Решение № 1019 от 24.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1952/2016 г.

Решение № 1019 от 24.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1952/2016 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 -228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена Г. Д. И. срещу решение № 1 от 06.01.2016 г., постановено по административно дело № 158/2015 г. от Административен съд Я., с което е отхвърлено оспорването му на заповед № УРИ3282з-1728/14.07.2015 г. на директора на Главна дирекция "Гранична полиция" при Министерство на вътрешните работи. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон, допуснато съществено нарушени на материалния закон и необоснованост се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което оспорената от него заповед бъде отменена. Претендира заплащане на направените деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Главна дирекция "Гранична полиция" при Министерство на вътрешните работи (ГДГП-МВР) не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие на материалния закон и неговата цел. Няма спор относно законосъобразността на изводите на първоинстанционния съд за постановяване на заповедта от компетентен органи в предвидената от закона форма, като при извършената проверка се установява, че същите са правилни. Решението е постановено при правилно приложение на закона. Съдът е изяснил спора по същество, като е събрал необходимите доказателства за пълното изясняване на фактическата обстановка, като въз основа на същите извежда законосъобразен извод за неоснователност на подадената жалба. Неоснователни са наведените доводи за неправилност на извода в обжалваното решение, че при налагане на дисциплинарното наказание са спазени предвидените административнопроизводствени правила. Обстоятелството, че заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е постановена преди влизане в сила на присъда на образуваното срещу служителя досъдебно производство не води до извод за нейната незаконосъобразност. Обстоятелството, че извършеното от И. на 23.05.2015 г. превеждане през границата на страната от Р. Т. в Р. Б. - ГКППП Л. на група от две лица от Ирак без разрешение на надлежните органи на властта, като за извършването е използвано МПС - престъпление по чл. 280, ал. 2, т. 3 и т. 4, във вр. с ал. 1 от НК е ангажирана и дисциплинарната му отговорност като служител на МВР, като е прието, че с извършеното същият е нарушил Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (ЕК) не обосновава извод за допуснато нарушение, тъй като двете производства за независими и необусловени едно от друго, противно на твърденията в касационната жалба. Неоснователни са и останалите наведените доводи, че в хода на дисциплинарното производство са допуснати нарушения свързани с издаване на заповедта в законоустановените срокове. Дисциплинарното производство е образувано със заповед № УРИ 3282з-2364/27.06.2015 г., приключено е на 23.06.2015 г., когато е изготвена обобщената справка, на 25.06.2015 г. дисциплинарно разследващия орган изготвя становището си, а заповедта е постановена на 14.07.2015 г. при което заповедта е постановена в законоустановения срок. Обстоятелството, че същият е бил задържан с мярка за неотклонение "задържане под стража" по образуваното срещу него досъдебно производство не води до извод, че дисциплинарното производството е проведено в нарушение на чл. 195, ал. 3 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР), тъй като в случая разпоредбата е в полза на служителя - за да се осигури правото на защита на служителя и приключването му преди изтичане на тези срокове, при осигурено право на защита на служителя по това производство не обосновава извод за допуснато нарушение. Неоснователен е и доводът, че в случая неправилно е приложен материалния закон. При безспорно установения факт на извършеното - превеждане през ГКПП Л. на двама иракски граждани без разрешение на надлежните държавни органи при използване на личния си автомобил обосновано и законосъобразно в обжалваното решение е прието, че служителят е нарушил т. т. 13, б. б. "а", "г", и "е"; 15; 19; 20 и 49 от ЕК, задължаващи го да осъществява дейността си при спазване на принципите на законност, лоялност, честност и почтеност, да съобразява законността на предприеманите от него действия, да пази доброто име на институцията, която представлява, да насърчава хората да спазват закона като дава личен пример с поведението си и да не участва в корупционни прояви. При това този извод е базиран на обстоен и съвкупен анализ на събраните по делото доказателства и невъзприемането на защитна теза на жалбодателя не води до извод за избирателност при оценката им. Правилен е и изводът, че в хода на производството правото на защита на служителя не е нарушено. От материалите по преписката се установява, че служителят макар и с мярка за неотклонение "Задържане под стража" е надлежно уведомяван за всички актове постановени от дисциплинарнонаказващия и дисциплинарно разследващия орган, както и за правата си в производството. Обстоятелството, че същият е отказал да дава обяснения и възражения и при безспорно установения факт на уведомяването му за правото му да се запознае със заповедта за образуване на дисциплинарното производство, обобщената справка, да участва самостоятелно или да бъде подпомаган в защитата си от друг служител на МВР, както и с останалите му права лично срещу подпис на 28.05.2015 г., както и удостовереното с подписи на служителя запознаване с тези документи води до извод, че правото на защита на служителя е осигурено от органа в хода на производството. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение