Решение № 3953 от 08.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2001/2026 г.

Образувано е по искане на К. С. И. от гр. София, чрез процесуалния й представител адв. Илиев, за отмяна на влялото в сила съдебно решение № 12 372 от 03.12.2025г., постановено по адм. д. № 8654/2025г. по описа на Върховния административен съд /ВАС/, с което в производство по чл. 208 и сл. АПК е оставено в сила решение № 21336 от 20.06.2025г., постановено по адм. д. № 9486/2024г. по описа на Административен съд София – град на основание чл. 239, т. 5 АПК и чл. 239, т. 1 АПК. В искането за отмяна на влезнало в сила решение се навеждат съображения, че вследствие на нарушаване на съответните правила К. И. е била лишена от възможност да участва в делото, а именно в проведеното открито съдебно заседание, тъй като въпреки, че от двамата й процесуални представители е било подадено искане за отлагане на делото с доказателства, че са били възпрепятствани да се явят в открито съдебно заседание, съдът е дал ход на производството и е провел заседание. Навеждат съображения и че въпреки, че съдът е дал срок за писмена защита, то не ги е уведомил за така дадения срок. Отделно от това в открито съдебно заседание в настоящото производство процесуалния представител на искателя навежда и ново искане за отмяна на съдебното решение на ВАС на основание чл. 239, т. 1 АПК, като с представени с искането нови писмени доказателства обосновава наличието на нови факти и обстоятелства, които са били от значение за делото. Иска да бъде отменено решението на тричленния състав и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг тричленен състав на ВАС. Ответната страна Директорът на ТП на НОИ София – град, чрез процесуалния си представител юрк. Илиев, изразява становище за неоснователност на искането за отмяна на влезнало в сила съдебно решение. Претендира разноски по представен списък и прави възражение за прекомерност на договореното в полза на процесуалния представител на искателя адвокатско възнаграждение Искането за отмяна е подадено в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, е неоснователно. Искането за отмяна по чл. 239 т. 5 АПК, поради нарушено право на защита, е неоснователно, по следващите съображения. От доказателствата се установя, че с молба от 10.11.2025г. от процесуалните представители на К. И. е направено искане за отлагане на делото за насроченото открито съдебно заседание за 12.11.2025г., по адм.д. № 8654/2025г. на ВАС, поради годишен отпуск на адв. Кръстев в периода на заседанието, като е представено надлежно удостоверение. С молба от същата дата е поискано отлагане на делото и от другия процесуален представител на И. адв. Илиев поради отпуск по болест също с представени доказателства. И двете искания са били разгледани от съдебния състав, като в проведеното открито съдебно заседание на 12.11.2025г., е приел, че исканията за отлагане са неоснователно. Обосновал е, че не са налице условията на чл. 139, ал. 1 АПК за отлагане на делото, дал е ход и е решил спора по същество. Посочил е, че разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от АПК изисква в условията на кумулативност да са налице пречки за явяване, както за страната, така и за процесуалния представител, а в случая такива по отношение на К. И. не се твърдят. Посочил е и че не са представени нови доказателства и не са направени искания за събиране на такива, като поради това не се ограничава правото на защита на жалбоподателката. Въпреки това на добра воля е предоставил и 10 дневен срок за писмени бележки. Съгласно чл. 239, т. 5 АПК, актът подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Според чл. 139, ал. 1 АПК съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът й не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани. Визираното в чл. 239, т. 5 АПК изисква да е допуснато процесуално нарушение от съда при разглеждане на делото, което да е довело до лишаване на страната от участие в делото. В съдебното заседание, проведено пред тричленния състав на Върховния административен съд на 12.11.2025г., не е допуснато нарушение от съда - докладвани са молбите от пълномощниците на жалбоподателката за отлагане на разглеждането на делото, като по тях съдът се е произнесъл, приемайки, че не е налице хипотезата на чл. 139, ал. 1 АПК, след като са представени доказателства за невъзможност за явяване единствено за процесуалните представители, но не и такива за невъзможност за явяването лично на жалбоподателката. Правилно съдът е приел, че разпоредбата на чл. 139, ал. 1 АПК изисква в условията на кумулативност да са налице пречки за явяване, както за страната, така и за процесуалният представител, като в случая тези предпоставки не са били налице. Освен това при отхвърляне на искането за отлагане на делото съдебният състав е съобразил, че не са представени нови доказателства, както и не са направени нови доказателствени искания, съответно не е било нарушено правото на защита. Най – накрая следва да се посочи и че съдът съобразявайки, че жалбоподателката не се е явила е предоставил 10 дневен срок за писмени бележки, т.е. по – дълъг от обичайния. Неоснователно е и възражението за нарушено право на защита, тъй като процесуалните й представители не били уведомени от съда за това, че е предоставен срок за писмени бележки. След първоначалното редовно уведомяване на страните за заседание, не съществува последващо задължение на съда да ги уведомяват както за заседание, а още по – малко за предоставения срок за писмени бележки. В случая за страната и особено за процесуалните й представители, които професионално извършват тази дейност, е задължението да следят движението по делото. Искането за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК, поради твърдяни нова факти и обстоятелства, е също неоснователно, по следващите съображения. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК, съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. Нови "обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които, независимо че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдяни в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора, без това да се дължи на липсата на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. В конкретния случай подателят на искането за отмяна се позовава на писмени обяснения, дадени от В. В., пълномощник на „Балканкомерс 18“ ЕООД с оглед на предмета на адм.д. № 8654/2025г. по описа на ВАС, на покана за даване на писмени обяснения, отправена до К. С. И. с дата 17.09.2020г. за отклоняване от работното място за дните между 03.09.2020г. и 15.09.2020г., длъжностната характеристика за заемане на длъжността „мениджър покупко - продажби“, която е заемала И. и под която се е подписала, както и трудовия договор № 02 от 01.01.2020г. на К. И.. Предвид така посочените нови писмени доказателства, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл. 239, т. 1 АПК, тъй като нормата визира факти и доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, т.е. непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. В случая всички представени доказателства са били известни на страната, тъй като те са подписани от самата нея, а представените писмени обяснения от пълномощник на дружеството „Балканкомерс 18“ ЕООД не е доказателство, с което жалбоподателката да не е можела да се снабди при полагане на съответната грижа. Предвид изложеното молбата за отмяна по чл. 239, т. 1 и т. 5 АПК като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Предвид изхода на спора е основателно искането на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 143, ал. 3 АПК, но следва да бъде присъдено такова на основание чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 200 лева, съответни на 102,26 евро, тъй като в случая не се касае за дело с оценяем материален интерес, тъй като производството е по искане за отмяна на влезнало в сила решение. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав втора колегия