Решение № 2081 от 15.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6956/2017 г.

Решение № 2081 от 15.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6956/2017 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" / ОДОП / - В. Т. при Централно управление на Национална агенция за приходите /ЦУ на НАП / - гр. В. Търново, пл. "Ц." ..№... против решение № 137/16.05.2017 г. на Административен съд - В. Т., постановено по адм. д. № 332/2016 г., с което е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-04000415005975-091-001/09.02.2016 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция /ТД/ на НАП - В. Т., потвърден с решение № 148/09.05.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - В. Т. при ЦУ на НАП, и ответникът е осъден да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 6 051.50 лв. В касационна жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради необоснованост, допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния и процесуалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата против РА и да се присъди юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в общ размер 7 094 лв. Ответникът по касационната жалба - "Фарма дистрибюшън" ООД със седалище и адрес на управление: гр. В. Търново, ул. "П." ..№..., вх. ... - оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Евтимов и заявява претенция за присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия тричленен състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, както и валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Великотърновския административен съд е бил РА № Р-04000415005975-091-001/09.02.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - В. Т., потвърден с решение № 148/09.05.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - В. Т. при ЦУ на НАП. Със същия не е признато упражненото от "Фарма дистрибюшън" ООД право на приспадане на ДДС в общ размер 101 623, 67 лв. за данъчните периоди м. юни и м. юли 2015 г. по 6 фактури, издадени от "Мегафарма" АД, и по 10 фактури, издадени от "Черита" ЕООД, с предмет доставки на лекарствени средства. Правото на данъчен кредит е отказано на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС вр. чл. 6 ЗДДС с мотиви за липса на реално осъществени доставки. В резултат на отказания данъчен кредит и извършено приспадане е установено задължение на дружеството за внасяне на ДДС в общ размер 124.91 лв. и лихви - 77.36 лв. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на административния съд като валидно и допустимо, постановено от компетентен съд, на когото делото е подсъдно според правилата, определящи родовата и местна подсъдност съгласно чл. 156, ал. 1 ДОПК, в законен състав, съгласно чл. 164 АПК и по допустимо оспорване според изискванията на чл. 156, ал. 1 ДОПК. Първостепенният съд правилно е приел, че ревизионното производство е възложено със ЗВР, издадена от надлежно оправомощен със заповед № 532/25.08.2014 г. на директора на ТД орган, че РА е издаден от компетентни органи по приходите, посочени в чл. 19, ал. 2 ДОПК в приложимата му редакция - от възложилия ревизията и от ръководителя на ревизията, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила в ревизионното производство. За да отхвърли жалбата против РА, съдът е обосновал изводи за неговата материална законосъобразност, които се свеждат до следното: Само фактурите не са достатъчни, за да докажат предаване и приемане на стоката при осъществяването на доставките, но в случая този факт се доказва чрез приемо-предавателните протоколи към тях. Доказана е автентичността на подписите на оспорените от ответника писмени документи - фактури и приемо-предавателни протоколи. Заключението на вещото лице по назначената ССЕ установява, че доставчиците са разполагали със стоките. От допълнителното заключение се установява, че доставчикът "Черита" ООД е разполагал с тях независимо от извършените от него доставки и към други контрагенти. Доказана е и последващата реализация на така получените лекарства от "Фарма дистрибюшън" ООД чрез осъществени ВОД и това обстоятелство е признато от ответника. Във връзка с констатираните разминавания в датите на фактурите от предходните доставчици към преките и тези на фактурите от пресите доставчици към жалбоподателя съдът е посочил, че по принцип данъчната администрация не може да изисква от упражняващия правото на приспадане да провери дали издателят на фактурите разполага със стоките и дали разполага с документи за придобиването им се е позовал на решенията на СЕС в посочения смисъл. Така постановеното решение е правилно. Процесните фактури са издадени от "Мегафарма" АД и от "Черита" ЕООД на "Фарма дистрибюшън" ООД във връзка с доставки на стоки - лекарствени средства. В самите фактури лекарствените средства са изключително подробно описани чрез тяхното наименование, партиден номер, срок на годност, брой дози, таблетки, капсули в опаковка, количество опаковки, единична и обща цена. Същите са подписани от съставител от името на доставчика и получател от името на дружеството получател. Към всяка фактура е приложен приемо-предавателен протокол. Към фактурите, издадени от "Чирита" ЕООД, са приложени приемо-предавателни протоколи, от които се установява къде и кога /дата и час/ са предадени стоките - в С., ж. к. "Красно село", бул. "Ц. Б. III" № 11-13, където се намира търговският обект - склад на жалбоподателя. Протоколите за предаващата страна са подписани от В. Г. - специалист продажби, транспортирани с автомобил, собственост на доставчика с рег. № **** и шофьор Д. Х. Г., а от името на "Фарма дистрибюшън" ООД са получени от М. Д., началник склад. Така установените факти потвърждават дадените от управителя на "Чирита" ЕООД писмени обяснения в хода на ревизионното производство, с които са представени фактурите и приемо-предавателните протоколи, както и от свидетелските показания на В. К. Г. и М. Д. Д.. "Чирита" ЕООД притежава разрешение за търговия на едро с лекарствени продукти, издадено от Изпълнителна агенция по лекарствата на 20.08.2014 г. и осъществява тази дейност в склад в гр. С. на ул. "Н. Г." .№.... Приемането и предаването на лекарствата по фактурите, издадени от "Мегафарма" АД, се доказва също чрез двустранно подписани протоколи - за предаващата страна от К. И. Д., която разпитана като свидетел потвърждава, че е работила в "Мегафарма" АД и е подписала протоколите. Според протоколите стоките са получени от името на "Фарма дистрибюшън" ООД от М. Д. и по два от тях от Д. Д. и са транспортирани с вписания в тях товарен автомобил рег. номер ****, модел "Ш. К.", ползван от дружеството - жалбоподател по силата на сключен договор за наем, приложен по делото. Предаването е станало в аптека в гр. С., на ул. "К. Б. I" № 81, според положения печат, в която "Мегафарма" АД осъществява дейност търговия на дребно с лекарствени продукти. Представено е разрешение № 3015-1/16.12.2011 г., издадено от ИА по лекарствата с вписан в него маг. фарм. К. И. Д. Обстоятелството, че този доставчик не разполага с разрешение за търговия на едро с лекарствени продукти, а разрешението му за търговия на дребно не му дава право да извършва продажби на лекарствени средства на търговски дружества с цел препродажба, не влияе на реалността на доставката, която е от значение за правото на приспадане на данъка. За това административно нарушение по чл. 284, ал. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина е предвидено и съответното административно наказание, но това е въпрос, който е ирелевантен за настоящия правен спор. Установената от органите по приходите свързаност между двете дружества също не дава основание да се приеме, че фактурите са издадени без да са осъществени доставките на описаните в тях лекарствени средства. Вещото лице по назначената ССЕ след извършена проверка в счетоводствата на доставчиците и на жалбоподателя дава заключение, че фактурите са осчетоводени, а при жалбоподателя те са заведени в склад и със складови разписки, а ответникът не оспорва осъществяването на облагаеми доставки с така получените лекарства от ревизираното дружество чрез ВОД според изложеното на стр. 6 от решението на решаващия орган. Правилно съдът е приел, че с РА незаконосъобразно е отказано право на приспадане на ДДС с мотив, че не са доказани доставките на лекарствени средства към преките доставчици от техните предходни доставчици по представените от тях фактури /"Фалконс 2000" ООД, "Е. Б. Ф." ООД, "Оптима 09" ЕООД, "М 33" ЕООД и др. на "Чирита" ЕООД и "Чирита" ЕООД и "Стинг" АД към "Мегафарма" АД/. Според приетото в решенията на СЕС "данъчната администрация не може да изисква от данъчнозадълженото лице, което иска да упражни правото на приспадане на ДДС, да провери, че издателят на фактурата за стоките и услугите, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на ДДС, за да се увери, че доставчиците нагоре по веригата не са извършили нарушения или измама, или пък да разполага със съответни документи в това отношение" (вж. решение от 18 юли 2013 по дело С- 78/12, "Евита-К", т. 42, решение по дело Mahageben и David, т. 61 и решение по дело ЛВК-56, т. 61). Независимо от това в конкретния случай вещото лице счетоводител дава заключение, че преките доставчици са разполагали със съответните лекарствени средства и количества и са били в състояние да ги доставят на жалбоподателя. Във връзка с констатирани от ответника несъответствия в датите на някои от фактурите, издадени от доставчиците на "Чирита" ЕООД и тези, издадени от "Чирита" ЕООД на жалбоподателя, както и твърдението на ответника, че от "Чирита" ЕООД са извършвани множество доставки и към други контрагенти, жалбоподателят е поискал и съдът е допуснал ССЕ със задача да се изследват наличните количества лекарства при този доставчик и извършените от него доставки към различни контрагенти. Заключението на вещото лице отново е, че този доставчик е разполагал с посочените във фактурите към жалбоподателя лекарства. Тъй като в счетоводството на доставчиците стоките са заведени стойностно, а не аналитично, вещото лице е обяснило, че проследяването е било възможно и е направено от него на базата на фактурите и приемо-предавателните протоколи, а в един конкретен случай и на базата на инвентаризационните описи. Това обстоятелство, както и някои, установени от касатора несъответствия в датите на придобиване и датите на продажбите при този пряк доставчик, с оглед цитираните по-горе решения на СЕС не може да обоснове отказ да бъде признато правото на приспадане при доказаност на доставката и използването на лекарствата от жалбоподателя за осъществените от него следващи облагаеми доставки. В заключение следва да се посочи, че с решение № 1861 от 19.10.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - В. Т., приложено по делото, е отменен издаденият на "Черита" ЕООД РА № Р-22002315010315-091-001/07.07.2016 г., обхващащ периода от м. април до м. октомври 2015 г. Видно от мотивите на същото в хода на ревизията са проверявани доставките към "Чирита" ЕООД от "Фалконс 2000" ООД, "Е. Б. Ф." ООД, "Оптима 09" ЕООД и други доставчици. Решаващият орган е приел, че реалността на тези доставки е доказана чрез документите за предаване и приемане на стоките. Посочил е, че единственият мотив за отказа на правото на данъчен кредит по фактурите от "Фалконс 2000" ООД и "Е. Б. Ф." ООД е този, че доставчиците не разполагат с разрешения за търговия на едро с лекарствени продукти, а с такива за търговия на дребно в аптеки, но това обстоятелство не е аргумент за липса на доставки. То е основание за ангажиране на административнонаказателна отговорност по реда на чл. 284 от Закона за лекарствените продукти за хуманната медицина. На стр. 12 от решението е обоснован извод, че лекарствата, закупуване в нарушение на цитирания закон от аптеките са продадени на клиенти с цел тяхната окончателна реализация в страни от ЕС с цел формиране на спекулативна печалба, заради по-ниските цени на лекарствата в България. С оглед така изложените съображения настоящата касационна инстанция намира касационната жалба за неоснователна, а оспореното първоинстанционно решение на Великотърновския административен съд за правилно и законосъобразно. С оглед изхода на спора на ответника по касация следва да се присъдят направените за касационното производство разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Мотивиран така, и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК / вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 161, ал. 1 ДОПК, Върховният административен съд, първо отделение