Решение № 8861 от 16.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12159/2023 г.

Производството е по чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на А. З. М. против решение 178/ 24.10.2023 г. по адм. д. 245/2023 г. по описа на АС-Перник. Иска отмяна на решението с доводи за необоснованост и материална незаконосъобразност, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди, че съдът не е проверил твърденията му за разпределено ползване на къщата между него, майка му и брат му , което препятства предоставяне на достъп до камери, които са разположени на етажа на брат му. Неправилно съдът се е позовавал на чл. 31 от Закона за собствеността. КЗЛД също не е извършила пълна проверка на факти, относими за спора. Претендира направени разноски.

Ответникът Комисията за защита на личните данни оспорва решението и представя писмено становище. Посочва, че на А. М. е издадено разпореждане по чл.58, & 2, б. "г" от Регламент 2016/679 да демонтира камери 1,2 и 3 и да ги препозиционира така, че да не допускат в обхвата им да попадат имоти извън собствеността на администратора на лични данни. Делото е изяснено, а с доказателства, предоставени от М. е доказано видеонаблюдение извън границите на имота му. След м. 02.2022 г. комисията е възпрепятствана да събере доказателства за видеонаблюдението, като на екипа на КЗЛД при оглед на 20.07.2022 г. не е предоставен достъп до монтираните на фасадата камери.

Ответниците К. Й. О. и Д. В. О. не изразяват становище.

Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

С решение 178/ 24.10.2023 г. по адм. д. 245/2023 г. по описа на Административен съд-Перник е отхвърлена като неоснователна жалбата на А. З. М. против Решение ППН-01-628/2021 г. от 9.05.2023 г. на КЗЛД. С решението са обявени за основателни жалбата на К. Й. О. от 20.08.2021 г. и жалбата на Д. В. О. от 28.02.2022 г. С т. 2 от решението е разпоредено на А. З. М. на основание чл. 58, &. 2, б. "г" за нарушение по чл. 5, &. 1, б. "а" от Регламент /ЕС/ 2016/679 да преустанови наблюдението на обществени места и чужди имоти като демонтира камери 1,2 и 3 и ги препозиционира по начин и на място, които да не допускат обхватът им да попада извън собствеността на администратора на лични данни. С т. 3 от решението е определен едномесечен срок за изпълнение. С т. 4 от решението на основание чл. 83, & 5, б. "д" от Регламента е наложена глоба от 5000 лв. за непредоставяне на достъп в нарушение на чл. 58, &1, б. "е" от Регламента. Съдът е приел, че посредством изградената система за видеонаблюдение и нейните технически характеристики М. може не само да идентифицира лицата, ползващи обществени места, но и да прави изводи за ежедневните им навици и контакти и да съхранява информацията без тяхното съгласие. Не е доказано условие по чл. 6, &1 ат Регламента за законосъобразно обработване. Направен е извод за законосъобразност на принудителната административна мярка, с която е наредено демонтиране на камерата за видеонаблюдение. Прието е, че решението на КЗЛД, с която е наложена глоба е законосъобразно, защото по правилото на чл. 31 от ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата вещ, съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Следователно М. има право на достъп до всички части от къщата и е безпочвена защитата, че е налице обективна невъзможност да се осигури достъп до етажите, които се ползват от майката и брата.

Решението е материално незаконосъобразно.

1. Административното производство е започнало по жалбата на К. Й. О. вх. ППН-01-628/20.08.2021 г. /л.13/ до КЗЛД, в която съобщава, че на 14.08.2021 г. съседът му А. М. е монтирал камера за видеонаблюдение, въртяща се на 180 градуса на уличен стълб, която е подвижна и снима къщата му на [улица] гр. Перник. Уведомил и 02 РУ на МВР- Перник. Поискал камерата да бъде премахната. С писмо от 26.10.2021 /л.16/ КЗЛД е уведомила А. М. за образувано срещу него производство по жалба на К. О. и по чл. 34, ал. 3 от АПК му е указано да представи доказателства. Със "запитване" от 26.01.2022 г. до КЗЛД жалбоподателят посочва, че уличната камера е демонтирана на 18.11.2021 г. след полицейско разпореждане. Представено е писмо от ОД на МВР-Перник до КЗЛД от 14.03.2022 г., с което КЗЛД е уведомена, че в резултат на писмено предупреждение по чл.64, ал.2 от ЗМВР камерата на уличен стълб е премахната на 14.11.2021 г.

Изрично в решението си КЗЛД е посочила, че се произнася по жалбата на О. от 20.08.2021 г. В хода на административното производство жалбата на К. Й. О. за незаконно видеонаблюдение чрез камера на уличен стълб, е станала безпредметна. Към момента на произнасянето от страна на КЗЛД с решение ППН-01-628/2021 г. от 9.05.2023 г. камерата е премахната в изпълнение на полицейско разпореждане. Затова КЗЛД неправилно приема в т.1 от решението на КЗЛД, че жалбата от 20.08.2021 г. на К. О. е основателна.

1. По същото административно производство е поставена на разглеждане и втора жалба вх. ППН-01-160/28.02.2022 г., подадена от Д. В. О., живуща на [улица], която също се оплаква от незаконно видеонаблюдение с 3 броя камери, монтирани от А. М. на 14.11.2021 г. на къща на [улица]като твърди, че същият заснема публични пространства и входната врата на къщата й. Иска премахването им. За тази жалба А. М. е уведомен от КЗЛД с писмо от 7.06.2022 г. / л.88/ и са му дадени указания да направи възражения .

КЗЛД е приела, че нарушението е доказано с проверка на 20.07.2022 г., за което е съставен констативен протокол от Т. П.- държавен инспектор в отдел КАНП и В. И.- главен специалист в отдел КАНП. В констативния протокол е посочено, че камерата на уличния стълб е демонтирана и е монтирана на задната страна на къщата. Описано е обяснението на М., че камерите са намерени на боклука, няма информация за тяхната марка и модел и не работят. Описано е също окабеляване, но екипът не е установил докъде водят кабелите поради отказ да бъде допуснат в къщата. Няма събрани доказателства дали камерите работят. Към преписката е приложена докладна записка от 21.10.2022 г. от двете инспекторки, в която възпроизвеждат наблюденията си на място от проверката, Посочено е, че камерите със сигурност са записвали в периода от 28.08.2021 г. до 23.02.2022 г., като записите са предадени на Районна прокуратура -Перник по пр. преписка 449/2022 г. по повод на проверка за взаимоотношения между К. О. и друг съсед.

С т.1 от Решение ППН-01-628/2021 г. от 9.05.2023 г. на КЗЛД е приета за основателна жалбата на Д. В. О. и е приложена принудителна административна мярка за преустановяване на видеонаблюдение, демонтиране на камери 1,2 и 3 и тяхното препозициониране. В мотивите е посочено, че камера 1 е монтирана на фасадата на къщата на [улица]на ниво между първи и втори етаж и е насочена към подхода на имота и към входа на втория етаж, камера 2 е монтирана откъм съседите на [улица]на ниво между първи и втори етаж и е насочена към плосък покрив на два гаража, част от имота на М. и камера 3 е монтирана на фасадата на къщата откъм съседи на [улица], на ниво между първи и втори етаж и е насочена към прилежаща пътека, отвеждаща към вътрешността на двора.

С определение от 10.08.2023 г. съдът е разпределил доказателствената тежест, като е указал на административния орган да докаже съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения акт. Съгласно чл.10а, ал.1 от Регламент 2016/679 КЗЛД Комисията упражнява правомощията си по чл. 58 от Регламент (ЕС) 2016/679 като председателят и членовете на комисията или упълномощени от нея лица от администрацията й осъществяват контрол чрез предварителни консултации, проверки и съвместни операции за спазване на Регламент (ЕС) 2016/679 и на този закон. В случая проверката е извършена от двама инспектори, но въпреки дадените указания от съда с определение от 10.08.2023 г. не е представена заповед, с която инспекторите са упълномощени да извършат проверката на 20.07.2022 г., при спазване изискването на чл. 12, ал. 1 от ЗЗЛД. Извършването на проверка от неупълномощени служители на КЗЛД има за правна последица липсата на доказателствена сила на констативния протокол, съставен на място на 20.07.2022 г. Допуснато е съществено нарушение от страна на КЗЛД на административнопроизводствените правила, което представлява отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК. Като е достигнал до друг извод, съдът е постановил неправилно решение.

С т.4 от Решение ППН-01-628/2021 г. от 9.05.2023 г. на КЗЛД на основание чл.83, &.5, б. "д" от Регламент 2016/679 е наложено наказание "глоба" за непредоставяне на достъп в нарушение на член 58, &1, б. "е" от същия регламент. Всеки надзорен орган има правомощия за разследване като получава достъп до всички помещения на администратора и обработващия лични данни, включително до всяко оборудване и средство за обработване на данни, в съответствие с правото на Съюза или процесуалното право на държавата членка. В случая отказът за достъп е посочен в констативния протокол от 20.07.2022 г. от двамата инспектори. Тъй като искането за достъп не е направено от председателят и членовете на комисията или упълномощени от нея лица от администрацията й по чл.12, ал.1 от ЗЗЛД, съответно и отказ за достъп спрямо тези лица не е доказан. Липсва административно нарушение, което да подлежи на санкциониране.

Освен това се налага извод и за неправилно приложение от КЗЛД на чл.161 от ГПК, с прилагането на който е прието за доказано, че към момента на извършване проверката е налице нарушение на чл.4, пар.11 от Регламента и обработване на лични данни без съгласието на субекта на лични данни. Проверка от лица без съответното упълномощаване не може да има за последица прилагане на последиците от чл.161 от ГПК.

КЗЛД като надзорен орган има правомощието по чл.58, &.2, б. "г" от Регламента да разпорежда на администратора или обработващия лични данни да съобразят операциите по обработване на данни с разпоредбите на настоящия регламент и, ако е целесъобразно, това да стане по указан начин и в определен срок. Само наличието на доказателства за обработка на лични данни в нарушение на Регламента за изминал период от време от 27.08.2021 г. до 23.02.2022 г. не може да обоснове извод, че и към момента на проверката камерите заснемат изображения в нарушение на Регламента и това нарушение не е преустановено. Обратно- четвъртата камера е демонтирана, като дори в докладната записка на л.91 от делото е посочено, че и трите камери са завъртени и с променен ъгъл. Въпреки че по чл. 12, ал. 6 от ЗЗЛД при проверки лицата по ал.1 могат да възлагат изготвяне на експертизи по реда на ГПК, такава не е изготвена и няма заключение от експерт дали монтираните от М. камери са с технически характеристики, описани на стр.8 от решението и че предписаното пренасочване и препозициониране на камерите е технически възможно и ще осигури заснемане само на имота на касатора. Като се е позовал само на чл. 31, ал. 1 от Закона за собствеността и е приел, че като съсобственик на къщата М. може да осигури достъп до части от нея, които ползва друг съсобственик, съдът е постановил материално незаконосъобразно съдебно решение, което подлежи на отмяна, като по същество следва да бъде отменено решението на КЗЛД, а преписката да се върне за ново произнасяне. При новото разглеждане по жалбата на Д. В. О. следва да се извърши проверка на наведените оплаквания при спазване на чл.12 от ЗЗЛД.

Касационният жалбоподател претендира направените по делото разноски. Следва да се присъдят платени държавни такси 70 лв. за касационната инстанция и 10.00 лв. за първата инстанция. Видно от пълномощните приложени на л. 194 от адм. д. 245/2023 г. и на л.5 по адм. д. 12159/ 2023 г. са посочени хонорари за всяка от съдебните инстанции за адвокат Г. Бонев. И в двата договора за правна защита и съдействие сумата от 1000 лв. не е отразена като заплатена в брой или по сметка на упълномощителя. Поради това следва да се направи извод, че не са направени разноски за адвокат, които да се присъждат и искането в тази част е неоснователно.

На основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение