Решение № 6853 от 10.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5720/2014 г.

Решение № 6853 от 10.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5720/2014 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Съдебното производство е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 11а на Наредба № 34 от 29.12.2006 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването. Образувано е по жалба на Йордан Петров Йорданов против писмо изх. № 94-358/13.02.2014 г. на министерството на здравеопазването, подписано от заместник-министър, с което на основание чл. 11а, ал. 2 от Наредба № 34 от 29.12.2006 г. е определено да постъпи на работа като лекар специалист "Пластично-възстановителна и естетична хирургия във ВМА - МБАЛ, София за срок, равен на продължителността на обучението на място, финансирано от държавата, т. е. 5 години. Жалбоподателят иска отмяна на решението, обективирано в писмото, защото е носител на награда "Златен Хипократ" и има решение на АС на МУ - София носителите на тази награда да бъдат освобождавани от "разпределение". Ответната страна министърът на здравеопазването, чрез юрисконсулт Николова, оспорва жалбата. Твърди, че писмото има характер на административен акт, мотиирано с чл. 11а, ал. 3 от Наредба № 34 въз основа на допълнително споразумение към договор. Нормативната уредба не предвижда основание за отпадане на задължението и за носители на наградата "Златен Хипократ" . Върховният административен съд, VII отделение, е задължен да се произнесе по същество с отменително определение № 4550/23.04.2015 г. по адм. д. № 4316/2015 г. по описа на ВАС, V членен състав, с което е прието, че жалбата е допустима, защото писмото представлява индивидуален административен акт. За да отмени прекратителното определение петчленният състав лаконично е посочил, че писмото има реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК и не е обсъдил наличието на гражданскоправни отношения, нито се е съобразил с решение № 15612 от 26.11.2013 г. по адм. д. № 12176/2012 г. по описа на ВАС, III отделение (постановено в производство по чл. 185 и сл. от АПК по оспорване на Наредба № 34 ), с което също се приема, че отношенията са между равнопоставени субекти, поради което задължението на специализанта е преодолимо с едностранен отказ от изпълнение на гражданско задължение, който отказ има имуществени последици. Правната логика от това определение води до извод, че след като петчленният съдебен състав на ВАС признава на писмото характер на индивидуален административен акт, то подлежи на принудително изпълнение по чл. 287 от АПК, който ред не се изключва и не може да бъде изключен с подзаконовата разпоредба на чл. 11а, ал. 4 от Наредба № 34 уреждаща облигационни задължения от неизпълнението. От доказателствата по делото се установява следната фактическа обстановка: Между жалбоподателя и МУ - София и МБАЛСМ "Пирогов", гр. София е сключен договор за обучение № 526/12.01.2009 г. за придобиване на специалност "Пластично-възстановителна хирургия- модул. "Обща хирургия" за срок от две години, финансирано от министерството на здравеопазването, предвид чл. 4, ал. 1 от договора. Уговореното възнаграждение в чл. 4, ал. 2 се изплаща от МУ - София, но след превод от страна на министерството на здравеопазването. Средствата за теоретично и практическо обучение се отчисляват по сметка на лечебното заведение на база за специализация срещу издадена фактура, съобразно процентно съотношение, съгласно заповед № РД-09-203/14.05.2008 г. на министъра на здравеопазването. - чл. 4, ал. 3. В чл. 10 от договора е посочено, че съгласно решение на Академичния съвет на МУ-София от 18.12.2007 г. носителите на наградата "Златен Хипократ" се освобождават от разпределение. Приложен е анекс, с който срокът на обучение по модул. "Основи на хирургията" е променен от 2 години на 18 месеца. На 25.09.2009 г. е сключен договор № 499/5.10.2009 г. (л. 11) между жалбоподателя и Медицински университет София и УМБАЛ " Александровска", гр. София, за обучаване на специализанта за придобиване на специалност по "Пластично-възстановетелна хирургия", с място на провеждане на обучението Клиника по "Пластично-възстановителна хирургия при УМБАЛ "Александровска" за срок от 4 г. и 3 месеца. В чл. 9 от този договор отново е посочено, че с решение на АС на МУ - София от 18.12.2007 г. носителите на наградата "Златен Хипократ" се освобождават от разпределение. По делото е представен сертификат от 14.11.2007 г. издаден от МУ - София в уверение на това, че Йордан П. Йорданов е носител на награда "Златен Хипократ" на випуск 2007 г. за отличен успех по време на следването си. В приложените по делото договори няма клауза, по силата на която жалбоподателят да се задължава след придобиване на специалност да постъпи на работа в лечебно или здравно заведение, определено от министъра на здравеопазването, за срок равен на продължителността на обучението. Представено е допълнително споразумение № 145/23.04.2013 г. към трудов договор № 11440/31.08.2010 г. - л. 44, сключен между Йордан П. Йорданов и ВМА - Многопрофилна болница за активно лечение - МБАЛ, гр. София, за изменение на трудов договор за заемане на длъжността лекар с място на работа Катедра "Ортопедия, травматология и реконструктивна хирургия", Отделение " Пластична хирургия и изгаряния" (л. 44) . Приложен е трудов договор № 11440/31.08.2009 г. с ВМА - л. 48 и допълнително споразумение № 331/30.10.2012 г. - л. 46. На 17.12.2013 г. жалбоподателят е попълнил анкетна карта, в която е посочил, че е обучаван като специализант на място финансирано от държавата, има договор с Военно-медицинска академия гр. София, в който е уговорено задължение да работи във ВМА след завършване на обучението за придобиване на специалност за срок не по-малък от продължителността му. С писмо изх. № 94-358/13.02.2014 г. подписано от заместник -министър по реда на заместване, жалбоподателят е уведомен за решение, че във връзка с чл. 11а, ал. 2 от Наредба № 34 от 29.12.2006 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването е определено да постъпи на работа като лекар- специалист по "Пластично-възстановителна и естетична хирургия" във ВМА МБАЛ, гр. София за срок равен на продължителността на обучението, т. е. за 5 години, считано от датата на придобиване на специалността. Мотивите са свързани с трудов договор № 11440 от 31.08.2009 г. и допълнително споразумение № 145/23.04.2013 г. с ВМА. Писмото е връчено на 24.02.2014 г. и съгласно определението по адм. д. № 4316/2015 г. по описа на ВАС, V членен състав има характер на индивидуален административен, акт, който съдържа всички реквизити на чл. 59 от АПК и поради това е издаден от компетентен административен орган, при спазване на формата, материалния закон, административнопроизводствените правила и целта на закона. По същество жалбата е неоснователна. Правомощията на министъра на здравеопазването във връзка с регулиране на правоотношенията при придобиване на специалност в системата на здравеопазването са посочени в чл. 178 - 181 от Закона за здравето. Министърът планира, координира и контролира дейностите по провеждане на следдипломно обучение за придобиване на специалност от медицинските и немедицинските специалисти работещи в националната система за здравеопазване, като изрично в чл. 178, ал. 3 от ЗЗ е посочено, че министърът на здравеопазването ежегодно определя броя на местата за следдипломно обучение по специалности, субсидирани от държавата в съответствие с целите и приоритетите на националната здравна стратегия. Контролни правомощия са му възложени по чл. 179, ал. 2 от ЗЗ за дейностите по провеждане на обучението за придобиване на специалност в системата на здравеопазването върху висшите училища, лечебните и здравните заведения. Разпоредбата на чл. 3 от Наредба № 34 на министъра на здравеопазването (отм. ДВ, бр. 8 от 27.01.2015 г.) възпроизвежда чл. 179, ал. 1 от ЗЗ относно правомощията на министъра да планира и координира дейността по провеждане на обучението за придобиване на специалност от медицинските и от немедицинските специалисти работещи в системата на здравеопазването. Обучението се извършва в лечебни заведения, определени със заповед на министъра - чл. 8, ал. 1 от Наредба № 34 на утвърдени със заповед по чл. 18в места за специализанти в процедура по раздел III. Правомощията на министъра на здравеопазването се свеждат до създаване на правила за провеждане на следдипломно обучение за придобиване на специалност от медицински и немедицински специалисти в системата на здравеопазването. Сключеният договор за обучение по чл. 24 от Наредба № 34 (отм.) с висшето училище и лечебното заведение или регионалната здравна инспекция не обвързват министъра на здравеопазването, защото нито административният орган, нито министерството на здравеопазването е страна по тях. Когато мястото се финансира по чл. 11, т. 1 от Наредбата (отм.) от държавата, за специализанта е налице задължение по чл. 11а, ал. 1 от Наредбата (отм.) след придобиване на специалността да постъпи на работа в лечебното или здравно заведение, определено от министъра на здравеопазването за срок равен на продължителността на обучението му. Писмото на министерството на здравеопазването е изготвено и обосновано в изпълнение на чл. 11а, ал. 2 от Наредба № 34 (отм.) като последица от основанието на държавата да финансира следдипломна специализация по специалност, за която има заявена потребност от конкретни лечебни и здравни заведения. Наредбата не съдържа основание за освобождаване на специализанта от изпълнение на задължение по чл. 11а, ал. 1, поради което жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Поетото задължение от Академичния съвет на Медицински университет по договори от 12.01.2009 г. и от 5.10.2009 г. носителите на наградата "Златен Хипократ" да бъдат освобождавани от разпределение, не може да обвърже министъра на здравеопазването, който не е страна по това правоотношение. Жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Предвид изложеното Върховният административен съд, VII отделение, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК