Решение № 2271 от 18.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5075/2013 г.

Решение № 2271 от 18.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5075/2013 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Татевик Алексанян - гражданка на Армения, срещу решение № 1827 от 18.03.2013 г., постановено по адм. дело № 1002 от 2013 г. от Административния съд - София град. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ), не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изказва мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд - трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. С обжалваното решение Административният съд - София-град, е отхвърлил като неоснователна жалбата на Татевик Алексанян срещу решение № 618 от 20.08.2012 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 във вр. с чл. 8 и 9 от ЗУБ й е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този резултат, съдът е приел, че не са налице предпоставките на чл. 8 и 9 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Бежанската история на чужденката не съдържала твърдения за осъществяване на каквото и да било преследване по отношение на нея поради нейната етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия, или поради политическо убеждение. Не били налице и предпоставките на чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Жалбоподателката не заявявала данни за оказано спрямо нея насилие или да е била заплашвана по какъвто и да било начин от лица или организации, поради което да се приеме, че страхът й да се завърне в държавата по произход е основателен. Първоинстанционният съд е анализирал и чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, като е съобразил тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението по дело С-465/2009 г. на Съда на Европейския съюз. Съдът е приел също, че при постановяването на решението си административният орган е изпълнил изискванията на чл. 75, ал. 2, изр. 1 от ЗУБ, като е извършил преценка на фактите и обстоятелствата, свързани с държавата на произход на лицето, търсещо закрила, както и личното му положение. Позовал се е на представената по преписката информация за актуалната обществено-политическа ситуация в Република Армения, съдържаща се в справка вх. № 2096 от 19.04.2012 г. на дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и европейски бежански фонд" към ДАБ, като в съответствие с тази информация е стигнал до извод за липса на основанията за предоставяне на хуманитарен статут. Решението е правилно. Събраните в хода на административното производство доказателства са били обсъдени от съда задълбочено, поотделно и в тяхната съвкупност и в решението си последният е изложил пространни мотиви за приетите от него за установени факти, въз основа на които е извел и своите правни изводи. Касационната жалба е мотивирана с факти и обстоятелства, които са извън приложното поле на ЗУБ. Не обосновава предоставяне на статут интегрирането на чужденката в страната ни от 1995 г. насам и желанието й да продължи образованието си тук. Сочените от нея обстоятелства не са основания, които да предполагат предоставянето на международна закрила под формата на статут на бежанец или хуманитарен статут. Те могат да се използват в друго производство по уреждане на пребиваването й в страната ни по Закона за чужденците в Република България и Закона за българското гражданство. Не представлява ново обстоятелство и фактът, че чужденката живее вече 17 години в България. Както правилно е приел административният съд, новонастъпили обстоятелства са тези, които се свързват с нови факти, осъществили се в държавата на произход или пък свързани с личното положение на търсещия закрила. В този смисъл дългосрочното пребиваване в страната не е новонастъпило обстоятелство и е извън предмета на закона. Правилно и законосъобразно съдът е приел, че административният орган основателно е отказал на жалбоподателката да й предостави статут на бежанец и хуманитарен статут, тъй като не са налице условията на чл. 8 и 9 от ЗУБ. От събраните по делото доказателства не се установява, а и самата тя не твърди да е била преследвана по някой от изброените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ признаци. Установено е също, че търсещата закрила не е била изложена на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността й като гражданско лице, които да могат да се квалифицират като такива по смисъла на чл. 9 от ЗУБ. Не са налице обстоятелствата по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. В тази връзка съдът е съобразил тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението по дело С-465/2009 г. на Съда на Европейския съюз. Касаторката не твърди, а и от приложената към преписката справка за актуалната ситуация в Република Армения не може да се направи извод за наличие на въоръжен вътрешен или международен конфликт. Изложеното дотук сочи, че при формирането на решението си съдът не е допуснал твърдените от касаторката нарушения, а е спазил изцяло материалноправните норми на закона и обосновано и законосъобразно е отхвърлил жалбата на Татевик Алексанян против отказа на административния орган да й предостави статут на бежанец и хуманитарен статут по смисъла на чл. 8 и 9 от ЗУБ. По изложените съображения решението на Административния съд - София-град, като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,