Решение № 12513 от 24.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5312/2019 г.

Решение № 12513 от 24.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5312/2019 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности" – гр. Варна при Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП против решение № 685 от 04.04.2019 г. на Административен съд, гр. Варна, постановено по адм. дело № 425/2019 г. С решението е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка № 44-ФК/06.02.2019 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" – гр. Варна при Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС на "Фонекс" ООД е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект – магазин, находящ се в гр. Варна, ул. "Дрин" № 53, както и забрана на достъпа до него за срок от 10 календарни дни, за нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министерство на финансите. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност и необоснованост на решението, поради неправилна преценка на целите за налагане на принудителната административна мярка по чл. 22 ЗАНН. Искането е за отмяна на решението. Претендира присъждането на разноски. Ответникът - "Фонекс" ООД, не се представлява в касационното производство и не е изразил становище по касационните доводи. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение като взе предвид доводите на страните и извърши дължимата проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна, поради следното: Предмет на оспорване пред административния съд е била заповед № 44-ФК/06.02.2019 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" – гр. Варна при Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС на "Фонекс" ООД е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект – магазин, находящ се в гр. Варна, ул. "Дрин" № 53, както и забрана на достъпа до него за срок от 10 календарни дни, за нарушение чл. 25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите, във връзка с чл. 118, ал. 1 ЗДДС, за което е съставен АУАН № F471414/12.02.2019 г. Мярката е наложена за това, че при проверка в обекта, извършена на 05.02.2019 г. е установено, че за извършена контролна покупка на 2 броя калъфи за телефон и 1 брой "хендс фри" на обща стойност 46 лева не е издадена фискална касова бележка от въведеното и монтирано в обекта фискално устройство. С обжалваното решение, първоинстанционният съд е отменил оспорения индивидуален административен акт на основание чл. 146, т. 5 АПК – поради несъответствие с целта на закона. За да постанови този резултат, съдът е приел, че извършването на административно нарушение, изразяващо се в неиздаване на фискален бон в търговския обект от работещо фискално устройство, не е спорно по делото, актът е издаден от компетентен орган, но не съответства на целите по чл. 22 ЗАНН. Според съда налагането на принудителната мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС не би могло да предотврати или поправи вредните последици за фиска от неотчитане на продажбата по съответния ред. На това основание съдът е обосновал извод, че така наложената принудителна административна си поставя цели, противоречащи на законоустановените цели на административната принуда, което се явява нарушение по чл. 146, т. 5 от АПК и като незаконосъобразна заповедта е отменена. Решението е неправилно постановено. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, принудителната административна мярка "запечатване на обект за срок до 30 дни", се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС мярката се налага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. По силата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. В конкретния случай, принудителната административна мярка е наложена на Фонекс ООД за нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, поради неизпълнение на задължението да издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод. По делото не е било спорно и е установено от събраните по преписката доказателства, че при извършена контролна покупка от страна на органите по приходите на 05.02.2019 г. на стойност 46 лева от дружеството не е издадена фискална касова бележка при извършване на плащането. Лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка. Установената разлика между фактическата касовата наличност и отчетената във фискалното устройство от 46 лева, съответства на неотчетена продажба. При тези обстоятелства правилно съдът е приел, че оспореният административен акт отговаря на изискванията за законосъобразност по чл. 146, т. 1-т. 4 АПК – издаден е от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма по чл. 59, ал. 2 АПК, в съответствие с административнопроизводствените правела и материалния закон. В противоречие с чл. 22 ЗАНН е изводът му, че наложената принудителна административна мярка не съответства на целта на закона. Съгласно цитираната норма принудителните административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Принудителната мярка "запечатване на обект" по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС е наложена с превантивна цел, която в случая е налице, тъй като към момента на прилагането й, административното нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. е безспорно установено. Органът по приходите е изложил мотиви за продължителността на срока и е обосновал приложението на предвидена в чл. 22 ЗАНН цел на административната принуда. От изложеното следва да се приеме, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК за неговата отмяна. Спорът следва да се реши по същество, като се отхвърли жалбата на Фонекс ООД против заповед № 44-ФК/06.02.2019 г. При този изход на спора основателна е претенцията на касатора за присъждане на направените разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство от юрисконсулт. Съгласно чл. 186, ал. 4 ЗДДС обжалването на акта за налагане на принудителна административна мярка е по реда на АПК, поради което разноските за двете инстанции се определят на основание чл. 143, ал. 1 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ за всяка инстанция и 70 лева заплатена държавна такса за касационното обжалване – общо 270 лева. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,