Решение № 15544 от 15.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5298/2020 г.

Решение № 15544 от 15.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5298/2020 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Национална агенция за приходите- [населено място], чрез юрк. М. Кулова срещу решение № 558 от 28.02.2020 г., постановено по адм. д. № 3612/2019 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Касационният жалбоподател твърди неправилност и необоснованост на съдебното решение - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено, алтернативно- да бъде изменено в частта относно размера на присъденото обезщетение, като същото бъде намалено до определения минимален размер, предвиден в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Излага доводи за прекомерност. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не изпраща представител и не депозира писмени бележки по същество. Ответникът, [фирма] – [населено място], ЕИК [ЕИК], редовно призован за съдебно заседание, не се представлява. От същия чрез адв. В. Канатова-Бучкова е депозиран писмен отговор на касационната жалба с подробно развити в него съображения за неоснователност на жалбата, съответно - за правилност на атакувания с нея съдебен акт. Претендира разноски пред настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становищата на страните, извърши проверка на обжалваното решение на наведените в жалбата касационни основания и извърши вменената му от разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и правилност на съдебния акт с оглед съответствието му на материалния закон, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна. Административен съд - Пловдив е сезиран с иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявен от [фирма], ЕИК [ЕИК] със седалище [населено място] против НАП-София за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в общ размер от 1 000 лева, изразяващи се в разноски за адвокатско възнаграждение, във връзка с обжалване, довело до отмяна като незаконосъобразно на НП № 341519-F373485 от 13.06.2018 г. на Заместник директора на ТД на НАП – Пловдив. АС-Пловдив е установил, че с решение № 112 от 19.06.2019 г. постановено по НАХД № 77/2019 г. по описа на Районен съд - Карлово е отменено НП № 341519- F373485 от 13.06.2018 г. на заместник директора на ТД на НАП – Пловдив, с което на [фирма] – [населено място] е наложена имуществена санкция в размер на 800 лв. за нарушение на чл. 3, ал. 8 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ във вр. чл. 118, ал. 1 ЗДДС. Същото съдебно решение е обжалвано на касация и с решение № 2409 от 21.11.2019 г., постановено по КАНД № 2756/2019 г. по описа на Административен съд Пловдив, е оставено в сила. Видно от доказателствата по делото, съдът е установил, че в хода на административно-наказателното производство ищцовото дружество е било представлявано от надлежно упълномощен адвокат и е заплатило адвокатски хонорар в общ размер на 1 000 лв. за две инстанции, съгласно приложени договори за правна защита и съдействие (л. 5 от НАХД № 77/2019 г. на РС Карлово- в размер на 650 лв. в брой) и (л. 25 от КАНД № 2756/2019 г. на АС Пловдив- в размер на 350 лв. в брой), като представените по делата договори съставляват и разписка за плащане на уговорените с тях суми. Въз основа на така установената фактическа обстановка и, базирайки се на т. 1 от съвместното ТП № 2 от 19.05.2015 г. по т. д. № 2/2014 г. на ВКС и ВАС, както и на ТР № 1/15.03.2017 г. по т. д. № 2/2016 г. на ОСС на І и ІІ колегии на ВАС, административният съд е заключил, че платеното за съдебната защита срещу наказателното постановление адвокатско възнаграждение съставлява имуществена вреда, която е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление. По горните съображения АС-Пловдив е уважил предявения от [фирма] иск и е осъдил Национална агенция за приходите - [населено място] да му заплати на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ претендираното обезщетение от 1000 лв., както и сумата от 400 лв., представляваща направените от ищцовото дружество в хода на исковото производство по ЗОДОВ съдебни разноски. Съдебното решение е валидно и допустимо, но частично неправилно. Правилно административният съд е квалифицирал заплатените от ищеца адвокатски възнаграждения за процесуална защита в съдебното производство по обжалване на издаденото срещу него НП като имуществена вреда, причинена пряко от отмененото наказателно постановление, доколкото платени суми за адвокатски възнаграждения могат да се претендират като съдебни разноски в производството, в което са направени само и доколкото специалният процесуален закон предвижда възстановяването им. Видно от НПК и ЗАНН, към датата на извършване на разноските за адвокатски възнаграждения в административно-наказателното производство по обжалване на процесното НП липсва изрична разпоредба, според която сумите, платени за адвокатска защита, да могат да бъдат присъждани като разноски в същото съдебно производство. Обосновано съдът е заключил, че са осъществени всички кумулативно изискуеми по закон предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ: налице е отменено по съдебен ред като незаконосъобразно наказателно постановление, издадено от административен орган при упражняване на административна дейност, от отмененото като незаконосъобразно НП реално са претърпени имуществени вреди във вид на заплатено за съдебното производство по обжалването му разноски за един адвокат, така платените суми са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото НП. По силата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Ответникът по касация в настоящото производство не би заплатил адвокатско възнаграждение и заплатената на това основание сума не би представлявала вреда за него, ако не беше издаденото и частично отмененото впоследствие като незаконосъобразно наказателно постановление. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по реда на ЗАНН, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на наказателно постановление се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход от спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт - наказателното постановление. В този смисъл е и приетото ТР № 1/15.03.2017 г. на ОС на съдиите от ВАС, постановено по т. д. № 2/2016 г., явяващо се задължително за всички държавни органи и съдилища по силата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ. По горните съображения и съгласно ТР № 1 от 15.03.2017 г. по т. д. № 2/2016 г. по описа на ВАС (задължително за съдилищата и органа, издал отмененото НП с оглед разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ) при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Настоящата инстанция обаче счита за основателно направеното от НАП оспорване размера на претендираното обезщетение като противоречащо на разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Видно от мотивите на приетото и цитирано по-горе ТР № 1 от 15.03.2017 г. по т. д. № 2/2016 г. по описа на ВАС, държавата като ответник в производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ може да навежда всякакви доводи в своя защита, твърдейки прекомерност на платеното в административнонаказателното производство адвокатско възнаграждение и несъответствие на договорения размер на същото с фактическата и правна сложност на делото. Тези доводи по същество съставляват оспорване размера на претендираното обезщетение, доколкото размер на адвокатския хонорар над минималния размер по чл. 36, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения(в приложимата редакция ДВ бр. 41 от 2017 г.) не съставлява вреда, намираща се в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление. В такава пряка и непосредствена причинна връзка е единствено този разход за адвокатско възнаграждение, който не надвишава минимално определения по Наредбата размер за съответния вид адвокатска помощ. С оглед гореизложеното, както и с оглед предвидения към датата на плащане на адвокатския хонорар минимален размер по Наредба № 1/2004 г., подлежащата на обезвреда имуществена вреда, причинена на ищцата от отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление, е в размер на 300 лева. По горните съображения обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която НАП е осъдена да заплати на [фирма] сума в общ размер над 600 лв. (т. е. над 300 лв. за всяка съдебна инстанция в производството по обжалване по съдебен ред на процесното НП) до пълния предявен общ размер от 1000 лв. главница за двете инстанции, както и да отхвърли исковата претенция над 600 лв. до общия присъден размер от 1000 лв. като неоснователна, а в останалата част съдебното решение следва да бъде оставено в сила. Предвид частичната отмяна на съдебното решение, присъдените в полза на ищцовото дружество [фирма] гр. Пловдив разноски пред първата съдебна инстанция следва да бъдат намалени съразмерно на уважената част от иска до размер от 240 лв. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция, на касатора НАП не се дължат разноски. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение