Решение № 9437 от 2.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4706/2016 г.

Решение № 9437 от 2.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4706/2016 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 323 от Закона за съдебната власт (ЗСВ).

Образувано е по жалби на Ивайло Христов Родопски, съдия в Районен съд - гр. Костинброд и на министъра на правосъдието срещу решението на Висшия съдебен съвет по т. 5 на протокол № 15 от заседанието, проведено на 24.03.2016 г., с което на съдия Родопски е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3 ЗСВ - намаляване на основното трудово възнаграждение с 10 % за срок от една година за извършени от него действия и бездействия при администрирането и разглеждането на търговско дело № 4259/2014 г. на Софийски градски съд, търговско отделение, които представляват дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 3, 4 и 5 ЗСВ.

И двете жалби са подадени в срока по чл. 323, ал. 1 ЗСВ - първата - от дисциплинарно наказаното лице, а втората - от вносителя на предложението за дисциплинарно наказание, и са редовни от формална страна, поради което са процесуално допустими и заявеният с тях правен спор следва да бъде разгледан и разрешен по същество.

I. От събраните по делото доказателства е видно, че:

1. Ивайло Христов Родопски е бил съдия в Районен съд - гр. Елин Пелин. С решение на Висшия съдебен съвет от 13.10.2004 г. е назначен на длъжността председател на Районен съд - Костинброд.

1. В края на 2008 г. срещу него е образувано дисциплинарно производство по предложение на Инспектората към Висшия съдебен съвет и по предложение на председателя на Софийския окръжен съд да му бъде наложено дисциплинарно наказание освобождаване от длъжността административен ръководител на Районен съд - Костинброд.

С решение на Висшия съдебен съвет по т. 25 на протокол № 32 от 29.07.2009 г., на Ивайло Христов Родопски, в качеството му на административен ръководител - председател на Районен съд гр. Костинброд, е наложено дисциплинарно наказание понижаване в ранг от "съдия в Апелативен съд" в ранг "съдия в Окръжен съд" в същия орган на съдебната власт за срок от три години.

С решение № 829 от 21.01.2010 г. по адм. д. № 10921/2009 г., оставено в сила с решение № 7915 от 14.06.2010 г. по адм. д. № 2822/2010 г., Върховният административен съд е отхвърлил жалбата на Ивайло Христов Родопски срещу наложеното му дисциплинарно наказание. За да постанови този резултат Върховният административен съд (тричленен и петчленен състави) е приел за установено, че създадената в Районен съд - Костинброд организация за разпределение на делата по чл. 242 във вр. чл. 237 ГПК от 1951 г. (отм.) е довела до това, че тези дела са били разглеждани от дежурен съдия и не се разпределяни на принципа на случайния подбор, а впоследствие разпределението им в обща група частни граждански дела е било в нарушение на заповед № 157 от 25.06.2007 г. на председателя на Окръжен съд - гр. София, че разпределянето на преписки на съдия, който отсъства поради отпуск или друга причина по метод "случаен" и отказ при избор на отсъстващ докладчик, е довело до разпре

деление на тези преписки по съдии в процентно отношение 40: 16: 5: 4, които обстоятелства, преценени в тяхната съвкупност сочат на нарушение на принципа на случайния подбор по чл. 12а ЗСВ от 1994 г. (отм.), съответно по чл. 9 от сега действащия ЗСВ.

1. След изтичането на мандата му като административен ръководител - председател на Районен съд - гр. Костинброд, Ивайло Христов Родопски не е поискал да бъде избран за следващ мандат на тази ръководна длъжност. Поради това с решение по т. 12.2. на протокол № 42 от заседанието, проведено на 29.10.2009 г., Висшият съдебен съвет го назначава на длъжността съдия в Районен съд - Костинброд, считано от 20.10.2009 г.

1. Наложеното на Ивайло Христов Родопски дисциплинарно наказание понижаване в ранг е било предсрочно заличено от Висшия съдебен съвет с решение по протокол № 51 от заседанието, проведено на 29.11.2012 г., на основание чл. 326, ал. 3 ЗСВ.

1. През периода 03.04.2014 г. - 27.03.2015 г. съдия Ивайло Христов Родопски е бил командирован в Софийски градски съд, търговско отделение, където е бил председател на образувания със заповед № 735 от 10.04.2014 г. на административния ръководител - председател на СГС нов състав VI-21.

1. На 24.06.2014 г. в СГС-ТО били образувани три производства по несъстоятелност:

а) т. д. № 4258/2014 г. - образувано по молба на търговското дружество "Интерактив Медиа Сървисиз" ЕООД, гр. София, за откриване на производство по несъстоятелност с ответник търговското дружество "Балкан Българска Телевизия" ЕАД, гр. София;

б) т. д. № 4259/2014 г. - образувано по молба на търговското дружество "Ноу Фрейм Медия България" ЕАД, гр. София, за откриване на производство по несъстоятелност (също) с ответник търговското дружество "Балкан Българска Телевизия" ЕАД, гр. София;

в) т. д. № 4260/2014 г. - образувано (също) по молба на търговското дружество "Ноу Фрейм Медия България" ЕАД, гр. София, за откриване на производство по несъстоятелност с ответник търговското дружество "ТВ Седем" ЕАД, гр. София.

Първото производство - т. д. № 4258/2014 г. - било възложено на VI-13 състав, а останалите две - т. д. № 4259/2014 г. и т. д. № 4260/2014 г. - на VI-21 състав (съдия Ивайло Христов Родопски).

1. Както се каза в предходната точка, т. д. № 4259/2014 г. е било образувано по молба вх. № 78131 от 23.06.2014 г. на търговското дружество "Ноу Фрейм Медия България" ЕАД, гр. София, за откриване на производство по несъстоятелност с ответник търговското дружество "Балкан Българска Телевизия" ЕАД, гр. София.

Твърдението на молителя, че има вземане към "Балкан Българска телевизия" ЕАД, е аргументирано така:

"В изпълнение на множество сключени договори в продължителен период от време "Ноу Фрейм Медия България" АД е реализирало множество телевизионни предавания, излъчвани в ефир от "Балкан Българска Телевизия" ЕАД по телевизионния канал NEWS7. В изпълнение на задълженията си по дълготрайните търговски отношения с "Балкан Българска Телевизия" ЕАД, "Ноу Фрейм Медия България" АД е действало като продуцент и е произвело множество телевизионни предавания, излъчвани в ефир от "Балкан Българска Телевизия" ЕАД. "Ноу Фрейм Медия България" АД е предоставило на "Балкан Българска телевизия" ЕАД огромен брой аудиовизуални услуги и е произвело значителен брой телевизионни предавания, излъчвани както "на живо", така и "на запис" по програма NEWS7. За предоставените услуги и за произведените предавания, съгласно дълготрайните търговски отношения и подписаните договори "Балкан Българска Телевизия" ЕАД дължи на "Ноу Фрейм Медия България" АД заплащане на възнаграждения, които подробно са описани по основание и размер в приложената към настоящата молба подробна справка. "Ноу Фрейм Медия България" АД има ликвидно и изискуемо парично вземане срещу длъжника в размер на 1 096 933, 72 лв., произтичащо от търговски сделки - предоставени аудиовизуални услуги и произведени телевизионни предавания, което задължение "Балкан Българска Телевизия" ЕАД не може да изпълни. Длъжникът "Балкан Българска Телевизия" ЕАД е спрял плащанията към кредитора "Ноу Фрейм Медия България" АД, като забавата е продължителна."

1. С молба вх. № 79351 от 25.06.2014 г. "Ноу Фрейм Медия България" АД представя по делото уведомление до НАП по чл. 78 ДОПК и документ за внесена държавна такса. Върху тази молба на ръка е написано резолюция със следното съдържание: "КД! В 1-седмичен срок следва да отстраните нередовностите по т. 3 - т. 7 на Р. от 30.06.14 г." Над резолюцията е написана датата "02.07.14 г."

1. Посоченото в тази резолюция "Р. от 30.06.14 г." е разпореждане от 30.06.2014 г., с което съдия Родопски е приел, че "подадената молба по делото от "НОУ ФРЕЙМ МЕДИЯ БЪЛГАРИЯ" АД срещу "БАЛКАН БЪЛГАРСКА ТЕЛЕВИЗИЯ" ЕАД, за обявяване в несъстоятелност на ответното дружество, не отговаря на изискванията на чл. 628, ал. 1, ал. 2 и ал. 3, чл. 620, ал. 2 от ТЗ, вр. 128, т. 2 и т. 3 и чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК", поради което е оставил без движение "подадената искова молба по т. д. № 4259/2014 г., като ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението следва да отстрани посочените нередовности". А за отстраняване на посочените в разпореждането нередовности, на молителя "Ноу Фрейм Медия България" АД са дадени следните указания:

"1. Да внесе сумата от 250 лева по сметка на СГС за дължима държавна такса, съгл. чл. 24, ал. 1, т. 2 от Тарифа за държавните такси по ГПК.

1. Да представи уведомление до НАП по чл. 78, ал. 2 от ДОПК за завеждане на настоящето съдебно производство.

1. Да представи преписи от молбата и приложенията за ответника.

1. Да представи препис от последния заверен от регистриран одитор годишен финансов отчет и баланс към датата на подаване на молбата.

1. Да представи опис и оценка на активите и пасивите към датата на подаване на молбата.

1. Да представи списък на кредиторите с посочване на адресите, вида, размера и обезпеченията на вземанията им.

1. Да конкретизира задълженията (публичните задължения) - по основание и размер, за които сочи, че е спрял плащанията."

1. На същата дата - 30.06.2014 г. - по делото постъпила молба с вх. № 81059 (от 30.06.2014 г.), с която търговското дружество "Краун Медиа" ЕАД, гр. София, прави искане на основание чл. 629, ал. 4 от Търговския закон (ТЗ) да бъде присъединено като кредитор в производството по т. д. № 4259/2014 г. Твърденията на този молител са, че той е кредитор на "Балкан Българска Телевизия" ЕАД "с парични вземания, представляващи временна безлихвена финансова помощ, извършена чрез банкови преводи в полза на ответника по молбата" и че "Балкан Българска Телевизия" ЕАД "е в състояние на неплатежоспособност и/или на свръхзадлъжнялост, (...) защото не е в състояние да посреща текущите си задължения с наличните си краткотрайни активи (а) паралелно с това "Балкан Българска Телевизия" ЕАД е свръхзадължено търговско дружество, доколкото неговото имущество не е достатъчно да покрие паричните му задължения".

Със същата молба "Краун Медиа" ЕАД прави и искане на основание чл. 629а, ал. 1, т. 1 ТЗ съдът да допусне обезпечителна мярка чрез назначаването на временен синдик с правомощия по чл. 635, ал. 1 ТЗ. За такъв молителят предлага Мартин Милчев Апостолов, който бил представил необходимите документи по чл. 655 и чл. 656, ал. 2 ТЗ.

1. С разпореждане от 02.07.2014 г. съдия Родопски е оставил тази молба без движение и е указал на "Краун Медиа" ЕАД в едноседмичен срок от съобщението да внесе държавна такса в размер на 250 лв и да представи уведомление до НАП по чл. 78, ал. 2 ДОПК.

1. С молба вх. № 81186 от 01.07.2014 г. първият молител - "Ноу Фрейм Медия България" АД, е направил три искания:

а) да бъде назначен за временен синдик Панайот Йовчев Велков, утвърден със заповед, обнародвана в ДВ, бр. 44 от 14.05.2014 г.,

б) съдът да разреши на синдика да сключи договор за охрана на документацията, движимото и недвижимо имущество и софтуерните масиви, собственост или съхранявани от длъжника, и

в) съдът да допусне обезпечение чрез налагане на запор върху всички банкови сметки на длъжника в посочените в молбата банки.

Върху молбата е написана на ръка резолюция със следното съдържание: "Съдът ще се произнесе по молбата след отстраняване на нередовностите по т. 3 - т. 7 на разпореждането от 30.06.14 г. и след посочване до какъв размер се иска запор върху банковите сметки на длъжника." Над резолюцията е написана също на ръка датата "02.07.14 г."

1. С нова молба - вх. № 82078 от 02.07.2014 г. - "Ноу Фрейм Медия България" АД заявява, че поддържа искането си за назначаване на посочения в предходната молба временен синдик и че не поддържа искането за допускане на обезпечение чрез налагане на запор върху всички банкови сметки на длъжника и същото да се счита за оттеглено.

Върху молбата е написана на ръка резолюция със следното съдържание: "Съдът ще се произнесе по молбата след отстраняване на нередовностите по т. 3 - т. 5 на разпореждане за БД от 30.06.14 г."

1. С определение № 7661 от 08.07.2014 г. по т. д. № 4259/2014 г. СГС, ТО, VI-21 състав (съдия Ивайло Родопски) на основание чл. 629а, ал. 1, т. 1 ТЗ допуска "обезпечение на предявената от "Ноу Фрейм Медия България" АД (...) срещу "Балкан Българска Телевизия" ЕАД (...) чрез: НАЗНАЧАВАНЕ на временен синдик с правомощията по чл. 635, ал. 1 ТЗ, а именно: Панайот Йовчев Велков (...) който да пристъпи към изпълнение на задълженията си от деня на уведомяване."

Със същото определение съдът е дал указания на назначения временен синдик, едно от които е: "УКАЗВА на временния синдик да извърши преценка за необходимостта от охрана на имуществото на длъжника и да изготви доклад в тази насока, за което да уведоми съда".

Мотивите към определението започват така:

"За да бъдат допуснати предварителни обезпечителни мерки по смисъла на чл. 629а ТЗ е необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки: молбата да е подкрепена с убедителни писмени доказателства, от които може да се направи извод за вероятната й основателност и интерес от обезпечението, който интерес е налице, когато длъжникът разпилява, унищожава и/или укрива имуществото си, с което си поведение застрашава интересите на кредиторите си, като предложената предварителна мярка следва да е и подходяща".

Следват аргументи защо в случая тези предпоставки за допускане на предварителни обезпечителни мерки са налице:

а) назначаването на временен синдик с правомощията по чл. 635, ал. 1 ТЗ е подходяща мярка, насочена към запазване имуществото на длъжника, защото не води до ограничаване дейността на дружеството - не лишава длъжника от правото да управлява и се разпорежда с имуществото, който продължава дейността си, но под надзора на синдика;

б) молбата на кредитора ("Ноу Фрейм Медия България" АД) за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника е подкрепена с убедителни писмени доказателства, анализът на които води до извода за наличие на изискуеми парични задължения, произтичащи от търговски сделки, по които длъжникът е спрял плащанията (...) кредиторът е представил годишния финансов отчет за 2012 г., обявен в търговския регистър, от който е видно, че финансовото състояние на дружеството ("Балкан Българска Телевизия" ЕАД) е влошено, като анализа на финансовия отчет води до извода за вероятна свръхзадълженост и неплатежоспособност на длъжника, като една от кумулативните материалноправни предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност, което съществено влияе на извода за вероятна основателност на молбата по чл. 625 и сл. ТЗ и с оглед на влошеното си икономическо състояние, дружеството застрашава интересите на кредиторите си, което обуславя наличието на оббезпечителна нужда като предпоставка за допускане на исканото обезпечение.

1. Това определение е отменено с определение № 2686 от 03.11.2014 г. по ч. д. н. № 3993/2014 г. на Софийски апелативен съд и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлена молбата на "Ноу Фрейм Медия България" АД за допускане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 629а, ал. 1, т. 1 ТЗ - за назначаване на временен синдик на "Балкан Българска Телевизия" ЕАД.

А. За да постанови този резултат Софийският апелативен съд е приел от фактическа страна, че:

а) В молбата за откриване на производство по несъстоятелност "Ноу Фрейм Медия България" АД се е обозначил като кредитор на ответното дружество ("Балкан Българска Телевизия" ЕАД) с твърдения, че между него и ответника са налице трайни търговски отношения, без да конкретизира търговските сделки, по които са съконтрахенти. Направил е твърдение, че ответникът има изискуемо парично задължение към него в размер на 1096933,72 лв., но не е уточнил от какво произтича същото и кога е настъпил падежът му. Задоволил се е общо да посочи, че за предоставени му услуги и за произведени предавания, съгласно подписани договори, ответникът му дължи възнаграждение, съгласно приложена справка, каквато липсва. Посочил е, че длъжникът не е в състояние да изпълни тези задължения и е спрял плащанията, без да посочи към кой момент е станало това. Към молбата е представен единствено договор от 22.08.2013 г., който е озаглавен "Рамков договор за развитие на дълготрайни търговски отношения" и обозначен от самите страни като "договор по чл. 19 от ЗЗД". В преамбюла на същия волята на страните е обективирана като "намерение за съвместна дейност" във връзка с реализиране на конкретни предавания. Предвидено е сключване на отделни последващи договори за реализация на предаванията. В клаузите на договора липсва конкретно уговорено задължение на ответното дружество за заплащане на парично възнаграждение, а са предвидени само неустойки, дължими при несключване на последващи договори и нереализирани предавания, които неустойки важат в еднаква степен и за двете страни при вина на която и да е от тях.

б) С разпореждане от 30.06.2014 г. СГС е констатирал нередовности в молбата на "Ноу Фрейм Медия България" АД, като е дал указания за отстраняването им, включително молителят да конкретизира твърдяните задължения на ответното дружество по основание и размер. В дадения му срок и въпреки неколкократно даваната от съда възможност с повторни указания, конкретизация не е направена от страна на молителя. Независимо от това съдът е постановил определението си, с което е уважил молбата по чл. 629а от ТЗ и е назначил посочения от молителя синдик.

Б. Въз основа на тези фактически констатации Софийският апелативен съд е направил следните изводи:

а) С атакуваното определение СГС е допуснал обезпечаване на нередовна молба за откриване на производство по несъстоятелност. В същата молителят не се е легитимирал като кредитор с парично вземане по конкретна търговска по смисъла на чл. 286 от ТЗ сделка. (...) Липсата на изложени в молбата твърдения, легитимиращи молителя като кредитор по парично вземане, произтичащо от конкретна търговска сделка прави невъзможно съдът да прецени доколко приложените доказателства правят молбата за откриване на производство по несъстоятелност вероятно основателна и да обоснове правнорелевантен извод за надлежно възникнало в тежест на ответното дружество задължение за плащане. Независимо от това такъв извод не би могъл да бъде обоснован и от представения с молбата договор - този договор не е посочен изрично в нея и в него липсва волеизявление за поемане от страна на ответника на конкретно парично задължение към молителя. Последният в молбата си се е позовал на съществуващи вземания по "множество договори", каквито не са приложени в подкрепа на това твърдение. Тези обстоятелства са пречка обезпечението да бъде допуснато при условието на чл. 629а, ал. 2, т. 1 от ТЗ, а молителят не е направил искането си по реда на чл. 629а, ал. 2, т. 2 от ТЗ - не е изразил готовност да представи обезпечение за компенсация на евентуални вреди от наложената обезпечителна мярка, които би причинил на ответното дружество в случай, че молбата му се окаже неоснователна.

б) Наред с това не са представени доказателства, обосноваващи извод, че е налице обезпечителна нужда. Няма нито конкретни твърдения, нито някакви данни, че е налице опасност от разпиляване на имуществото на ответното дружество, възникнала в резултат на действия на управителните му органи, насочени към умишлено намаляване на същото. Това е задължително, за да бъде приложена сочената от молителя мярка, предвид това, че със същата се ограничава значително свободното формиране на волята на органите на управление при осъществяване предмета на дейност на дружеството.

1. За времето от 08.07.2014 г., на която дата е постановено определение № 7661 по т. д. № 4259/2014 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-21 състав, до 03.11.2014 г., на която дата е обявено определение № 2686 по ч. д. н. № 3993/2014 г. на Софийски апелативен съд, по т. д. № 4259/2014 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-21 състав, са били извършени следните действия:

а) още на 08.07.2014 г. временният синдик е представил доклад вх. № 84610, че е "необходима охрана на предприятието на длъжника с оглед осигуряване сигурността на имуществото", защото "без денонощна охрана на обекта, от обективна страна би било невъзможно гарантиране сигурността на имуществото, книжнината и пр. и пр., което е и една от задачите, поставени от закона в идеята за назначаване на временен синдик, като охранителна мярка";

б) със същия доклад временният синдик Панайот Йовчев Велков изразил и становище, че "нуждата от постоянна охрана е наложителна, като същевременно с оглед усложнената фактическа обстановка (намира) за необходими да се предприемат мерки по временно запечатване на адреса на управление на длъжника, същото необходимо до извършване на пълна инвентаризация и установяване на собствеността";

в) с молба вх. № 85398 от 10.07.2014 г. временният синдик е представил договор (в молбата неправилно наречен "проект на договор") за охрана, сключен на същата дата 10.07.2014 г. между "Балкан Българска Телевизия" ЕАД, представлявано от временния синдик Панайот Йовчев Велков и "Делта гард" ООД, гр. София с предмет охрана на документация, имущество и софтуерни масиви, собственост или съхранявани от "Балкан Българска Телевизия" ЕАД, която охрана ще се осъществява чрез 3 броя 24-часови поста и постоянна мобилна група, състояща се от 6 броя охранители; върху молбата е написано на ръка разпореждане от 14.07.2014 г. със следното съдържание: "Разрешавам на синдика да сключи договор за охрана на имуществото на длъжника при условията, посочени в него, приложен към молбата";

г) според чл. 10 от договора "в случай, че Възложителят ("Балкан Българска Телевизия" ЕАД, представлявано от временния синдик Панайот Йовчев Велков) забави плащането за повече от 20 дена след датата на падежа, договорът се счита за автоматично прекратен"; а на 14.07.2014 г. временният синдик Панайот Йовчев Велков е подписал от името на "Балкан Българска Телевизия" ЕАД анекс към договора от 10.07.2014 г., с който към чл. 11 на договора се добавя нова ал. 3 със следното съдържание: "При прекратяване на договора по вина на която и да е отстраните, без 30-дневно предизвестие, то виновната страна дължи неустойка в размер на 30 (тридесет) месечни вноски.";

д) временният синдик е представил доклад вх. № 85593 от 10.07.2014 г., който завършва с искането: "за да се извърши пълна и всеобхватна инвентаризация на имуществото на дружеството и евентуално да се отдели имуществото на едното дружество ("Балкан Българска Телевизия" ЕАД) от другото ("ТВ Седем" ЕАД) трябва да упълномощя не по-малко от 3 и не повече от 5 лица, които в рамките на не по-малко от 20 дни да извършат нужните действия; ето защо на основание чл. 660, ал. 2 ТЗ Ви моля за изрично разрешение да упълномощя други лица, които да извършат всеобхватна инвентаризация на имуществото на дружеството"; върху молбата е написано на ръка разпореждане от 14.07.2014 г. със следното съдържание: "Да посочи на съда 3 лица, притежаващи необходимата компетентност, за одобрение и даване на разрешение по чл. 660, ал. 2 ТЗ от съда";

е) на 15.07.2014 г. по делото е постъпило искане вх. № 87390 съдът да разреши на временния синдик да даде писмено нареждане и предварително съгласие на "Балкан Българска Телевизия" ЕАД за плащане на две суми - от 23 хил. лв и от 7 хил. лв "на основание договор за охрана, сключен между "Балкан Българска Телевизия" ЕАД чрез вр. синдик Панайот Велков и "Делта Гард" ООД"; върху искането е написано на ръка разпореждане от 15.07.2014 г. със следното съдържание: "Разрешавам плащане по посочените фактури", въпреки че във фактурата за 23 хил. лв от лаконично написаното в нея "съгласно договор за охрана" не е ясно за какво се плаща тази сума (в другата фактура - тази за 7 хил. лв - е посочено, че плащането е авансово за м. юли);

ж) с молба вх. № 89203 от 18.07.2014 г. "Балкан Българска Телевизия" ЕАД заявява, че "до настоящия момент не е извършило каквито и да е действия (нито правни, нито фактически), които могат да застрашат кредиторите му, в случай на откриване на производство по несъстоятелност, нито действия, целящи разпиляване, унищожаване и/или укриване на имущество на дружеството" и прави искане предварителните обезпечителни мерки да бъдат отменени; в тази молба се съдържа и уведомление, че "извън назначаването му като временен синдик в хода на производството по т. д. № 4259/2014 г., г-н Велков е назначен като такъв по т. д. № 4258/2014 г. на СГС VI-13 с-в с Определение № 7777/10.07.2014 г., по което също се иска обявяване в несъстоятелност на дружеството" ("Балкан Българска Телевизия" ЕАД).

1. Тези действия на временния синдик са маркирани и оценени от Софийския апелативен съд в мотивите към цитираното по-горе определение № 2686 от 03.11.2014 г. по ч. д. н. № 3993/2014 г. така:

"Отделно от това е недопустимо съдът да назначава персонално посочено от молителя лице за временен синдик, тъй като това нарушава принципа за равнопоставеност на страните в процеса, създава предпоставки за възникване на съмнения за пристрастност на това лице поради връзка с молителя и застрашава интересите както на ответника, така и на останалите евентуални кредитори. В случая последното /без да е свързано с мотивиране на настоящото определение/ се констатира от настоящата инстанция, тъй като назначеният от съда временен синдик е предприел последващи действия в превишение на правомощията, предоставени му с разпоредбата на чл. 629а, ал. 1, т. 1 вр. чл. 635, ал. 1 от ТЗ. Според последната временният синдик осъществява само надзор върху дейността на длъжника, като контролира /разрешава/ сключването на нови сделки от последния, но няма правомощията на временния синдик по смисъла начл. 668, ал. 1 вр. чл. 658 от ТЗ /в т. ч. да издирва имущество, да представлява дружеството като сключва сделки с трети лица - напр. договор за охрана или да предприема действия за запечатване на негови помещения, в които длъжникът осъществява дейността си в противовес със забраната на чл. 650, ал. 2 от ТЗ/. На този етап от производството в процеса на осъществяване на надзора /за което длъжникът е длъжен да му осигури пълен достъп до търговската документация, в противен случай подлежи на санкция от съда/, при констатирани от него увреждащи спрямо имуществото действия на длъжника, синдикът може само да сезира съда за предприемане на мерки по реда на чл. 635, ал. 2 от ТЗ."

1. С разпореждане от 31.07.2014 г. т. д. № 4259/2014 г. е присъединено към т. д. № 4258/2014 г. за съвместно разглеждане и постановяване на общо решение, тъй като и двете дела са с един и същ предмет - откриване на производство по несъстоятелност на търговското дружество "Балкан Българска Телевизия" ЕАД. Общото съдебно производство по съединените дела е финализирано с решение № 522 от 17.03.2016 г., с което съдът обявява неплатежоспособността на "Балкан Българска Телевизия" ЕАД, открива производство по несъстоятелност на това търговско дружество и назначава временен синдик по чл. 630, ал. 1, т. 3 ТЗ.

В мотивите към това решение Софийски градски съд, ТО, VI-13 състав, е изразил и следното становище:

"Не се установява от доказателствата по делото "Ноу Фрейм Медия България" АД да се явява кредитор на ответника ("Балкан Българска Телевизия" ЕАД) по вземане, произтичащо от търговска сделка. Наличния по делото договор сочи на принципно изразено съгласие за постигане на обща стопанска цел. Така създадената рамка на отношенията между страните, както изрично е посочено и в договора, не обосновава насрещни права и задължения, а обединяване на потенциала на лицата за реализация на припозната обща цел. Ето защо не се доказа материалноправната легитимация на този кредитор."

II. На 09.02.2015 г. министърът на правосъдието е внесъл във Висшия съдебен съвет предложение по чл. 312, ал. 1, т. 5 ЗСВ, регистрирано с вх. № 04-00-028 от същата дата, за образуване на дисциплинарно производство срещу съдия Ивайло Родопски за допуснати от него дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 3 и т. 4 ЗСВ (нарушаване на Кодекса за етично поведение на българските магистрати; респ. действие или бездействие, което накърнява престижа на съдебната власт).

С решение по т. 81.1. на протокол № 9 от 26.02.2015 г. Висшият съдебен съвет е образувал дисциплинарно производство, финализирано с решение № 10-00-003 от 11.02.2016 г., с което провелия производството дисциплинарен състав предлага на Висшия съдебен съвет да наложи на съдия Ивайло Христов Родопоски дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 ЗСВ - дисциплинарно освобождаване от длъжност, за извършени действия и бездействия при администриране и разглеждане на търговско дело № 4259/2014 г. по описа на СГС-ТО, съставляващи дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 3, т. 4 и т. 5 ЗСВ. В мотивите към решението дисциплинарният състав е посочил, че "приема за основателно и доказано твърдяното от предложителя нарушение на съдия Ивайло Родопски, изразяващо се в това, че с действията си по т. д. № 4259/2014 г. е допуснал и активно е съдействал на назначения от него временен синдик да превиши правомощията си, увреждайки длъжника".

В проведеното на 24.03.2016 г. заседание Висшият съдебен съвет е изслушал съдия Ивайло Родопски и след обсъждане на предложението на дисциплинарния състав е приел, че съдия Ивайло Христов Родопски е извършил действия и бездействия при администриране и разглеждане на търговско дело № 4259/2014 г. по описа на СГС-ТО, които представляват дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 3, т. 4 и т. 5 ЗСВ, и е наложил на съдия Родопски дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3 ЗСВ - намаляване на основното трудово възнаграждение с 10 % за срок от една година.

III. При тези данни настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че и двете жалби по това дело са неоснователни, а оспореното с тях решение на Висшия съдебен съвет е валидно и законосъобразно, поради следните съображения:

1. Първият въпрос, обсъден от Висшия съдебен съвет, е бил въпросът дали т. нар. "функционален имунитет" по чл. 132, ал. 1 от Конституцията на Република България обхваща и дисциплинарната отговорност на съдиите, прокурорите и следователите за техните служебни действия и за постановените от тях актове. С налагането на дисциплинарно наказание на съдия Ивайло Христов Родопски "за извършени действия и бездействия при администриране и разглеждане на търговско дело № 4259/2014 г. по описа на СГС-ТО" Висшият съдебен съвет имплицитно е дал отрицателен отговор на този въпрос.

В практиката на Върховния административен съд отговорите на същия въпрос са също отрицателни, но обуславящите ги мотиви са различни:

а) с решение № 11850 от 12.10.2009 г. по адм. д. № 7828/2009 г. на ВАС-VII отд. и с решение № 5702 от 03.05.2010 г. по адм. д. № 14981/2009 г. на ВАС-петчл. с-в, с което първото решение е оставено в сила, двата състава - тричленен и петчленен - на Върховния административен съд приемат, че "магистратите отговарят дисциплинарно само за нарушения на служебните си задължения, съответно по чл. 210, т. 1 ЗСВ (според който съдиите, прокурорите и следователите са длъжни да решават разпределените им дела или преписки в определения срок) и чл. 145, ал. 1 вр. с чл. 144, ал. 1 от с. з. (прокурорът ръководи разследването като наблюдаващ прокурор и при изпълнение на предвидените в закона функции може да изисква документи, сведения, обяснения, експертни мнения и други материали, лично да извършва проверки и т. н. - виж пълното изброяване в чл. 145, ал. 1 ЗСВ), които не са включени в решаващата им дейност - макар съдиите да осъществяват функциите си посредством издаването на правни актове, те носят дисциплинарна отговорност, ограничена до нарушенията на онези служебни задължения, с които се подготвя постановяването на акта или се организира неговото изпълнение и контрол (защото) резултатът от извършената от магистрата преценка на доказателствата не се явява следствие на задължение, а на свободно формирано вътрешно убеждение, следователно не може да представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307 ЗСВ";

б) с решение № 11890 от 13.10.2009 г. по адм. д. № 4507/2009 г. тричленен състав на Върховния административен съд е приел, че:

• "с разглеждането на искането (за допускане на обезпечение на бъдещ иск с постоянен адрес на искащия в населено място, различно от седалището на съда) и постановяване на недопустимо определение, а след това като е обезсилила това определение служебно, жалбоподателката (съдия и административен ръководител - председател на районен съд) е нарушила процесуалните правила и извън компетенциите на първоинстанционния съд се е произнесла с недопустимо определение, което нарушение е отстранено от въззивния съд, но въпреки това жалбоподателката недопустимо е обезсилила служебно вече постановеното определение и то след като същото е било вече обезсилено от въззивната инстанция",

• "представлява дисциплинарно нарушение несъобразяването на родовата и местна подсъдност и с оглед обстоятелството, че законодателят е предвидил произнасяне по искане за обезпечение на бъдещ иск в деня на подаването му, с несъобразяването на подсъдността е нарушено и това изискване на ГПК";

• "правилно е прието (от ВСС), че са налице дисциплинарни нарушения, тъй като не се касае за неправилно постановени съдебни актове, а посочените нарушения касаят нарушени служебни такива, свързани с движението на молбата и делото, поради което са налице допуснати дисциплинарни нарушения, представляващи неизпълнение на други служебни задължения по смисъла на чл. 307, ал. 2, т. 5 ЗСВ" (в редакцията му през 2009 г.).

Със същото решение Върховният административен съд не е приел становището на Висшия съдебен съвет, че жалбоподателката е извършила дисциплинарно нарушение и с пропуска си да подложи на преценка представеното с искането за допускане на обезпечение писмено доказателство - договор за заем, който имал нотариална заверка на подписите, направена след 1 г. 3 мес. и 18 дни от посочената в него дата и то само на заемодателя, т. е. на лицето, поискало след това обезпечението на бъдещ иск. Жалбоподателката е следвало, според Върховния административен съд, да изключи като доказателство този договор или да укаже на молителя да изпълни задълженията си по чл. 391, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК - да представи убедителни писмени доказателства или да внесе парична гаранция, но в този случай не е налице дисциплинарно нарушение, тъй като се касае за постановен неправилен съдебен акт, който се контролира по съответния процесуален ред от по-горестояща инстанция. Асо приеме обратното, според Върховния административен съд, то за всеки неправилен съдебен акт, с незадълбочено обсъждане на доказателствата, съответният магистрат би следвало да носи дисциплинарна отговорност.

в) с решение № 13036 от 09.10.2013 г. по адм. д. № 6000/2013 г. тричленен състав на Върховния административен съд е приел, че "описаните правораздавателни действия, извършени от съдия (...) в качеството на едноличен, независим и безпристрастен съд, са не само процесуално недопустими, а представляват и нелегитимно превишаване и превратно упражняване на съдебната правораздавателна власт - никой съд няма предоставена от закона власт да спира изпълнението на постановени от друг, равен по степен съд, обезпечителни мерки и да разпорежда възстановяване на първоначалното положение, ако тези обезпечителни мерки са били вече приложени, дори когато те са били незаконосъобразно допуснати от другия, равен по степен съд (и затова) в процесния случай постановените от съдия (... ) обезпечителни мерки - спиране на изпълнението на други четири, макар признати след това по установения ред за незаконосъобразни, обезпечителни заповеди - не съответстват на правилата на обезпечителното производство в много по-голяма степен от тези, за чието преодоляване са постановени, поради което издадените от съдия (...) три последователни обезпечителни заповеди представляват действия, накърняващи престижа на съдебната власт в правовата държава и поради това са дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 4 ЗСВ".

Това решение е било оставено в сила с решение № 3282 от 10.03.2014 г. по адм. д. № 15557/2013 г. на ВАС-петчл. с-в, но касационна жалба е била подадена само от Инспектората към ВСС, а дисциплинарно наказаният съдия не го е оспорил с касационна жалба, поради което в мотивите към решението на петчленния състав липсва обсъждане на цитираното становище на тричленния състав.

Според чл. 132, ал. 1 от Конституцията на Република България при осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер.

Очевидно е отсъствието на дисциплинарната отговорност в тази конституционна разпоредба. Обяснение на това отсъствие се съдържа в мотивите към проекта на Закон за изменение и допълнение на Конституцията на Република България (№ 354-01-76 от 25.07.2003 г.) и в Доклада на Временната комисия за промени в Конституцията по проекта на Закон за изменение и допълнение на Конституцията на Република България (№ 354-01-76 от 25.07.2003 г.), който е отразен в Стенограмата от обсъжданията на проект за изменение и допълнение на Конституцията на Република България (№ 354-01-76 от 25.07.2003 г.) така:

"Новите моменти в редакцията на чл. 132 са следните:

• в ал. 1 се предвижда наказателна и гражданска неотговорност на магистратите за техните служебни действия и постановени актове при осъществяване на съдебната власт, освен ако не е извършено умишлено престъпление от общ характер; тя има материалноправен характер;

• дисциплинарната отговорност на магистратите се запазва; дисциплинарната отговорност има за основание нарушението на трудовата дисциплина, схващана като съвкупност от всички трудови задължения на магистрата като служител и поради това тя е изключена от обхвата на предлагания текст на чл. 132, ал. 1 от Конституцията;

• наказателната и гражданската неотговорност при решаването на преписките и делата се изключват, когато извършеното е умишлено престъпление от общ характер (...)".

Следователно ограниченият функционален имунитет на съдиите, прокурорите и следователите по чл. 132, ал. 1 от Конституцията на Република България не обхваща дисциплинарната отговорност на магистратите за техните служебни действия и за постановените от тях актове.

В същото време чл. 307, ал. 3 ЗСВ определя дисциплинарното нарушение като виновно неизпълнение на служебните задължения на съдия, прокурор и следовател, а в ал. 4 на същия чл. 307 ЗСВ законодателят е формулирал и изчерпателно изброил дисциплинарните нарушения така:

• системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони;

• действие или бездействие, което неоправдано забавя производството;

• нарушаване на Кодекса за етично поведение на българските магистрати;

• действие или бездействие, което накърнява престижа на съдебната власт;

• неизпълнение на други служебни задължения.

Буквалният прочит на тези разпоредби (чл. 132, ал. 1 от Конст. и чл. 307, ал. 3 и 4 ЗСВ) води до извода, че съдиите, прокурорите и следователите носят дисциплинарна отговорност за постановените от тях актове. Чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове обаче повелява разпоредбите на нормативните актове се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България.

Според чл. 8 от Конституцията на Република България държавната власт се разделя на законодателна, изпълнителна и съдебна, а според чл. 117, ал. 1 от Конституцията съдебната власт защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата. Заедно тези две конституционни разпоредби сочат, че съдебната власт е държавна власт, която защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата. Същото легално определение, вече изрично, дава първата алинея на новия чл. 1а ЗСВ (създаден с § 1 на Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, обн., ДВ, бр. 28 от 08.04.2016 г.) - съдебната власт е държавна власт, която защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата.

А от това определение на съдебната власт следва извода, че при нейното упражняване съдиите, прокурорите и следователите защитават правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата. При осъществяването на своите функции съдиите, прокурорите и следователите са независими и се подчиняват само на закона (чл. 117, ал. 2 Конст.), а Законът за съдебната власт пояснява: органите на съдебната власт се ръководят от Конституцията и от принципите, установени в този закон (чл. 2 ЗСВ). Принципите, установени със ЗСВ, са:

• независимост и законност - съдиите, прокурорите и следователите се подчиняват само на закона (чл. 117, ал. 2 Конст.), като прилагат законите точно и еднакво спрямо всички лица и случаи, за които се отнасят (чл. 8, ал. 1 ЗСВ) и са длъжни да разглеждат и разрешават в съответствие със закона всяко подадено до тях искане (чл. 12, ал. 1 ЗСВ);

• безпристрастност - органите на съдебната власт изпълняват функциите си безпристрастно (чл. 4 ЗСВ);

• справедливост, откритост и прозрачност - органите на съдебната власт са длъжни да осигуряват откритост, достъпност и прозрачност на действията си по реда на този закон и на процесуалните закони (чл. 5, ал. 2 ЗСВ);

• политическа неутралност - чл. 6 ЗСВ;

• принцип на случайния подбор при разпределението на делата - чл. 9 ЗСВ.

Кодексът за етично поведение на българските магистрати, прогласявайки правилото, че основните принципи установяват стандартите и очертават рамката за регулиране на поведението на магистратите във (и извън службата), която изпълняват, даде практически указания за тяхното изпълнение при осъществяването на съдебната власт.

Всяко нарушение на Конституцията, на закона и на принципите, от които трябва да се ръководят съдиите, прокурорите и следователите при осъществяването на съдебната власт води до незаконосъобразност на постановените от тях актове и представлява нарушение на служебните задължения. Но тези нарушения могат да бъдат извършени умишлено или непредпазливо. Признаването на непредпазливите нарушения на закона и принципите на правосъдието за дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 307, ал. 3 ЗСВ несъмнено ще има за последица нарушаване на независимостта на съдиите, прокурорите и следователите при изпълнението на техните функции. Установената от чл. 117, ал. 2 независимост на магистратите (съдии, прокурори и следователи) включва и правомощие за самостоятелно тълкуване и прилагане на закона, освен при обвързващо ги тълкуване, дадено от надлежните висшестоящи съдебни органи (т. VI, абзац 2 от мотивите към решение № 1 от 14.01.1999 г. на КС на РБ по конст. д. № 34/1998 г.). Поради това настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че конституционно установеният принцип за независимост на съдиите, прокурорите и следователите при упражняването на съдебната власт изключва тяхната дисциплинарна отговорност за постановени от тях при условията на непредпазливост неправилни съдебни актове.

Умишлено постановени неправилни съдебни или прокурорски актове и незаконосъобразно извършени служебни действия, обаче, са дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 3, а в определени случаи и по т. 4 и/или т. 5 на чл. 307, ал. 4 ЗСВ. Умишлено постановени са тези неправилни съдебни и прокурорски актове, които представляват умишлено престъпление от общ характер, както и тези, които са постановени при превишаване или при превратно упражняване на съдебната власт, което не представлява умишлено престъпление от общ характер.

1. При това тълкуване на чл. 132, ал. 1 от Конституцията на Република България настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, напълно споделя правните изводи, изложени от дисциплинарния състав в мотивите към решение № 10-00-003 от 11.02.2016 г.

1. Доводите в жалбата на съдия Ивайло Христов Родопски са неоснователни.

а) Обстоятелството, че в своето предложение по чл. 312, ал. 1, т. 5 ЗСВ министърът на правосъдието се е позовал на данни в доклад, представен му от Инспектората по чл. 372 ЗСВ, е ирелавантно в случая. По направеното от министъра на правосъдието предложение за налагане на дисциплинарно наказание на съдия Ивайло Родопски е проведено дисциплинарно производство по чл. 316 - чл. 320 ЗСВ, при което са спазени установените администивнопроизводствени правила, дисциплинарният състав е изслушал привлечения към дисциплинарна отговорност съдия, приел е писмените му обяснения и е събрал относимите в случая писмени доказателства - заверени ксеросни фотокопия на документи, съдържащи се в т. д. № 4259/2014 г. и в т. д. № 4260/2014 г., и двете на СГС-ТО, въз основа на които е изяснил фактите и обстоятелствата по твърдяното от вносителя на предложението (министъра на правосъдието) дисциплинарно нарушение.

б) Обстоятелството, че т. д. № 4259/2014 г. е било на доклад на съдия Родопски за кратък период от време - от 24.06.2014 г. до 31.07.2014 г. - е отегчаващо вината му обстоятелство. За този кратък период от време съдия Родопски е постановил няколко неправилни (незаконосъобразни и необосновани) съдебни актове (определения и разпореждания), описани по-горе в т. I. 14 и т. I. 16 от тези мотиви, с които умишлено е нарушил принципите за независимост, законност и безпристрастност при упражняването на правораздавателната власт.

На първо място, съзнателно отклонявайки се от правилата на чл. 628, ал. 4 и на чл. 629а, ал. 2 и 3 ТЗ съдия Родопски е назначил предварително временен синдик по чл. 629а, ал. 1, т. 1 ТЗ по нередовна молба на търговско дружество, което е твърдяло, че е кредитор на длъжника, посочен в молбата. Съдия Родопски е нарушил изискванията на чл. 629а, ал. 1 и ал. 2 ТЗ. Според първото от тях, преди да постанови решението си по молбата за откриване на производство по несъстоятелност, съдът по несъстоятелността може да назначи предварително временен синдик, който има правомощията по чл. 635, ал. 1 ТЗ, ако това се налага за запазване имуществото на длъжника. По т. д. № 4259/2014 г. няма дори индиции за поведение на твърдяния длъжник "Балкан Българска Телевизия" ЕАД, "чиято (вероятна) последица е намаляването на неговото имущество чрез сключване на отчуждителни сделки с вещноправно прехвърлително действие или чрез обременяването му с тежести, респ. чрез извършването на такива, които увеличават неговите пасиви, посредством поемане на задължения, на които не съответства еквивалентна насрещна престация, най-сетне, когато длъжникът сключва сделки, които с оглед личността на съконтрахентите по тях и особените им отношения с длъжника /т. нар. свързани лица/, създават съмнение за тяхната симулативност или за фидуциарния им характер". "В хипотезата на искане за допускане на обезпечителната мярка по чл. 629а, ал. 2, т. 1 от ТЗ изискването на наличие на убедителни писмени доказателства се отнася не само за предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност - активната легитимация на молителя като кредитор на длъжника по търговска сделка и обективната и трайна невъзможност на последния с краткотрайните си активи да погасява краткосрочните си задължения, но и по отношение на твърдяните от молителя фактически обстоятелства, обосноваващи наличието на обезпечителна нужда. В случая, обезпечителната нужда не се предполага, доколкото съдебната практика в този смисъл, формирана по реда на чл. 290 от ГПК, е във връзка с прилагането на чл. 391, ал. 1 от ГПК, а не на чл. 629а, ал. 1 от ТЗ. Затова обстоятелствата, които обосновават наличието на обезпечителна нужда от налагането на исканите предварителни обезпечителни мерки също следва да бъдат установени с писмени доказателства, съгласно изискването на чл. 629а, ал. 2, т. 1 от ТЗ." (константна съдебна практика; този и предходният цитати са илюстративни и са взети от определение № 474 на САС по Търговско дело по несъстоятелност (В) № 738/2013 г.). В този смисъл е и Определение № 1359 от 26.06.2012 г. на САС по Търговско дело по несъстоятелност (В) № 2162/2012 г.: "За да бъдат допуснати предварителните обезпечителни мерки по смисъла на чл. 629а ТЗ е необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки: молбата да е подкрепена с убедителни писмени доказателства, от които може да се направи извод за вероятната й основателност и интерес от обезпечението, който интерес е налице, когато длъжникът разпилява, унищожава и/или укрива имуществото си, с което си поведение застрашава интересите на кредиторите си, като предложената предварителна мярка следва да е и подходяща."

Вярно е, че чл. 629а, ал. 1 ТЗ овластява съдът по несъстоятелността и служебно да предприеме или да допусне изброените обезпечителни мерки. Но не е вярно, че подадената молба от едноличния собственик на капитала на "Балкан Българска Телевизия" ЕАД за присъединяване в производството по несъстоятелност като кредитор на своето дружество, в която молба се твърди неплатежоспособност и свръхзадлъжнялост на "Балкан Българска Телевизия" ЕАД, е достатъчно основание за предварително назначаване на временен синдик по чл. 629а, ал. 1, т. 1 ТЗ. Предпоставка за това е, както се каза по-горе и в какъвто смисъл е трайно установената съдебна практика, наличието на обезпечителен интерес - поведение на длъжника, което налага да бъдат взети мерки за запазване на неговото имущество. Нещо повече - дори когато самият длъжник в изпълнение на задължението си по чл. 626, ал. 1 ТЗ е поискал да бъде открито производство по несъстоятелност, съдът може служебно да предприеме или допусне обезпечителни мерки по чл. 629а, ал. 1 ТЗ само, ако това се налага за запазване имуществото на длъжника.

На второ място - назначаването на лицето, посочено от молителя "Ноу Фрейм Медия България" АД, твърдящ, че е кредитор на "Балкан Българска Телевизия" ЕАД, за временен синдик по чл. 629а, ал. 1, т. 1 ТЗ, е също в противоречие с трайно установената съдебна практика по чл. 628, ал. 4 ТЗ. Според тази разпоредба, с молбата си длъжникът или кредиторът може (...) да посочи лице, отговарящо на условията на чл. 655, ал. 2 ТЗ, което съдът назначава за временен синдик, ако бъде открито производство по несъстоятелност. "Съгласно чл. 628, ал.4 от ТЗ кредиторът може да предложи лице, което да бъде назначено за временен синдик, ако бъде открито производство по несъстоятелност, като в този случай, съдът е обвързан от искането и след като посоченото лице отговаря на условията по чл. 655, ал.2 от ТЗ, съдът постановява назначаването му с решение по чл. 630, ал.1 или 2 ТЗ. С аргумент от противното преди да бъде открито производство, съдът не е обвързан от избора на синдик." (Определение № 1958 от 25.09.2012 г. на САС по Търговско дело по несъстоятелност (В) № 3073/2012 г., Определение № 1564 от 30.06.2014 г. на САС по Търговско дело по несъстоятелност (В) № 2424/2014 г. и др.). Затова е неоснователен доводът в жалбата на съдия Родопски, че "в (...) съдебна практика по делата за търговска несъстоятелност преобладаващо е прието назначаването от съда на синдик да е лице, посочено и предложено от кредитора, което не е неетично, както се твърди в предложението и решението на дисциплинарния състав, а съответства на закона и практиката".

Неакуратен е и аргументът, посочен в подкрепа на неоснователния довод, че с представеното от него в дисциплинарното производство определение № 2292 от 16.09.2014 г. по ч. гр. д. № 3354/2014 г. Софийският апелативен съд бил отменил негово определение № 8726 от 04.09.2014 г. по т. д. № 5650/2014 г., с което той е оставил без уважение искането за назначаване на конкретен временен синдик, а с отменителното определение САС бил назначил именно лицето, посочено от кредитора с молбата за допускане на обезпечителната мярка. Прочитът на двете определения категорично показва, че спорният въпрос е бил дали е налице обезпечителен интерес за кредитора, обуславящ необходимостта от предварително назначаване на временен синдик по чл. 629а, ал. 1, т. 1 ТЗ, а не дали е допустимо за временен синдик да бъде назначено лицето, посочено от кредитора. С посоченото определение САС е приел, че "направеният от състава на СГС извод, че на този етап от производството не може да се направи извод за евентуална основателност на молбата по чл. 625 от ТЗ, следва да се сподели (но) подкрепянето на молбата за откриване на производство с убедителни доказателства е една от хипотезите - тази по чл. 629а, ал. 2, т. 1 от ТЗ, при която съдът по искане на кредитор може да допусне предварителни обезпечителни мерки; обезпечението обаче може да се допусне при гаранция, съобразно хипотезата на чл. 629а, ал. 2, т. 2 от ТЗ, в определен от съда размер, който да компенсира нанесените на длъжника вреди, именно в случай, че не се установи неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост на длъжника". С това определение САС е допуснал исканата обезпечителна мярка и е назначил за временен синдик посоченото от кредитора лице, но след като кредиторът внесе парична гаранция в размер на 15 хил. лв. Или с други думи, ако временният синдик, посочен от кредитора (в този случай банка, пристъпила към събиране на отпуснати на длъжника банкови кредити) причини щети на длъжника, те ще бъдат поправени със сумата, внесена като гаранция. Освен това банката е била единственият кредитор и нито е имало възражение от длъжника срещу назначаването на посоченото от нея лице за временен синдик, нито по делото е имало искане за назначаване на друго лице като временен синдик. В случая по т. д. № 4259/2014 г. обаче посоченото от "Ноу Фрейм Медия България" АД лице е било назначено от съдия Родопски:

• по искане на "Ноу Фрейм Медия България" АД, а не служебно;

• без изискване на парична гаранция, което означава, че назначаването е при условията на чл. 629а, ал. 2, т. 1 ТЗ;

• при липса на убедителни писмени доказателства, както за основателността на твърдението, че въз основа на търговска сделка "Ноу Фрейм Медия България" АД е кредитор на "Балкан Българска Телевизия" ЕАД, така и за наличието на обезпечителен интерес - поведение на "Балкан Българска Телевизия" ЕАД, което налага да бъдат взети мерки за запазване на неговото имущество;

• наличие на искане от собственика на капитала на "Балкан Българска Телевизия" ЕАД за временен синдик по чл. 629а, ал. 1, т. 1 ТЗ да бъде назначено друго лице, различно от посоченото от "Ноу Фрейм Медия България" АД, което искане въобще не е било обсъдено в мотивите към определението за назначаване на временен синдик, а в същото време изложеното от собственика на капитала на "Балкан Българска Телевизия" ЕАД относно платежоспособността на дружеството е прието и посочено като убедително доказателство, че това дружество е в неплатежоспособност;

• определеното месечно възнаграждение на временния синдик по т. д. № 4259/2014 г. е по-високо с 400 лв от определеното от САС за назначения от него временен синдик по т. д. № 5650/2014 г. и то при положение, че подалото нередовната молба за откриване на производство по несъстоятелност, без убедителни доказателства, вкл. и за наличието на обезпечителен интерес "Ноу Фрейм Медия България" АД не е било задължено да внесе обезпечителна парична гаранция.

На следващо място, с издадените от него разпореждания, подробно изброени по-горе в т. I. 16, съдия Родопски е действал противно на една от целите на производството по несъстоятелност - да осигури възможност за оздравяване предприятието на длъжника (чл. 607, ал. 1 ТЗ), като се вземат предвид интересите на кредиторите, длъжника и неговите работници (чл. 607, ал. 2 ТЗ). Поради тази основна цел на производството по несъстоятелност, целта на обезпечителните мерки в това производство, независимо на кой етап от неговото развитие се допускат, е максимално запазване на имуществото на длъжника за осигуряване на справедливо удовлетворяване на кредиторите при спазване на реда, установен с чл. 722 ТЗ. Описаните по-горе в т. I. 16 действия на временния синдик, одобрени и разрешени от съдия Родопски като едноличен съдебен състав по т. д. № 4259/2014 г., съвсем не са в изпълнението на тази цел. Напротив, неминуема тяхна последица е пълно ограничаване на оперативността и бързината на "Балкан Българска Телевизия" ЕАД при осъществяването на неговите права и задължения по съществуващи търговски отношения, както и възникването на съвсем излишни парични задължения по т. нар. договор за охрана, сключен от временния синдик от името и за сметка на това търговски дружество при неясно (а според настоящия състав на ВАС-VI отд. при липсващо) правно основание за това.

По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че описаните по-горе в т. I. 14 и в т. I. 16 действия и постановените по тях съдебни актове са извършени от съдия Ивайло Христов Родопски при очевидно превишаване и при превратно упражняване на правораздавателната власт, чрез умишлено игнориране на принципите за независимост, законност и безпристрастност при изпълнение на служебните му функции по т. д. № 4259/2014 г. на Софийски градски съд, търговско отделение, поради което законосъобразно Висшият съдебен съвет е приел, че с тези действия и неправилни съдебни актове по посоченото дело съдия Ивайло Христов Родопски е извършил дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 3 и т. 4 ЗСВ. Не се споделя приетото от Висшия съдебен съвет, че тези действия и неправилни съдебни актове на съдия Ивайло Христов Родопски представляват и дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 5 ЗСВ, но това обстоятелство не променя крайния резултат - законосъобразност на оспореното от съдия Родопски решение на Висшия съдебен съвет.

1. Жалбата на министъра на правосъдието е също неоснователна.

При определянето на вида и размера на наказанието Висшият съдебен съвет е обсъдил и е взел предвид тежестта на нарушенията, формата на вината, обстоятелствата, при които са извършени тези нарушения, както и поведението на съдия Родопски. Споделя се от настоящия състав на Върховния административен съд, шесто отделение, изводът на Висшия съдебен съвет, че обстоятелството, че съдия Родопски е бил командирован съдия и обстоятелството, че нарушенията, за които му се налага дисциплинарно наказание, са били извършени само по едно дело, правят предложеното от дисциплинарния състав наказание уволнение несъразмерно тежко.

В жалбата на министъра на правосъдието няма нито един довод кое от обстоятелствата по чл. 309 ЗСВ не е било надлежно преценено от Висшия съдебен съвет. А доводите, че оспореното от министъра решение на Висшия съдебен съвет не е мотивирано и че с наложеното на съдия Родопски дисциплинарно наказание не се постига възпитателно и превантивно действие спрямо останалите магистрати, са неоснователни.

В проведеното от Висшия съдебен съвет заседание са направени достатъчно обстойно аргументирани разисквания както в подкрепа на предложеното от дисциплинарния състав наказание уволнение, така и против него. Също такива разисквания са направени и по повод предложеното от чл. на Висшия съдебен съвет по-леко дисциплинарно наказание, което е било прието. А според чл. 34, ал. 3, изр. 2-ро ЗСВ за мотиви на решението, с което не се приема направеното предложение, се смятат отрицателните изказвания на членовете на Висшия съдебен съвет срещу него.

В Закона за съдебната власт няма поставена цел дисциплинарното наказание на съдия, прокурор или следовател да осъществява генерална превенция, каквато е предвидена в други нормативни актове (напр. в чл. 6 от Инструкция № 8121з-470 от 27 април 2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи). Такава генерална или обща цел на наказанието съществува в пеналистиката - да се въздейства върху интелекта и волята на останалите граждани - сплашвайки ги с наказанието на осъдения, да ги мотивира да се въздържат от извършването на престъпления. Механичното пренасяне на тази обща цел на наказанието в наказателното право върху дисциплинарното наказание по ЗСВ е неудачно (неподходящо), защото осъществяването на съдебната власт - защитата на правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата - може да бъде основано единствено на закона и свободното (независимо и безпристрастно) вътрешно убеждение на решаващия съдия, прокурор или следовател и никога на страха от дисциплинарно наказание.

Висшият съдебен съвет не е поискал да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 АПК и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд. Поради това и с оглед на изхода на касационния спор разноските по делото следва да останат в тежест на страните, така, както са направени от всяка една от тях.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,