Решение № 6543 от 17.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12152/2024 г.

Производството е образувано по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Земтех ООД със седалище и адрес на управление гр.Варна, представлявано от А. Щ. и представляван от адвокатско дружество С. Рафаилов , Н.Конарев , със седалище гр.Сливен против решение 3327/01.04.2024г. постановено по адм. дело 252/2024 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата на Земтех ООД, против Решение 2153-03-182/15.12.2023г. на директора на ТП Варна на НОИ, с което на осн.чл.117 ал.3 от КСО вр.чл.97 ал.1 от АПК е отхвърлена жалбата на дружеството, против Разпореждане 5104-03-197/05.10.2023г. на длъжностното лице по чл.60 ал.1 от КСО при ТП Варна на НОИ, с което настъпилата на 13.01.2023г. злополука с И. С., е приета за трудова по чл.55 ал.1 от КСО. Касаторът излага мотиви за неправилност на съдебното решение поради нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна както и присъждане на сторените съдебни разноски. Ответникът директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт Варна, чрез процесуален представител главен юрисконсулт М. Кръстев, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът И. С. не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура в мотивирано заключение, излага мотиви за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. По делото е установено, че в ТП на НОИ Варна е подадена декларация за трудовата злополука вх. 5101-03-161 от 16.08.2023 г. от пострадалия работник И. С. по седалището на осигурителя. В тази връзка, с писмо изх. 5101-03-161#1/ 17.08.2023 г. на основание чл. 58, ал. 1 от КСО документите, необходими за откриване на производство по разследване на злополуката, са изпратени на ТП Сливен на НОИ за извършване на такова разследване, т.к. злополуката е настъпила на територията на гр. Сливен. В писмото е указано след изготвяне на протокола от разследването, екземпляр от него ведно с копие от документите, да бъдат изпратени в ТП Варна на НОИ за издаване на разпореждане и квалифициране на злополуката, съгласно чл. 60, ал. 1 от КСО. В хода на разследването на трудовата злополука, извършено от служители на ТП на НОИ Сливен, е установено е, че пострадалото лице е в трудови правоотношения със Земтех ООД. Пострадалият работник е дал обяснения в хода на разследването, в които обяснява, че в деня на злополуката - 13.01.2023 г., отишъл на работа в обичайното време - около 08:30 ч.. Пред входа на базата имало пристигнал камион със стока. Заедно с колегата му Б. започнали да разтоварват камиона. Стоката съдържала маркучи за капково напояване и кашони с части. Колегата му управлявал мотокар, а пострадалия бил в камиона и поставял ролките с маркучи на рогите на мотокара. По време на разтоварните работи се покатерил върху купа с маркучи и се опитвал да свали най- горния от тях, като при издърпване на ролката паднал по гръб на земята от камиона. Пояснява, че не помни как е станал инцидента. Писмените обяснения на св. Б. сочат на използван телефон от страна на С. в момента на подаване на ролките, при което не преценил къде да стъпи, спънал се и паднал от камиона. Инцидентът настъпил около 9,15 часа. Извикана е Бърза помощ и лицето е транспортирано в МБАЛ Д-р Иван Селимински АД Сливен, където е поставена окончателна диагноза [заличен текст]. Към преписката е приложена медицинска документация относно проведеното лечение на пострадалия. Установено е по медицинската документация, че на 13.03.2023 г. пострадалото лице е прието за [заличен текст] в клиниката по неврохирургия в УМБАЛ Свети Г. ЕАД гр. Пловдив. За проведената операция и начина, по който е протекъл следоперативния период е издадена епикриза към ИЗ 17119/ 2023 г. по [заличен текст]. Разследващите злополуката са направили анализ, който сочи, че причина за настъпване на злополуката е загуба на равновесие от работника вследствие на спъване или изтърване на самата ролка с маркуч като е възможно тя да го е съборила от камиона на земята. Съдът приел жалбата на работодателя срещу решение 2153-03-182 от 15.12.2023г. на Директора на ТП- Варна на НОИ за неоснователна. Посочил в мотивите на оспорения съдебен акт, че административния акт е постановено от компетентен орган, мотивиран и издаден при спазване на формата и законосъобразен. Констатирано е, че работодателят, осигуряващ пострадалото лице, в нарушение на чл. 57, ал. 1 от КСО не е декларирал злополуката, поради което пострадалото лице е реализирало правото си по чл.57, ал.2 от КСО. Съдът е мотивирал правен извод, че са налице всички материални предпоставки за обявяване за трудова на злополуката от 13.01.2023 г., настъпила в базата на осигурителя Земтех ООД в гр. Сливен с работника И. С.. Безспорно установено е наличието на трудово правоотношение с работника, който е назначен в дружеството с трудов договор 59/22.03.2021 г. на длъжност общ работник в посочената база на работодателя в гр. Сливен и към дата на настъпване на злополуката лицето е осигурено за общо заболяване, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, в т.ч. и за трудова злополука на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО. Подробно е описана злополуката, като е прието, че е станала в предприятието през работно време. В мотивите на съдебното решение е прието за безспорно, че увреждането е травматично и е настъпило внезапно в резултат на падане на С. от височина около 2 -3 метра в следствие на загуба на равновесие. Настъпилите в следствие на падането травми са дефинирани от медицинските специалисти с код S32.00 по Международния кодекс на болестите /МКБ/ - [заличен текст] . Увреждането е било с интензитет, налагащ лицето да се подложи на оперативна интервенция на [заличен текст], каквато е извършена в клиниката по неврохирургия в УМБАЛ Св. Георги ЕАД гр. Пловдив. Съответно възстановяването на пострадалото лице е наложило продължителното му отсъствие от работа. Обосновани са правни изводи в приложното поле на чл. 55, ал.1 от КСО и е отхвърлена хипотезата на чл.55, ал.3 от КСО, каквото е възражението на работодателя, поради липса на данни и доказателства за наличие на умисъл от страна на работника за причиняване на злополуката. Правните изводи на съда са основани и на разпоредбата на чл. 9 от Наредбата и чл. 60, ал. 1 от КСО за установяване дали настъпилата злополука може да се квалифицира като трудова по смисъла на чл. 55, ал.1 от КСО. Относно възражението на работодателя за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия в резултат на проявена небрежност от негова страна, съдът изложил правен извод, че този факт не може да повлияе на крайния резултат на административното производство, тъй като установените в хода на настоящото производство факти категорично сочат на настъпила трудова злополука в сливенската база на Земтех ООД, а наличието на съпричинителство от страна на пострадалия работник за настъпване на злополуката може да бъде аргумент в друго производство и пред друг съд в исково производство по чл. 200 от КТ вр. чл. 201, ал. 2 от КТ, което се развива пред гражданския съд. Решението е валидно, допустимо и правилно. В законодателството трудовата злополука изрично е предвидена като осигурен социален риск. Легалната дефиниция на този риск се съдържа в нормата на чл. 55, ал. 1 КСО, в която са установени юридическите белези и кумулативно изискуемите предпоставки, с наличието на които законодателят обвързва приемането на дадена злополука за трудова, както следва: 1. внезапно увреждане на здравето (внезапно, външно неочаквано и непредвидимо еднократно и пряко въздействие върху човешкия организъм, което накърнява телесната цялост и нарушава нормалното функциониране на органите на човешкото тяло); 2. наличие на функционална връзка между увреждането и изпълняваната работа, т. е увреждането следва да е настъпило през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието; 3. неблагоприятен резултат от увреждането - временна неработоспособност, трайно намалена неработоспособност или смърт; 4. причинно-следствена връзка - неблагоприятният резултат да бъде пряко следствие от внезапното увреждане на здравето, а не на други обстоятелства, както и при нетравматични увреждания внезапното увреждане на здравето да е настъпило в резултат от извършваната работа; 5. лицето да е осигурено за съответния риск. Доказателствата представени в първоинстанционното производство, сочат кумулативна наличност на изчерпателно изброените законови основания. Съдът правилно е анализирал елементите на настъпилата злополука като трудова при наличие на всички нормативноустановени предпоставки по чл. 55, ал. 1 КСО. В конкретния случай спорът се свежда до отговор на въпроса, дали административният орган е следвало да изследва доколко не е налице съпричиняване от страна на работника при настъпване на злополуката, поради твърдяното от работодателя небрежно изпълнение на трудовите му задължения. Правилно първоинстанционният съд не е приел възражение за съпричиняване от страна на работника, т.к. дори и да е налице небрежно изпълнение на трудови задължения, настъпването на злополуката не може да се приеме като умишлено в хипотезата на чл.55, ал.3 от КСО. Като професионален риск трудовата злополука винаги се характеризира с това, че увреждането на здравето е във връзка с изпълнението на работа по трудово, респ. служебно правоотношение. Тази връзка има функционален характер - увреждането следва да е настъпило при изпълнение на работата. Съдът е съобразил правните си изводи с приложението на чл.55, ал.1 от КСО и даденото в него понятие за трудова злополука , която е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. Категорично по делото е установено, че злополуката с работника С. е станала 13.01.2023 г. в 9,15 ч. на територията на базата на Земтех ООД, находяща се в гр. Сливен, в работно време, видно от представения Правилник за вътрешния трудов ред в Земтех ООД. Инцидентът е настъпил при разтоварване на камион със стока маркучи за капково напояване, тоест, при извършване на работа в полза на работодателя. Атакуваното съдебно решение не страда от порока необоснованост, не са налице и твърдените от касатора нарушения на материалния закон при постановяване на съдебния акт. Административният съд е обосновал подробно правните си изводи в съответствие с установените фактически обстоятелства, отделяйки спорното от безспорното при вярна преценка на фактите и обосновал извод за наличие на причинно-следствена връзка между извършваната от С. работа и получените травматични увреждания. Касационната инстанция счита, че първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни правни изводи. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора в полза на ответниците по касация, своевременно направеното искане за присъждане за разноски е основателно. Като на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ на Национален осигурителен институт следва да се присъдят разноски юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,