Решение № 4313 от 9.5.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалбана директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт Хасково (ТП на НОИ Хасково), чрез юрк. Т. Запрянова, срещу Решение 636 от 08.12.2021 г. на Административен съд Хасково, постановено по адм. дело 1022/2021 г., с което е отменено негово Решение 1012-26-424-1 от 04.10.2021 г.,с което е отхвърлена жалбата на К. Асенов срещу разпореждане [номер]/2140-26-654 от 07.09.2021 г. на ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Хасково, с което на основание чл. 68, ал. 1-3 и чл. 69б, ал. 1, ал. 2 и ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) му е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С решението касаторът е осъден да заплати и съдебни разноски в размер на 100 лева. Касационният жалбоподател счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, които са касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за неговата отмяна. Основните възражения са за неправилно тълкуване от страна на съда на понятията осигурителен стаж и действителен осигурителен стаж. Моли касационната инстанция да отмени решението на административния съд и да отхвърли първоначалната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът К. Асенов, чрез адв. В. Челебиев, в писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване, а решението на административния съд като правилно да се остави в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и срещу акт подлежащ на касационно оспорване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Като извърши проверка на основание чл. 218 АПК въз основа на фактите, установени от Административен съд Хасково, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Хасково е било Решение 1012-26-424-1 от 04.10.2021 г. на директора на ТП на НОИ Хасково, с което е отхвърлена жалбата на К. Асенов срещу разпореждане [номер]/2140-26-654 от 07.09.2021 г. на ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Хасково, с което на основание чл. 68, ал. 1-3 и чл. 69б, ал. 1, ал. 2 и ал. 5 КСО му е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. За да постанови решението си в посочения смисъл съдът е извършил задължителния контрол за законосъобразност на акта по реда на чл. 168, ал. 1 АПК и на основанията по чл. 146 АПК. Изложил е аргументи, като е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но е нарушен материалния закон. Формираните изводи относно фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, са изведени от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства. Пред първоинстанционния съд е установено, че К. Асенов е подал до ТП на НОИ Хасково заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, придружено от необходимите за това документи. С разпореждане [номер]/2140-26-654 от 07.09.2021 г. на ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Хасково на К. Асенов е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, поради липса на предпоставките по чл. 68, ал. 1-3 и чл. 69б, ал. 2 и ал. 5 КСО. На Асенов е зачетен осигурителен стаж от втора категория труд 06 г. 04 м. 22 дни и осигурителен стаж от трета категория труд 09 г. 07 м. 11 дни, от които наборна военна служба 02 г. 01 м. 18 дни. Прието е, че общият осигурителен стаж на заявителя съгласно чл. 104 от КСО превърнат към трета категория труд е 17 г. 07 м. 09 дни, от които действителен осигурителен стаж - 13 г.10 м. 15 дни. Към датата на подаване на заявлението с вх. 2113-26-680 от 10.05.2021 г. Асенов има навършена възраст [възраст], като сбора от осигурителен стаж и възраст е [заличен текст]. По отношение приложимостта на разпоредбата на чл. 69б КСО длъжностното лице по пенсионно осигуряване е посочило, че съгласно ал. 2 на чл.69б КСО през 2021 г. лицата, които са работили 15 години при условията на втора категория труд, могат да се пенсионират, ако са навършили възраст 58 г. и 08 м. за втора категория труд и ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст 100 за мъжете. На основание чл. 69б, ал. 5 КСО пенсия по ал.1-4 се отпуска, когато лицата не са придобили право на пенсия по чл. 68 или са променили осигуряването си по чл. 4в. Прието е, че съгласно чл.69б, ал. 2 КСО на Асенов не се следва пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на втора категория труд, тъй като има навършена възраст [възраст], но няма 15 г. втора категория труд, а има 06 г. 04 м. 22 дни и няма сбор от осигурителен стаж и възраст 100, а има 85. Касателно разпоредбата на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО длъжностното лице по пенсионно осигуряване приема, че за да придобие право на пенсия за осигурителен стаж и възраст през 2021 г. лицето е необходимо да е достигнало възраст 64 г. и 04 м. за мъжете и придобит осигурителен стаж 39 г. Според органа обаче лицето не отговаря на условията на посочения текст, тъй като има навършена възраст [възраст], но няма изискуемия осигурителен стаж от 39 г., а има 17 г. 07 м. и 09 дни. При тези данни органът счита, че Асенов не отговаря и на условията на чл. 68, ал. 3 от КСО, доколкото в случай, че лицата нямат право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО през 2021 г. те придобиват право на пенсия при навършена възраст 66 години и 08 месеца за жените и за мъжете и не по-малко 15 години действителен осигурителен стаж. Позоваването на чл. 15, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) органът е сторил с оглед извършване на преценка правото на пенсия по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО. Аргументирайки се и със съдържанието, и замисъла вложен в понятието действителен стаж по §1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, органът е приел, че зачетеният стаж за времето, през което Асенов е отбил редовната си военна служба за периода от 14.09.1973 г. до 01.11.1975 г. с продължителност 02 г. 01 м. 18 дни, не е действителен осигурителен стаж. Разпореждането е обжалвано от К. Асенов пред горестоящия орган, като директорът на ТП на НОИ Хасково с Решение 1012-26-424-1 от 04.10.2021 г. е отхвърлил жалбата срещу него, споделяйки изводите на ръководителя на пенсионното осигуряване, че военната служба не попада в хипотезата на §1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО и следва да бъде изключена от общия действителен осигурителен стаж на лицето. Първоинстанционният съд е отменил оспорения административен акт. Решението е правилно. Твърденията и оплакванията на жалбоподателя за наличие на касационното отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон, настоящият съдебен състав намира за неоснователни. С оглед събраните доказателства съдът обосновано е приел, че процесният период, през който ответникът е отбивал военната си служба, следва да се зачита за осигурителен стаж по смисъла на чл. 9, ал. 7 КСО и попада в легалната законова дефиниция на понятието действителен стаж по § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. Настоящият касационен състав приема за верни правните доводи на административния съд за наличието на материалните предпоставки по чл. 68, ал. 3 КСО. На основание цитираната разпоредба, в случай че лицата нямат право на пенсия по чл. 68 ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на [възраст] възраст. В конкретната хипотеза К. Асенов към дата 10.05.2021 г. има навършени [възраст]. Има признат действителен осигурителен стаж 13 г., 10 м. и 15 дни, който не се оспорва от пенсионния орган. По силата на разпоредбата на § 9, ал. 1 (Изм., ДВ, бр. 102 от 2005 г.) от ПЗР на КСО, времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г., съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс, от което следва, че този стаж за времето на изслужена наборна военна служба или приравнената към нея на курсанти и школници, се зачита за осигурителен стаж по КСО. Отбиването на наборна военна служба е било правно регламентирано задължение по силата на Закона за всеобщата военна служба (Обн ., Изв., бр. 13 от 14.02.1958 г., отм., ДВ, бр. 112 от 27.12.1995 г. ). Съгласно чл. 1 и чл. 3 от този закон, военната служба е била задължителна за всички мъже, граждани на Народна Република България, които са били длъжни да отбият военната си служба в състава на въоръжените сили. С нормата на § 1, т. 12 (Нова - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 1.01.2015 г.) от ДР на КСО, законодателят е дал легална дефиниция на понятието действителен стаж . Съгласно него това е действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. В разпоредбата на чл. 9, ал. 7 КСО изрично е посочено, че за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, за който се внасят осигурителни вноски за фонд Пенсии за сметка на държавния бюджет. В този смисъл категорична е и нормата на чл. 44, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж в относимата редакция, която признава за осигурителен стаж от трета категория времето на наборна военна служба, за която се дължат осигурителни вноски от републиканския бюджет. Поддържаната от пенсионния орган теза, че времето на наборна военна служба не може да бъде зачетено за действителен стаж е в противоречие с материалния закон. Разпоредбата на чл. 9 от Закона за всеобщата военна служба в Народна република България (отм.) изрично признава на служещите редовната военна служба във въоръжените сили от войнишкия състав, за действителна военна служба. Специалната разпоредба на чл. 9, ал. 7 КСО изисква внасяне на осигурителни вноски само за фонд Пенсии за сметка на държавния бюджет. Понятието действителна военна служба и понятието действителен осигурителен стаж не са идентични, но от анализа на разпоредбата на § 1, т. 12 от ДР на КСО се формира извод, че военната служба следва да бъде зачетена като действителен стаж. В посочения смисъл е константната практика на Върховния административен съд, VІ отделение - Решение 806 от 17.01.2013 г. по адм. д. 11816/2012 г.; Решение 28 от 03.01.2013 г. по адм. д. 9460/2012 г.; Решение 4930 от 26.04.2016 г. по адм. д. 1961/2016 г.; Решение 11681 от 03.10.2018 г. по адм. д. 10591/2017 г.; Решение 9471 от 17.07.2017 г. по адм. д. 7470/2016 г.; Решение 15446 от 11.12.2018 г. по адм. д. 6749/2018 г.; Решение 6845 от 08.05.2019 г. по адм. д. 4145/2018 г. Решение 4842 от 02.04.2019 г. по адм. д. 10942/2018 г. и др. Предвид изложеното, и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за неговата отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Касационната жалба е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на ответника се дължат претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, които следва да бъдат възложени в тежест на касатора и са платени в брой, съгласно договор за правна защита и съдействие от 05.04.2022 г. на лист 26 от делото. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение