Решение № 13260 от 31.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7983/2017 г.

Решение № 13260 от 31.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7983/2017 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Електроразпределение Юг" ЕАД (с предишно наименование на дружеството "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД) със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, подадена чрез упълномощен юрисконсулт Петров, против решение № 3226 от 10.05.2017 г., постановено от Административен съд София - град, Трето отделение, 7-ми състав, по адм. д. № 7774/2016 г. С него съдът е отхвърлил оспорването на касатора в настоящото производство, срещу решение № Ц- 19 от 30.06.2016 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР, Комисията/ в частта му по раздел V, т. 3. и раздел VI, т. 2. Със същото решение касаторът е осъден да заплати на КЕВР разноски за юрисконсултско възнаграждение. Касаторът оспорва изводите на първоинстанционния съд и твърди, че обжалваният съдебен акт е постановен в нарушените на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необоснован. Развива подробни аргументи, че съдът не е отчел, че дружеството жалбоподател не е производител на електрическа енергия. Сочи, че съдът е направил необоснован извод, че решението на КЕВР е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административно производствените правила. Твърди, че дружеството не е било уведомено за приетото решение по реда на АПК, като същото е и немотивирано по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Излага се становище, че размерът на признатите технологични разходи на електрическа енергия в електроразпределителните мрежи е необосновано нисък и е под реалния достигнат размер. Изразява несъгласие със заложения от Комисията процент на норма на възвръщаемост на капитала, като счита че в този размер тя не стимулира инвестициите в сектора и не покрива риска от тяхното извършване в трудно прогнозируема среда. Заявява, че решението на КЕВР не съответства и на целта на закона – потребителите на електрическа енергия да заплащат справедливи цени, съответстващи на разходите на енергийните дружества за доставката на тази енергия до потребителите. По изложените съображения касаторът моли да се да се отмени съдебното решение и вместо него съдът да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени решение № Ц- 19 от 30.06.2016 г. в обжалваните му части и да върне преписката на административния орган със задължителни указания за ново разглеждане на заявление с вх. № Е-13-48-23/31.03.2016 г. на касатора. Претендира присъждане на направените в производството разноски. Ответникът - Комисията за енергийно и водно регулиране оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрист Бельова, която с писмено становище и в съдебно заседание пледира за оставяне в сила обжалваното съдебно решение, като правилно и законосъобразно и прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото обжалваното решение на КЕВР е издадено от компетентния административен орган, в съответствие с правомощията му по чл. 21, ал. 1, т. 8 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в изискуемата от закона форма и приложимите административнопроизводствени правила, при спазване на материалния закон и съобразяване с неговата цел. Според участващия по делото прокурор с решение № Ц- 19 от 30.06.2016 г. КЕВР е запазила всички стойности на ценообразуващите елементи, формиращи цените за достъп и пренос до и през електроразпределителната мрежа на дружеството, утвърдени с решение Ц-27 от 31.07.2015 г. на КЕВР, като са изменени цени и необходими годишни приходи за първата година на регулаторния период, единствено чрез корекциите предвидени в Глава трета, чл. 37, ал. 3 и ал. 4 от Наредба за регулиране на цените на електрическата енергия. Изразява становище, че отговорността за високите технологични разходи по преноса и неполагането на усилия за намаляването им не следва да е за сметка на потребителите, като им се възложат разходите по загубите, което е наложило Комисията да приеме допустими нива на признатите технологични разходи. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в преклузивния срок, визиран в нормата на чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Производството пред Административен съд - София град е образувано по жалба от "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД, против решение № Ц- 19 от 30.06.2016 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, в частта му по раздел V, т. 3. 1, с която част е утвърдена цена на "Електроенергиен системен оператор" ЕАД за достъп до електропреносната мрежа (без ДДС), която се дължи от производителите на електрическа енергия от слънчева и вятърна енергия, присъединени към електропреносната и електроразпределителните мрежи, за цялото произведено количество електрическа енергия, в размер на 7, 02 лв. /MWh, при следните ценообразуващи елементи: -необходими годишни приходи 19 836 хил. лв.; -количества електрическа енергия - 2 826 900 MWh, считано от 1.07.2016 г и в частта му по раздел VI, т. 2, с която част са утвърдени, считано от 1.07.2016 г. следните цени: Цена за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа (без ДДС) на средно напрежение на "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД; Цена за пренос през разпределителната мрежа на ниско напрежение; Цена за достъп, която се дължи от всички небитови клиенти, присъединени към електроразпределителната мрежа на "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД; Цена за достъп за битови клиенти, присъединени към електроразпределителната мрежа на "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД; Необходими годишни приходи на "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД за втората ценова година от четвъртия регулаторен период. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, е приел, че оспореното в частта му по раздел V, т. 3. 1 и раздел VI, т. 2 решение № Ц - 19 от 30.06.2016 г. на КЕВР е постановено от компетентен орган по заявление на "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД с вх. № Е-13-48-23/31.03.2016 г. за утвърждаване на цени за разпределение на електрическа енергия с приложени към него справки и информация, въз основа на които заявителят е обосновал искането си за утвърждаване на процесните цени. Счел е, че актът е издаден при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с изискванията на ЗЕ и Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия (обн., ДВ, бр. ЗЗ от 5.04.2013 г., отменена от 24.03.2017 г., но действаща към момента на издаване на оспорения акт), които са подробно представени във фактическата част на обжалваното решение. Установил е, че със заповед № З-Е-73/10.05.2016 г. на председателя на КЕВР е сформирана работна група, която да извърши анализ на данните, съдържащи се в подадените заявления, и въз основа на него да извърши регулаторен преглед на дружествата-заявители и съответно да изготви доклад и проект на решение. Докладът от 26.05.2016 г. е приет от КЕВР в открито заседание от 2.06.2016 г., за което е изготвен протокол № 114 от същата дата и е насрочено закрито заседание за приемане на проект на решение относно утвърждаването на цени в сектор "Електроенергетика". Докладът и датата на открито заседание са били публикувани на страницата на КЕВР. Видно от протокол от 9.06.2016 г. приетият проект на решение е бил подложен на обществено обсъждане. От текста на извлечение от протокол № 144 от 30.06.2016 г. се установява, че на същата дата с 6 гласа "за", от които 3 на членовете на Комисията със стаж в енергетиката, е прието процесното решение, като в частта по раздел VI, т. 2 от него на "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД са утвърдени цени (без ДДС) за втората ценова година от четвъртия регулаторен период, при необходими годишни приходи – 256 215 хил. лв. и пренесена електрическа енергия – 8 134 295 МВтЧ, считано от 1.07.2016 г., както следва: Цена за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на средно напрежение – 0, 00805 лв. /КвЧ; Цена за пренос през разпределителната мрежа на ниско напрежение – 0, 03127 лв. /КвЧ; Цена за достъп за небитови клиенти – 0, 01651 лв. /Кв/ден; Цена за достъп за битови клиенти – 0, 00503 лв. /КвЧ. Според първоинстанционния съд, в решението са посочени фактическите и правни основания за издаването му, а в оспорената му част са изложени съображенията, с които се определят цените. Комисията е извършила задълбочен анализ на всички данни и обстоятелства, свързани с определянето на ценообразуващите елементи и при издаването на акта са спазени и материалноправните разпоредби. Съдът е отбелязал също, че са спазени изискванията на чл. 45 и чл. 46 от Наредба № 1/2013 г., кето е видно от изложеното във фактическата част на решението на КЕВР - приемането на доклад на закрито заседание и обсъждането му в открито заседание, като в съответствие с чл. 14 от ЗЕ е проведено обществено обсъждане, като информацията, включително докладът и проектът на решение са обявени на интернет страницата на КЕВР, достъпна до всички лица, а Комисията е изпратила и индивидуални писма до заинтересуваните организации и по този начин е било спазено изискването на чл. 26 от АПК. При издаването на оспореното решение КЕВР е спазила и принципите, прогласени в чл. 23, чл. 24 и чл. 31 от ЗЕ. Преценено е, че прилагането на унифициран метод за ценообразуване, основан на разпоредбите на ЗЕ и НРЦЕЕ, който включвал подаването на заявления с ценови предложения и обосновката им, гарантирало обективност и равнопоставеност между отделните категории енергийни предприятия. В случая въз основа на анализ на представената от жалбоподателя информация на основание чл. 10, ал. 3 от НРЦЕЕ (отм.); , Комисията е отчела необосновано повишаване на отделни групи разходи. Констатирано е противоречие в заявените размери на оптимизация на разходите на енергийното дружество, което обстоятелство се е отразило на определения размер на процесния разход, а дружеството не е ангажирало убедителни доказателства, които да разколебаят формирания от Комисията извод. Съдът е приел, че атакуваната цена е изчислена в съответствие с относимите формули и изисквания съгл. НРЦЕЕ (отм.); , а именно тези съгласно чл. 9, ал. 1, чл. 13, ал. 1, чл. 13, ал. 8 и чл. 14, ал. 2 от НРЦЕЕ, а обстоятелството, че НРЦЕЕ е била отменена от ВАС не води до незаконосъобразност на издадения по време на действието й административен акт, доколкото отмяната на подзаконов нормативен акт има действие от деня на влизане в сила на съдебното решение, съгласно чл. 195, ал. 1 от АПК. С тези съображение Административен съд – София град е отхвърлил жалбата, с която е сезиран. При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на приложимите материалноправни норми. Оспореният съдебен акт е правилен и при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционинят съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото в конкретния случай правилно е преценено, че оспорените части от процесното решение на КЕВР са постановени при спазване императивните изисквания на материалния закон. Безспорно е установено, че процедурата по приемане на решението е започнала с подадени заявления от енергийните предприятия за определянето на цени за регулаторния период, по които е назначена работна група, която е изготвила доклад, разгледан, приет и подложен на обществено обсъждане. Изразените становища на участниците в общественото обсъждане и писмените им такива са надлежно обсъдени от страна на КЕВР, която на закрито заседание е приела решението си, предмет на жалбата при спазване на изискванията на ЗЕ и Наредба № 1. От данните по делото е установено, че проектът на решението е обявен на интернет страницата на КЕВР и всяко заинтересовано лице е могло да се запознае с него и да вземе участие в общественото обсъждане. В нормативната уредба, регламентираща отношенията в енергетиката, няма предвидено задължение за Комисията да уведомява поотделно заинтересованите лица за постъпил проект на решение и за предстоящо обществено обсъждане. Видно от съдържанието на оспорения административен акт, Комисията е обсъдила и е изложила подробни аргументи относно възраженията на енергийното дружество. В тази връзка са неоснователни доводите в жалбата за липса на мотиви в процесното решение. Жалбоподателят не е оспорил констатациите на административния орган. Според него, след като КЕВР не е приела предложените от дружеството цени, решението й е недостатъчно мотивирано. Както правилно е отчел и административният съд, Комисията няма задължение да възприеме предложените от заявителите цени на електрическата енергия. При упражняване на правомощията си регулаторният орган действа в условията на оперативна самостоятелност, което означава, че утвърждава размера на ценообразуващите елементи, в зависимост от неговата икономическа обоснованост, а не от заявеното от дружествата, независимо от това, че производството започва именно по тяхна инициатива. По изложените в жалбата доводи за нарушение на материалния закон следва да се има предвид обстоятелството, че КВЕР е приложила като метод на ценово регулиране "горна граница на приходите", определен в чл. 4, ал. 5 от НРЦЕЕ (отм.);. Съгласно чл. 4, ал. 2, т. 2 от НРЦЕЕ това е метод, при който регулаторният период е с продължителност от 2 до 5 години, като след проведен регулаторен преглед комисията утвърждава цени и необходими годишни приходи на енергийното предприятие за първата година от регулаторния период и може да ги изменя в края на всяка ценова година или в края на регулаторния период в съответствие с Глава Трета от Наредбата. С обжалваните части от процесното решение са изменени утвърдените на "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД с решение Ц-27 от 31.07.2015 г. на КЕВР цени и необходими годишни приходи за първата година от този регулаторен период, единствено чрез корекциите, предвидени в глава III и по-точно в чл. 37, ал. 3 и ал. 4 от НРЦЕЕ (отм.);. По силата на чл. 37, ал. 3 от Наредбата, при регулиране на цените чрез методите на ценово регулиране по чл. 4, ал. 2, т. 2 (в случая е приложен методът "горна граница на приходи") могат да се извършат следните годишни корекции: 1. / с инфлационен индекс (И) за предходен период, на основата на данни от Националния статистически институт, съобразно влиянието и върху признатите разходи за дейността (без разходите за амортизации) и с коефициент за подобряване на ефективността при спазване на принципите на чл. 23 и чл. 31 ЗЕ; 2. / с показатели въз основа на изпълнението (качество на енергията, качество на обслужването), като признатите необходими приходи на енергийното предприятие се коригират при неизпълнението на определените от комисията целеви показатели и разликата между прогнозните и реализираните инвестиции и 3. / в резултат на изпълнени и отчетени инвестиции, на основата на достоверни данни за нетекущите активи по видове дейности, съгласно представените отчети и/или извършена проверка. Според ал. 4 на същия текст от Наредбата, при прилагане на метода "горна граница на приходи" се извършва корекция и с фактора Z, който представлява абсолютната стойност на разликата между прогнозни и отчетени разходи за предишен ценови период; в случаите, когато прогнозните разходи са по-високи от отчетените, необходимите приходи се намаляват за следващия ценови период и обратно - когато отчетените разходи са по-високи от прогнозните, необходимите приходи се увеличават с тази сума за следващия ценови период; корекцията със Z се прави само за разлики в разходите за покупка и продажба на електрическа енергия, както и за разлика в разходи, предизвикани от промяна в броя на клиентите. Видно от мотивите на процесното решение, корекция с фактора Z е приложена след анализ на отчетната и прогнозната информация, представена от електроразпределителното дружество, съдържаща данни за 12-месечен период, а регулаторния ценови период, определен с решение Ц-27 от 31.07.2015 г. на КЕВР е 11-месечен, затова за целите на изчисленията са били използвани отчетни данни за периода от м. август 2015 г. до м. май 2016 г. и прогноза за юни 2016 г. По отношение на утвърдените с решение Ц-27 от 31.07.2015 г. и изменени с решение Ц-35 от 1.11.2015 г., и двете на КЕВР, необходими годишни приходи и количества пренесена електрическа енергия е бил приложен коефициент 11/12, тъй като данните са за 12 месеца, а периодът – 11 месеца. По този начин стойността на фактора Z е изчислена в съответствие с изискванията на чл. 37, ал. 4 от НРЦЕЕ (отм.);. Неоснователни са възраженията относно нивото на утвърдения технологичен разход и по-конкретно относно определения на електроразпределителното дружество от Комисията размер на допустимите технологични разходи. Приетите с решението на КЕВР допустими нива на технологичните разходи за процесния регулаторен период са резултат от извършения от органа регулаторен преглед и са потвърдени от експертното решение на Научно-техническия съюз на енергетиците в България. Въз основа на анализ на представената от жалбоподателя информация на основание чл. 10, ал. 3 от НРЦЕЕ (отм.); , Комисията е отчела необосновано повишаване на отделни групи разходи, което обстоятелство е повлияло и върху определения от нея размер на технологичните разходи. Технологичните разходи на дружеството са запазени на 8% в съответствие с общия подход, както и с чл. 37, ал. 3 и ал. 4 от НРЦЕЕ (отм.);. В тази връзка е изразено несъгласие и с така наречения общ подход, който КЕВР е използвала при определяне на цените на отделните дружества. Тук следва да се отбележи, че прилагането на унифициран метод за ценообразуване, основан на еднаква нормативна уредба, гарантира обективност и равнопоставеност между отделните категории енергийни предприятия. С определянето на цените по предварително утвърдени критерии не се нарушава равнопоставеността с другите участници на пазара на ел. енергия. По този начин КЕВР е спазила принципите, заложени в чл. 23, чл. 24 и чл. 31 от ЗЕ. Със запазването на технологичните разходи на 8 % на "ЕВН България Електроразпределение" Комисията е счела, че представените от дружеството технологични разходи по преноса на електрическа енергия са неприемливо високи. Тези разходи не следва да се поемат от крайните клиенти, а да останат ангажимент за справяне на самото електроразпределително дружество. Мотиви Комисията е изложила и по повод изразеното несъгласие на касатора относно непризнаването на оперативни разходи за изпълнение на лицензионните задължения на дружеството, намаляването на общите разходи за амортизация, относно нормата на възвращаемост на капитала, която следвало да бъде в размер на 7, 04 %, относно подхода за намаляване на балансовата стойност на активите му, използвани за регулирана дейност, както и относно компенсацията за предходен регулаторен период, като е отчела, че тези възражения са били обсъдени в административното производство по приемане на решение Ц-27 от 31.07.2015 г. Същите обаче са правилно са преценени като неотносими към този спор, тъй като оспореното в настоящото производство решение Ц-19 от 30.06.2016 г. на КЕВР касае само корекциите, регламентирани в чл. 37, ал. 3 и ал. 4 от НРЦЕЕ (отм.); , и чието съдържание беше цитирано по-горе. Относно доводите, касаещи разходите за балансиране, заявени от "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД следва да се уточни, че отмяната на разпоредбите на чл. 10, ал. 2, т. 2 и т. 6 от НРЦЕЕ с влязло в сила съдебно решение не води до твърдения от касатора извод, че изрично се допуска в признатите от КЕВР разходи да се включват разходите, произтичащи от сделки с балансираща енергия. Според дружеството с одобрената с процесното решение цена от 1, 80 лв. /МВтч КЕВР лимитира разходите за балансиране в противовес със съдебното решение. Настоящият съдебен състав не възприема тази теза, защото отмяната на разпоредбата не означава, че разходите за балансиране следва да се възстановят чрез определените от Комисията цени. КЕВР има задължение да възстанови само икономически обоснованите разходи, нещо което е сторила, като се е и обосновала за това на база извършено сравнение между извършените от търговците на ел. енергия разходи за балансиране и отчетените от електроразпределителните дружества такива. Настоящият съдебен състав констатира, че изводите на първостепенния съд не са оборени в хода на първоинстанционното производство и касационният жалбоподател не е представил нови писмени доказателства, опровергаващи правилността на атакувания съдебен акт. По изложените съображения съдът счита, че обжалваното съдебно решение не страда от релевираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, касаторът следва да заплати на ответника 200 лв. юрисконсултско възнаграждение, размерът на което е определен съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,