Решение № 3271 от 28.3.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно- процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на ТП на НОИ- Пловдив, против решение 668 от 18.04.2022 г. по адм. дело 2403 по описа за 2021 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отменено издаденото от касатора Решение 2153-15-203 от 18.06.2021 г. на Директора на ТП на НОИ, гр. Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане N РВ-3-15-00911413/22.04.2021г., на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ Пловдив, в частта в която е разпоредено жалбоподателката да възстанови недобросъвестно получените суми за отпуск за отглеждане на малко дете и на парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода след датата на настаняване на детето в детско заведение за периода от 16.03.2017 г. до 22.09.2017 г, в размер на 2135.98 лв. ведно с прилежащите лихви. В касационната жалба са посочени пороци, които въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно прилагане на материалноправната норма на чл. 53, ал. 4 от КСО и на административнопроцесуалната норма на чл. 14, ал. 1 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване. Ответницата Е. Манолова е представила отговор на касационната жалба, в който я оспорва и моли решението да се потвърди. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд Пловдив е Решение 2153-15-203 от 18.06.2021 г. на Директора на ТП на НОИ, гр. Пловдив, и потвърденото с него Разпореждане N РВ-3-15-00911413/ 22.04.2021 г., издадено от Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ Пловдив, на основание чл. 114, ал.1 и 3 от КСО, за възстановяване на недобросъвестно получено обезщетение за бременност и раждане, парично обезщетение за отглеждане на малко дете. Оспореният административен акт е отменен от съда в частта с което е разпоредено жалбоподателката да възстанови недобросъвестно получените суми за отпуск за отглеждане на малко дете и на парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода след датата на настаняване на детето в детско заведение за периода от 16.03.2017 г. до 22.09.2017 г, в размер на 2135.98 лв. ведно с прилежащите лихви. В останалата част актът е потвърден от съда. За да отмени оспорените актове, първоинстанционният съд приема, че по отношение на задълженото лице не е доказана недобросъвестност при получаване на паричното обезщетение. Съдът е обосновал този правен извод, като приел че жалбоподателката своевременно е уведомила административният орган, че детето и е настанено в детска ясла. Подкрепен е доводът, че представянето от Манолова нейна страна на Заявление-декларация - Приложение N 8 към чл.4, т.6 от НПОПДОО вместо Удостоверение съгласно приложение 11 към чл. 11, ал. 2 от НПОПДОО, не установява умисъла и да получи неоснователно осигурителното плащане а административният орган с оглед уведомяването, следвало да укаже на лицето, какви документи следва да бъдат представени. Решението на Административен съд - Пловдив, с което оспорените административни актове са отменени, е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на чл. 53, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване, както и на чл.14 от НПОПДОО. Отменената част на административния акт касае възстановяване на получено от Е. Манолова парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от 16.03.2017г. до 20.09.2017г. Проверката е установила липса на подадено заявление-декларация за промяна на обстоятелства, а видно от отразеното в Констативен протокол КП-5-15- 00709883\27.01.2020 г. , детето на Манолова е настанено в Детска ясла 35 Патиланци, гр. Пловдив от 16.03.2017 г., в нарушение на чл. 53, ал. 4 от КСО. Съгласно чл. 53, ал. 4 от КСО паричното обезщетение за отглеждане на малко дете по ал. 1 не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение. С чл. 118, ал. 1 от Закона за здравето е предвидено детските ясли да се създават за подпомагане на семейството при отглеждане на деца до тригодишна възраст и за осигуряване на тяхното нормално физическо и психическо развитие. Видно от извършените служебни проверки, това обстоятелство е установено по отношение на Е. Манолова от момента на настаняване на детето в детска ясла, считано от 16.03.2017г. Анализирайки обстоятелството доколко Манолова недобросъвестно е получила обезщетението, каквото е изискването на чл.114, ал.1 от КСО, съдът достига до неправилен извод, че административният орган след като е бил уведомен за настъпилото ново обстоятелство е задължен да укаже на лицето, какви документи следва да представи. Действително по делото има данни, че задълженото лице своевременно е направила опит да уведоми административния орган за настаняването на детето в детска ясла, но представила Заявление-декларация - Приложение N 8 към чл.4, т.6 от НПОПДОО вместо Удостоверение съгласно приложение 11 към чл. 11, ал. 2 от НПОПДОО. Именно в тази връзка първоинстанционният съд приел липсва умисъл за получаване на неоснователно осигурителното плащане. Тези изводи не се подкрепят от настоящата инстанция, с оглед данните по административната преписка, че осигурителят е получил уведомление от административния орган, че представеното от Манолова удостоверение вх.Р14-15-000-0001862295/1-3-2017г. е с установени нередности, които следва да бъдат отстранени. Нередностите не са отстранени, поради което в интегралната система за обмен на документи и данни с НОИ за изплащане на парични обезщетение от ДОО няма информация за представено Удостоверение съгласно приложение 11 към чл.11, ал.2 от НПОПДОО за Е. Манолова. Обстоятелството, че лицето е продължило да получава парично обезщетение, въпреки твърденията за уведомяване на НОИ за новонастъпилото обстоятелство, поставя под съмнение неговата добросъвестност. Административен съд Пловдив като е отменил Решение 2153-15-203 от 18.06.2021 г. на Директора на ТП на НОИ, гр. Пловдив, с което е потвърдено РАЗПОРЕЖДАНЕ N РВ-3-15-00911413/22.04.2021г., на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ Пловдив, в частта в която е разпоредено възстановяване на недобросъвестно получените суми за отглеждане на малко дете, е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Вместо отмененото решение следва да бъде постановено друго решение по същество, с което подадената жалба бъде отхвърлена като неоснователна. Предвид изхода но спора в тежест на ответника следва да понесе заявените от касатора разноски по касационната жалба, които на основание чл. 78, ал.8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК съдът определя в размер на 100,00 /сто/ лева. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,