Решение № 6049 от 7.6.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Патълева, Р. Патълева и М. Патълева, чрез пълномощник адв. А. Петрова, срещу Решение 335 от 21.12.2022 г., постановено по адм. дело 197/2022 г. от Административен съд Смолян с доводи за наличие на отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на съдебния акт и решаване на спора по същество. Претендира разноски. Ответната страна Община Златоград не взема становище. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. По същество е неоснователна при следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на М. Патълева, Р. Патълева и М. Патълева срещу Община Златоград, с която са предявили иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лева за Р. Патълева и по 50 000 лева за М. Патълева и М. Патълева, изразяващи се в причинен дискомфорт, стрес и безпокойство от нереализираната улична регулация и невъзможността за автомобилен достъп до имота, в това число пожарни автомобили или линейки, невъзможност за извършване на товаро-разтоварни дейности в имота им, притеснения ищцата М. Патълева свързва с детето й - неговото безпрепятствено прибиране в дома, необходимост от получаване на адекватна помощ в случай на необходимост, вследствие противоправно бездействие на администрацията на Община Златоград да изпълни законово вмененото й задължение да реализира предвидената улична регулация по действащия ПУП на гр. Златоград, одобрен със Заповед РД-221/16.02.1982 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на исковата молба до окончателното им изплащане. С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил така предявения иск и е осъдил ищците да заплатят на Община Златоград сумата от 100 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение. За да постанови този резултат е приел, че в конкретния случай не са налице елементите от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, за да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първостепенният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил верни правни изводи за неоснователност на исковата претенция за претърпените имуществени и неимуществени вреди. Обсъдени са въведените от ищците обстоятелства, на които се основават предявените искове въз основа на събраните по делото доказателства. В обжалваното решение е налице пълно изложение относно установените по делото фактически обстоятелства, релевантни за спора, като към установените фактически положения е извършена правилна преценка относно приложението на закона. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за неоснователност на предявените искове с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Процесният иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, действие или бездействие, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие/бездействие и настъпилата вреда. Отсъствието на която и да е от кумулативно изискуемите предпоставки обосновава неоснователност на исковата претенция и отхвърлянето й. В тежест на ищците е да докажат фактите, на които основават претенцията си, което в случая не е сторено и това обуславя неоснователност на исковата претенция. Действието или бездействието, са незаконни, когато противоречат на закона или на друг нормативен акт или когато не са предвидени в него, т.е. при липса на законово основание. Под действия и бездействия, съгласно т. 4 от Тълкувателно решение 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по ТД 3/2004 година на ОСГК, се разбират фактически действия и бездействия, които административният орган или длъжностните лица са длъжни да извършат по силата на нормативен акт. В този случай на задължение на административния орган, произтичащо пряко от закона, следва да съответства прогласено от същия нормативен акт субективно право на гражданин или организация, като двата елемента съставят регламентирано от този нормативен акт административно правоотношение. Следователно е необходимо наличие на такова административно правоотношение, при което да е налице защитимо от закона субективно право, което да може да бъде реализирано директно по силата на правна норма чрез съответстващо му действие от страна на административния орган, без да е необходимо издаване на индивидуален административен акт. Това са основните предпоставки, за да се установи налице ли е "бездействие" от страна на съответния административен орган и дължал ли е той определено действие. Неоснователното бездействие на административен орган е неизпълнението на фактически действия, произтичащи от нормативен акт. В случая обосновано и законосъобразно, въз основа на представените писмени доказателства, решаващият съд е приел, че не е налице бездействие на компетентния административен орган да изпълни законово вмененото й задължение да реализира предвидената улична регулация. Предвидените в чл. 19 от Закона за пътищата задължения за кмета Община Златоград са свързани с одобряването на устройствен план, възлагането на инвестиционен проект, съгласуването на проекта, разрешаването на строителството, финансирането му, възлагането на строежа по реда на Закона за обществените поръчки, които съставляват не фактическа, а правна дейност. Задълженията по прилагане на вече одобрена улична регулация, е въпрос не само на чисто административна, но и на стопанска дейност необходимо е планиране на съответни средства за изпълнението й , при което Община Златоград действа не като административен орган, а предимно като стопански субект. В подкрепа на направения извод са и мотивите на Тълкувателно постановление 2 от 19.05.2015 г. по тълкувателно дело 2/2014 г. на Общото събрание на съдиите от гражданската колегия на Върховния касационен съд и съдиите от първа и втора колегия на Върховния административен съд, според които " поддържането на пътищата не е административна дейност и неизпълнението на задълженията за изграждане, ремонт и поддържане на транспортно-комуникационните мрежи и съоръжения не е свързано с осъществяването на властнически функции, поради което не е налице специалното основание, което да дерогира общия ред за осъществяване на защитата на засегнатото право..." . Отговорността за вреди по чл.1, ал.1 ЗОДОВ се реализира в случаите, когато административни органи или длъжностни лица чрез незаконни актове, действия или бездействия препятстват пряко упражняването на признати от закона субективни права, свободи или законни интереси на граждани или организации с административноправен характер, чиято защита се осъществява пред административните съдилища. Достъпът до обитаваните от лицата имоти посредством изградена от общината улична инфраструктура обаче не е обект на индивидуално или колективно субективно право на граждани или организации, на което съответства задължение на определен административен орган. От друга страна многобройната и обилна кореспонденция между ищците и общинската администрация сочи, че не е налице бездействие и по отношение на осигуряването на достъп до имотите. Ето защо настоящият състав счита, че обосновано първостепенния съд е приел, че ищците не са доказали наличието на елемент от фактическия състав за реализиране на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно незаконосъобразни бездействия на ответника или негово длъжностно лице, при осъществяване на административна дейност. При установено отсъствието на една от кумулативно изискуемите предпоставки за реализиране на безвиновната отговорност на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, искът е неоснователен и това е достатъчно основание за отхвърлянето му, което изключва и необходимостта и от обсъждане на останалите предпоставки за реализиране на отговорността по реда на специалния закон. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че съдът е тълкувал и приложил правилно закона, поради което решението му следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение