Решение № 7206 от 16.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4925/2015 г.

Решение № 7206 от 16.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4925/2015 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - гр. София /ДФЗ/ против решение № 1233 от 4.03.2015 г., постановено по адм. дело № 8540/2013 г. на Административен съд-София град /АССГ/ в частта му, в която е отменено като незаконосъобразно уведомително писмо за приключила обработка на заявление по схемите и мерките за директни плащания на площ за кампания 2009 г. изх. № 01-6500/24990 от 14.04.2013 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалноправните разпоредби и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от касатора с искане съдебното решение да бъде отменено като неправилно по съображения, подробно изложени в касационната жалба. Претендират се и съдебни разноски. Ответникът, Галина Димитрова Пейчева-Митева, оспорва жалбата и моли решението да бъде оставено в сила. Претендира направените по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неправилност на съдебния акт, тъй като оспореният административен акт е нищожен и съдът е следвало да обяви неговата нищожност. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Производството пред АССГ е образувано по жалба на Галина Димитрова Пейчева-Митева против Уведомително писмо за приключила обработка на заявление по схемите и мерките за директни плащания на площ за кампания 2009 г. изх. № 01-6500/6131 от 7.06.2013 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". С влязло в сила определение № 16337 от 9.12.2013 г. постановено по адм. дело 15479/2013 по описа на ВАС е установено, че процесното уведомително писмо по своето съдържание представлява изричен отказ да се удовлетвори заявеното на 23.04.2013 г., с покана вх. № 01-6500/24990, искане на жалбоподателката за възстановяване на сума, представляваща субсидия по подадено от нея заявление за единно плащане на площ с УИН 16/160609/54742 за кампания 2009 г. в размер на 25 066.05 лева, поради което представлява индивидуален административен акт по смисъла на АПК. С този отказ се засягат права и законни интереси на земеделския производител, тъй като административният орган е допуснал предварително изпълнение, на осн. чл. 60, ал. 1 от АПК, на невлязъл в сила административен акт, а именно акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/24990 от 14.04.2011 г., издаден от зам. изпълнителния директор на ДФЗ - РА. АССГ е приел, че при издаването на процесния административен акт е допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, на материалния закон и на изискването за форма. Въпреки, че оспореното уведомително писмо е издадено в изискуемата от закона писмена форма, съдът приема, че не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 АПК. В оспорвания акт не са посочени правните основания, под които се подвежда изложената в акта фактическа обстановка във връзка с промяна на допустимия слой, а от там извършването на повторни проверки. На следващо място съдът е приел, че издаденият административен акт не съдържа и ясна и недвусмислена разпоредителна част, в която да се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението, както изисква чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК. При внимателен прочит на акта, като се вземе предвид и посоченото обжалване на акта се налага извод, че с процесното уведомително писмо ответникът цели, след влизането му в сила, да си възстанови недължимо платените според него суми за кампания 2009 г., с оглед промяната на допустимия слой. По горните съображения АССГ е отменил обжалваното уведомително писмо. Настоящият съдебен състав констатира, че първоинстанционният съд е допуснал очевидна фактическа грешка при изписването на номера на оспорения административен акт. Вместо Уведомително писмо за приключила обработка на заявление по схемите и мерките за директни плащания на площ за кампания 2009 г. изх. № 01-6500/6131 от 7.06.2013 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", съдът е вписал в оспореното решение уведомително писмо за приключила обработка на заявление по схемите и мерките за директни плащания на площ за кампания 2009 г. изх. № 01-6500/24990 от 14.04.2013 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Въпреки това, видно от мотивите, които е изложил съдът, за настоящата съдебна инстанция е ясно, че контрол за законосъобразност е осъществен върху Уведомително писмо за приключила обработка на заявление по схемите и мерките за директни плащания на площ за кампания 2009 г. изх. № 01-6500/6131 от 7.06.2013 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", поради което съгласно разпоредбата на чл. 175 от АПК първоинстанционния съд следва да поправи допусната грешка в изписването на номера на процесната заповед. Настоящият състав на ВАС не споделя мотивите на АССГ относно констатираните пороци на уведомителното писмо. ВАС счита, че административният акт страда от по-тежък и интензивен порок от установения от АССГ, който обуславя неговата нищожност, а не унищожаемост. Административният акт е нищожен, тъй като е издаден при липса на законово основание и в производство, което не е нормативно регламентирано нито в националното законодателство, нито с разпоредба от правото на Европейския съюз. Обжалваното уведомително писмо е постановено при липса на материална компетентност административният орган да определя санкции за бъдещ период за кампания 2009 г., в случай, в който вече е налице произнасяне със стабилен административен акт по това заявление в позитивен за земеделския производител смисъл - т.е. с акт, с който е оторизирана сума за подпомагане и същата е изплатена изцяло. Последващото установяване недължимост на тази сума и издаденият АУПДВ за възстановяване на изплатената субсидия сами по себе си не водят до възобновяване на административното производство по смисъла и на основанията по чл. 99 от АПК. Такова възобновяване на административното производство вече е недопустимо, доколкото преклузивните срокове за това при всички хипотези на чл. 99 от АПК са изтекли.