационния жалбоподател решението е издадено в нарушение на материалния закон, вътрешно противоречиво е и явно необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изразява се несъгласие с извода на съда, че касаторът не се е справил с доказателствената тежест и не е доказал наличието на претендираното право на данъчен кредит. В тази връзка се сочи, че са ангажирани допълнителни доказателства в подкрепа на твърденията относно основната дейност на дружеството. Твърди се и, че неправилно съдът е приел за неотносимо към казуса решение по дело С 118/11 на Съда на Европейския съюз (СЕС) поради липса на сходство с фактическия състав, при който е постановеното решение, тъй като тълкуванията в него се отнасят до два автомобила по договор за наем и договор за лизинг, за които не се твърди, че са леки. В този смисъл в касационната жалба се изтъкват оплаквания, че тези изводи на съда са незаконосъобразно и необосновани, формирани в нарушение на чл. 633 ГПК, според което решението на Съда на Европейските общности е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България. По изложените съображения, се иска отмяна на обжалваното решение и отмяна и на ревизионния акт. Претендира се присъждане на направените разноски. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Н. Георгиев и искането за разноски, както и прави възражение за прекомерност на разноските на ответника по касация. Ответникът по касационната жалба директор на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика София при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юриск. Т. Попова, я оспорва с искане да се отхвърли като неоснователна и да се остави в сила първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение съобразно представени ясписък по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност по касационната жалба в представеното писмено становище. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на Кави Холидейз ЕООД гр. София срещу посочения по горе ревизионен акт за определени задължения за ДДС, вследствие на отказано право на данъчен кредит в общ размер на 7 103,38 лв., формирани от отказано право на данъчен кредит по фактури за покупка на лек автомобил и за покупка на гориво от доставчиците Карс БГ 11 ООД, Еко България ЕАД, Интерспийд ЕООД, Лукойл България ЕООД и Кристал 2000 ЕООД, поради недоказване на посоченото право. Според съда приложените материалноправни разпоредби на чл. 70, ал. 1, т. 4 и 5 ЗДДС предвиждат, че не е налице правото на приспадане на данъчен кредит, когато е придобит, внесен или нает лек автомобил. Съдът е приел, че жалбоподателят не се е справил с доказателствената тежест и не е доказал претендираното от него и отречено от ревизията право. Наред с това съдът е счел, че жалбоподателят не е ангажирал убедителни доказателства в подкрепа истинността на конкретното фактическо твърдение относно реално извършване на транспортна дейност с процесния автомобил. В решението е посочено и, че жалбоподателят не е установил наличие на изключенията, предвидени в чл. 79, ал. 2, т. 1 5 ЗДДС, както и, че в съдебния процес жалбоподателят не е доказал това ключово за спора обстоятелство. Съдът е приел за неотносимо към решаването на спора позоваването от страна на жалбоподателя на решение по дело С 118/11 на СЕС поради липса на сходство с фактическия състав. При така изложеното съдът е приел за неоснователна жалбата и я отхвърлил. Обжалваното решение е правилно постановено. Разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС, в сила от 01.01.2013 г. регламентира, че не е налице право на приспадане на данъчен кредит, независимо, че са изпълнени условията на чл. 69 и чл. 74 ЗДДС, когато е придобит или внесен мотоциклет или лек автомобил. В процесния случай няма спор между страните по делото, че с договор от 01.09.2022 г. касационният жалбоподател е закупил от Карс БГ 11 ООД лек автомобил, марка Хюндай , модел Грейнджър , като е представена и фактура 10 0281/01.09.2022 г. и свидетелство за регистрация. Неправилно съдът е цитирал посочената разпоредба, като е посочил, че право на приспадане на данъчен кредит не се признава, ако е придобит, внесен или нает лек автомобил. Тази редакция на посочената правна норма е била в сила до 31.12.2012 г., но въпреки тази неточност в обжалваното решение не е довело до незаконосъобразни правни изводи. Предвид, че след 01.01.2013 г. чл. 70, ал.1, т. 4 ЗДДС законодателят е изключил наемането на лек автомобил, то правилно съдът е приел, че цитираното от жалбоподателя решение по дело С 118/11 на СЕС е неотносимо към правния спор между страните по делото. Това означава, че ако лекият автомобил е нает или е сключен договор за лизинг, то правото на приспадане на данъчен кредит ще е налице и ако то бъде упражнено, разпоредбата на чл. 70, ал.1, т. 4 ЗДДС ще е неприложима. При наличните доказателства, описани по горе става въпрос за придобит чрез покупко продажба лек автомобил, а не по договор за лизинг, респ. наем, нито има такива твърдения от касационния жалбоподател. От друга страна правилно съдът е приел, че не са налице и предвидените в чл. 70, ал. 2, т. 1 5 изключения. Твърдението на касатора, че лекият автомобил е използван за икономическата дейност на дружеството с извършване на транспортни услуги, обосновано първостепенният съд е приел, че не е доказано с убедителни доказателства. Такова доказателство не представлява представената пътна книжка. В нея са попълнени данни за маршрути, но по никакъв начин касаторът не е доказал как те обосновават използването на лекия автомобил за едно или няколко от посочените изключения в чл. 70, ал. 2 ЗДДС. Представените фактури за предоставени туристически услуги на Д-р А. Б. АИПИСМПП , на С. П. настаняване , на К. К. настаняване , В. К. настаняване , ЧОУ Светлина и АБАКС ЕООД комисионно възнаграждение по договор също не потвърждават доводите и твърденията на касатора, че автомобилът е бил предназначен за дейността на дружеството. Такова доказване не е извършено от ревизираното лице нито с обяснителната записка на С. И. управител на Кави Холидейз ЕООД, нито с декларацията на В. К., нито с решението на едноличния собственик на капитала на задълженото лице за закупуването на автомобила, нито заповедта на същия 2022 001/01.11.2022 г., с която В. К. е определена да управлява в страната и чужбина процесния автомобил. С тази заповед е разпределено използването на автомобила за лични нужди и за дейността на дружеството в съотношение 60/40, поради което правилно съдът е приел, че жалбоподателят не се е справил с доказателствената тежест да установи, че закупеният от него автомобил е използван за дейността на ревизирания субект, поради което е възприел за законосъобразни констатациите на ревизионния акт, с което е отказано правото на данъчен кредит. Такова доказване не е извършено и с представените в касационното производство аналитични регистри на дружеството касатор. При недоказване, че автомобилът е придобит за икономическата дейност на дружеството, правилно първостепенният съд е приел, че законосъобразно с ревизионния акт е отказано правото на данъчен кредит по цитираната по горе фактура, издадена от Карс БГ 11 ООД. По отношение отказаното право на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 5 ЗДДС, решението на съда също е правилно. Тази разпоредба следва да се разглежда в зависимост от приетото по чл. 70, ал.1, т. 4 ЗДДС. След като касационният жалбоподател не е доказал, че е налице някое от изключенията по чл. 70, ал. 2 и при забраната от закона за приспадане на данъчен кредит да се приспада данъчен кредит, когато е придобит или внесен лек автомобил, то е налице забрана и за ползване на данъчен кредит и за стоките, предназначени за поддръжка, ремонт, подобрение или експлоатация на мотоциклети и леки автомобили по чл. 70, ал.1, т. 4 ЗДДС. При така установеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение не страда от визираните от касатора пороци, поради което не са налице и сочените от него отменителни основания. Решението като правилно постановено на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане от юриск. Т. Попова, на Национална агенция за приходите следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 500 лв., а не претендираното в размер от 1 010,34 лв. предвид направеното възражение за прекомерност от процесуалния представител на касационния жалбоподател. С обжалваното решение съдът е присъдил възнаграждение в размер на 1 010,38лв., поради което не следва същото възнаграждение да се присъжда и в касационната инстанция. Освен това съдът взема предвид и обема на защита на процесуалния представител на ответника по касация. Наистина в съдебно заседание такъв се е явил, но не е представил нито писмен отговор по касационната жалба, нито подробни писмени бележки по съществото на спора, а и в пледоарията пред съда не са засегнати нито един от спорните въпроси по делото, а са съвсем лаконични и общи. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение