Решение № 6515 от 18.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12859/2009 г.

Решение № 6515 от 18.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12859/2009 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Общински съвет Самоков, против Решение № 377 от 16.06.2009 г., постановено по административно дело № 267 по описа за 2009 г. на Административен съд - София област. Релевира оплакване за неправилност - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК и моли за неговата отмяна. Ответникът по касационната жалба - областен управител на Софийска област не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. Разгледана по същество същата е неоснователна. Производството пред Административен съд -София област е било образувано по Заповед № ОА-105/23.03.2009 г. на областния управител на Софийска област, с която на основание чл. 45, ал. 4 от Закона за местното самоуправление и местната администрация е оспорил законосъобразността на Решение № 778 по протокол № 19 от 26.02.2009 г. на общински съвет - Самоков. С решението си, общинския съвет е решил да откаже отпускане на исканите финансови средства за ремонт на ОПУ "Неофит Рилски"-Самоков. С оспореното по касационен ред решение Административен съд на София област- е отменил обжалваното пред него решение на общински съвет Самоков, приемайки че е постановено при допуснати съществени нарушения на производствените правила и материално правните разпоредби на закона. Решението е правилно. С Тълкувателно решение № 5 от 10.12.2008 г. на ВАС по т. д. № 20/2007 г., е разрешена противоречива практика на съдилищата, приемайки, че областният управител може да упражнява контрол за законосъобразност върху всички решения на общинските съвети чрез оспорването им пред съответния административен съд по реда на чл. 45, ал. 4 ЗМСМА, във връзка с чл. 32, ал. 2 ЗА. Предмет именно на такъв контрол е и оспореното пред първоинстанционния съд решение. Затова ценейки всички събрани в процеса доказателства- законосъобразно съда е стигнал до извода, че доколкото акта/решението/, което е в писмена форма - не съдържа фактически и правни основания за издаването му, такива не се съдържат и в материалите към преписката- то контрол за законосъобразност не може реално да бъде упражнен; касае се за опорочен акт, който правилно е отменен. Водим от изложеното, Върховният административен съд, трето отделение