Решение № 3635 от 15.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10587/2010 г.

Решение № 3635 от 15.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10587/2010 г., I о., докладчик председателят Теодора Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано по касационна жалба на юрисконсулт Петрана Бухлева, в качеството й на процесуален представител на началника на митница - Югозападна срещу решение № 2061 от 23.06.2010 г., постановено по адм. дело № 2302 по описа за 2009 г. на административния съд - София град, с което е отменено ППСПДВ № 42 от 20.08.2008 г., издадено от началника на митница - Кулата, потвърдено с решение № А-179 от 4.03.2009 г. на директора на РМД - гр. София за установени публични държавни вземания в тежест на Асен Николов Бокушев. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, което съставлява отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна по касационната жалба - Асен Николов Бокушев, чрез процесуалния си представител адв. Роза Орманлиева, оспорва същата като неоснователна. Представя писмени бележки по реда на чл. 163, ал. 2, във връзка с чл. 228 от АПК. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на първо "а" отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по чл. 210 от АПК против подлежащ на оспорване съдебен акт, а разгледана по същество е основателна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба срещу ППСПДВ № 42 от 20.08.2008 г., издадено от началника на митница - Кулата, потвърдено с решение № А-179 от 4.03.2009 г. на директора на РМД - гр. София за установени задължения на лицето Асен Николов Бокушев, общо в размер на 16 323,71 лв., от които мито в размер на 1 484,80 лв, ДДС в размер на 3 845,47 лв., такса ПУДОС в размер на 601, такса път в размер на 2 253,78 лв., акциз в размер на 8 138,65 лв., ведно със законната лихва, считано от 7.10.2003 г. Фактическо основание за издаване на акта е установеното, че на 7.10.2003 г. през гранична митница Кулата от Гърция е влязъл на митническата територия на България камион с рег. № Ехххххх/хххххЕА с водач Асен Николов Бокушев, регистриран на ГКПП Кулата на същата дата в 21 часа. В системата БИМИС липсват данни за въведени стоки по този повод. С писмо от 9.09.2006 г. от Агенция "Митници" е получена информация за резултатите от последваща проверка по линия на международното сътрудничество и са представени относно посоченото МПС - ЧМР от 7.10.2003 г. и фактура от 17.10.2003 г., както и сертификат EUR. 1, от които се вижда че през МП Промахон са преминали стоки-бензин за двигатели 12 521 кг на стойност 3 868,99 щатски долара. Прието е, че жалбоподателят е въвел стоки на митническата територия без знанието и разрешението на митническите органи. За да отмени посочения индивидуален административен акт, съдът е приел, че същият е издаден при нарушение на материалния закон. За да обоснове този си извод, съдът е установил, че наистина е получена информация от ГД "Гранична полиция" по повод запитване от Агенция "Митници" за това, че товарен автомобил "МАН" с рег. № хх хх АН с водач Асен Бокушев е регистриран, че излиза на 7.10.2003 г. в 03.00 ч. на ГКПП "Кулата" и да влиза през същия пункт на 7.10.2003 г. в 21.00 ч., както и че е превозвал бензин. Това установено обстоятелство обаче, според съда, не е достатъчно, за да възникнат задължения за плащане на публични държавни вземания, тъй като митнически контрол спрямо превозното средство не е извършван. Съдът е счел, че наистина Бокушев е въвел на територията на България бензин с посоченото превозно средство, като в обжалваното постановление този бензин е конкретизиран по вид - безоловен и по количество в литри и килограми. В административната преписка се съдържа товарителница, удостоверяваща предаване на описаната в постъпилите от гръцката митническа администрация документи стока - бензин 21 521 кг + 11 074 кг, която препятства обосноваване на извод, че преминавайки границата Бокушев е превозвал именно 21 521 кг бензин за двигатели. Освен това, съдът, по искане на жалбоподателя, е задължил ответника да представи оригиналите на ЧМР от 7.10.2003 г. и фактура № 046203 от 17.10.2003 г., както и сертификат EUR. 1 № А 64446, за което делото е отлагано многократно и поради непредставянето на посочените документи в оригинал съдът ги е изключил от доказателствата по делото. Относно предаването на стоката за превоз и осъществяването му през държавната граница с Република Гърция, според съда, документите не съдържат удостоверително изявление, а се основават на данни, посочени от нейния изпращач. Изводът, направен от съда въз основа на описаната фактическа обстановка е, че Бокушев е преминал границата с Гърция, управлявайки посочения във фактурата товарен автомобил и е превозвал бензин и тези данни съдът кредитира от неоспорените справки на ГД "Гранична полиция", но в тях не бил посочен регистрационен номер Е 14 61 ЕА (вероятно ремарке), вписан във фактурата и сертификата, поради което не било установено, че видът и количеството бензин, посочени в писмото на ГД "Гранична полиция" са именно обозначените във фактурата и сертификата, макар да съществува индиция в тази насока. Прието е, че макар да има данни за превозване на бензин през границата без разрешение на митническите власти, административният орган не е доказал превода именно на процесното количество. По тези съображения е прието, че обжалвания административен акт е незаконосъобразен. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е неправилно постановено. Няма спор между страните, че Асен Бокушев като водач на товарен автомобил "МАН" Е 45 16 АН е излязъл от територията на Република България на 7.10.2003 г. в 03.00 ч. от ГКПП "Кулата", влязъл е на територията на Република Гърция и отново се е върнал в България на 7.10.2003 г. в 21.00 ч. Тези данни са от справка на ГД "Гранична полиция" по повод запитване от Агенция "Митница" и не са оспорени като съдържание, като се има предвид, че представляват официални документи и се ползват с материална доказателствена сила. Установено е също така от кореспонденцията между Агенция "Митница" и ГД "Гранична полиция", че на посочените дати лицето е внесло на територията на страната бензин. По линията на международното сътрудничество гръцките митнически власти са изпратили ЧМР, фактура и сертификат в официално заверени от гръцката митническа администрация копия. Видно от представената по делото фактура № 046203, серия 81 от 07.10.2003 г., гръцкото дружество Mamidol Jetoil е продало на "Димекс Трейд" ЕООД 21 521 кг на стойност 3 868,990 $, като изрично във фактурата е записан Асен Бокушев като превозвач на стоката и номера на МПС, Ехх-хх/Ехх-хх. Същите данни се съдържат и в ЧМР. В писмото на ГД "Гранична полиция" е записан само номера на товарния автомобил Ехх-хх, но не е записан № Ехх-хх, което е номера на ремаркето или цистерната, но като се има предвид, че посоченото количество бензин не може да се натовари на камион, който е без цистерна (ремарке), пригодени за превоз на гориво, то неизписването на номера на ремаркето (цистерната) не води до извод, че такова количество бензин не е превозено. Съдът възприема посоченото в официалните документи на ГД "Гранична полиция", че на посочената дата Асен Бокушев е превозвал от Гърция бензин, но не възприема изводите на първоинстанционния съд, че непосочването на регистрационен № Ехх-хх (вероятно ремарке) не доказва превозването на бензина, описан във фактурата. Наличието или не на транспортни документи не може да доведе до други изводи, понеже са налице неопровергани доказателства, че Асен Бокушев е напуснал територията на Гърция на 7.10.2003 г. и оттам е превозвал бензин. При наличие на доказателства за преминаване от Асен Бокушев на границата с Гърция и внасянето на бензин, изводът който е следвало да направи първоинстанционния съд е, че е внесена стока, която не е декларирана и съответно е останала необмитена, което е отклонение от митническо облагане. Оспорването на фактурата и на ЧМР, с оглед полагането на подпис от лицето не може да обоснове обратния извод, понеже те са частни документи. Налице са достатъчно данни, че Бокушев е внесъл на територията на България на 7.10.2003 г. бензин в количество, посочено във фактурата с гръцкото дружество от същата дата, още повече че същата отразява отношенията между продавача и купувача, както е приел и съдът. Същото се установява и от писмото на гръцките митнически власти от 27.05.2004 г. и приложената към него таблица. В графа 26 от нея, която се отнася за конкретния износ се съдържат данни за датата на регистриране на износната декларация - 7.10.2003 г., фирмата износител Mamidol Jetoil, фирмата-получател "Димекс Трейд" ЕООД, регистрационния номер на превозното средства - Ехххххх (Ехххххх), както и отбелязване на количеството декларирано гориво - 12 521 кг. Освен това липсата на митническа заверка на митнически пункт Промахон върху фактурата и ЧМР не доказва, че стоката не е преминала през гръцкия митнически пункт. Придружаващите стоката документи като фактура, ЧМР, Евросертификат и др. не подлежат на заверка от износното гръцко митническо учреждение. На заверка подлежат само издадените митнически документи - митническа декларация и ТИР карнет. Това означава, че гръцките митнически власти са оформили износ на процесната стока, но при влизането в Република България превозвачът не я е декларирал пред българските митнически органи и по този начин е отклонил стоката от обмитяване по смисъла на чл. 199, ал. 1, т. 3 и чл. 202, ал. 1, т. 2 от ЗМ. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо "а" отделение,