Решение № 14302 от 31.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 54/2013 г.

Решение № 14302 от 31.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 54/2013 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния секретар на Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК) против решение № 5449 от 16.10.2012 г. по адм. дело № 5276/2012 г. на Административен съд София - град, с което е отменена заповед № РД-16-098/15.05.2012 г. на същия административен орган, с която на основание чл. 89, ал. 2, т. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) на Галина Ангелова Карамишева е наложено дисциплинарно наказание "забележка". Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е необоснован и постановен в нарушение на материалния закон, тъй като заповедта е мотивирана, издадена е след изпълнение на процедурата по налагане на наказание и след като е установено неизпълнение на служебните задължения, обосноваващо ангажирането на дисциплинарната отговорност на служителката. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който жалбата на Карамишева против заповедта за налагане на дисциплинарно наказание да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответницата оспорва касационната жалба. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила, като й се присъдят разноските по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която решението на съда е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд София - град е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена от компетентен орган (със заповед № РД-13-454/1.11.2010 г. на главния секретар на ДНСК са делегирани правомощия да налага дисциплинарно наказание "забележка"), при спазване на установената в чл. 97, ал. 1 от ЗДСл писмена форма и в сроковете, предвидени в чл. 94, ал. 1 от ЗДСл. Спазена е и процедурата по чл. 93, ал. 1 от закона - наказанието е наложено след като служителят е изслушан от дисциплинарно наказващия орган и са приети писмените му обяснения. В този смисъл е направеното в заповедта отбелязване, а тези факти се признават и от служителката в жалбата. В противоречие с възприетото от съдебния състав, настоящата инстанция приема, че тези изисквания са кумулативни, но в случая неправилното тълкуване на разпоредбата не се отразява на законосъобразността на извода на спазване на процедурата, поради което следва да се отбележи само за прецизност. Заключението на първоинстанционния съд за отмяна на заповедта поради нарушение на материалния закон следва да бъде споделено, но по съображения, които не съвпадат изцяло с мотивите на съдебния акт. Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е постановена при отсъствие на материалноправните предпоставки за това, тъй като не са налице основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя. Разпоредбата на чл. 89, ал. 2 от ЗДСл изброява основанията за възникване на дисциплинарна отговорност. За да се реализира такава отговорност следва да се установи осъществяването на някое от посочените в текста нарушения или в конкретния случай с оглед мотивите на издадената заповед наказващият орган следва да установи неизпълнение на служебните задължения - нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 от закона. В случая правилно първоинстанционният съд приема, че дисциплинарното наказание е наложено, без да са установени допуснати нарушения на служебните задължения от страна на служителката Карамишева. По делото е установено, че Карамишева, заемаща длъжността "младши инспектор" в регионален отдел София към РДНСК Югозападен район, заедно с главен инспектор от същия отдел участва в проверка за изпълнение на заповед № ДК-02-СО-175/10.12.2008 г., издадена от началника на Столична РДНСК, с която е разпоредено да бъде премахната плътна ограда в УПИ п. IV-1665 в кв. 126 по плана на с. Лозен, изпълнена без строителна книжа. При проверката на 21.10.2011 г. служителите установяват, че оградата е премахната до кота терен, за което съставят констативен протокол № ДК-02-СО-175/21.10.2011 г. Последващата проверка от служители на дирекцията, извършена на 12.03.2012 г. обаче установява, че между УПИ IV-1665 и УПИ IХ-1666 има изградена плътна измазана ограда. Поради това е направен извод, че в съставения от Карамишева констативен протокол не е отразено вярно състоянието на незаконния строеж- нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДСл и на т. 5.7 от длъжностната характеристика и на служителката следва да бъде наложено дисциплинарно наказание. При тези данни правилно съдът приема, че от страна на служителката не е допуснато неизпълнение на служебните задължения, обосноваващо санкциониране по дисциплинарен ред. Според разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДСл държавният служител е длъжен да изпълнява задълженията си точно, добросъвестно и безпристрастно, в съответствие със законите на страната. В случая не са налице доказателства, които да сочат, че установеното от Карамишева в протокола от 21.10.2011 г. не отразява действителното състояние на строежа към датата на проверката. Констатациите при извършената 6 месеца по-късно проверка не опровергават изложеното от служителката, тъй като са направени след продължителен период от време, през който в състоянието на обекта е могло да настъпят промени, без пряк достъп до оградата и липса на възможност за непосредствено възприемане на обекта (констативен протокол от 12.03.2012 г.). Освен това в подкрепа на констатираното от Карамишева при проверката на 21.10.2011 г. е и изложеното в декларациите от 20.10.2011 г. на съседи на имота, включително на лицето, сезирало дирекцията за незаконния строеж, в които се съдържат данни, че оградата е премахната. Ето защо не може да се приеме, че е налице недобросъвестно изпълнение от страна на служителката в нарушение на нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗДСл. Не е установено и нарушение на т. 5.7 от длъжностната характеристика. Според цитирания текст служителката следва да участва и извършва действия на контрол и принудително изпълнение на издадени индивидуални административни актове от органите на ДНСК, в т. ч. с използване на специалните средства, посочени в Закона за устройство на територията (ЗУТ). В случая, както е установено, служителката участва в проверка за изпълнението на заповед за премахване на незаконен строеж, констатира, че строежът е премахнат и съставя протокол. Липсата на снимков материал към протокола не представлява неизпълнение на служебните задължения, тъй като изисквания за подобно документиране не се съдържат в длъжностната характеристика, а също и в разпоредбите на ЗУТ. Специалните средства, споменати в длъжностната характеристика, са тези, изброени в нормата на чл. 222, ал. 3 от ЗУТ и не включват заснемане на обекта и изготвяне на снимков материал. Поради всичко изложено следва да се приеме, че от страна на служителката не е допуснато неизпълнение на служебните задължения, което да се квалифицира като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл, а следователно на са налице основания за ангажиране на дисциплинарна отговорност. Ето защо като отменя оспорената заповед на това основание, съставът на Административен съд София - град постановява акт в съответствие със закона. По тази причина доводите на касатора в обратния смисъл не могат да бъдат споделени. Касационният довод за необоснованост на съдебния също е неоснователен. Изводите на първоинстанционния съд са в съответствие с представените по делото доказателства. Заключението, че посочените в заповедта за налагане на наказание дисциплинарни нарушения не са установени, следва от съдържанието на представените по делото писмени доказателства и липсата на такива, които да сочат по категоричен начин за това, че отразеното в протокола от 21.10.2011 г. не отговаря на действителното фактическо положение на строежа. Анализът на всички събрани доказателства, мотивира първоинстанционния съд да приеме, че посочените в заповедта за налагане на наказание нарушения на служебните задължения не са установени. Изложеното налага извода, че решението на Административен съд София - град е валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон и при отсъствие на останалите, посочени от касатора и в разпоредбата на чл. 209, т. 3 от АПК пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски в касационното производство ДНСК следва да заплати на ответника сумата 450.00 лв. разноски пред настоящата инстанция. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,