Решение № 7545 от 21.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14689/2018 г.

Решение № 7545 от 21.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14689/2018 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. Джалил и Н. Ариф от [населено място], срещу решение № 787 от 18.10.2018 г., постановено по адм. дело № 8/2018 г. на Административен съд – гр. Хасково, с което е отхвърлена жалбата им срещу Заповед № 1770 от 1.12.2017 г. на кмета на община Хасково, за премахне на "ограда с телена мрежа и бетонови колове" разположена в ПИ 77195.741.251 по кадастралната карта на гр. Хасково, УПИ I, кв. 564 по Регулационния план на гр. Хасково. В касационната жалба се твърди незаконосъобразност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърдят, че при издаване на оспорената пред АС – гр. Хасково заповед са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и незаконосъобразност на процесната заповед. Твърдят и че не са налице материално правните предпоставки да се разпореди премахване на оградата. Ответникът - кмет на община Хасково не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно, а касационната жалба неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни – адресати на решението и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд – гр. Хасково е отхвърлил жалбата на Б. Джалил и Н. Ариф, против Заповед Заповед № 1770 от 01.12.2017 г. на кмета на община Хасково, издадена на основание чл. 195, ал. 5 от ЗУТ, с която е наредено да се премахне "ограда с телена мрежа и бетонови колове" разположена в ПИ 77195.741.251 по КК на гр. Хасково, УПИ I, кв. 564 по Регулационния план на гр. Хасково, поради това, че е изградена на неподходящо местоположение, което не съответства на регулационните линии на урегулираните поземлени имоти в кв. 564 по Регулационния план на гр. Хасково, съобразно изискването на чл. 48 ЗУТ. За да постанови оспореното решение АС – гр. Хасково е приел, че оспорената заповед е законосъобразна, тъй като е издадена от компетентен административен орган, в съответната форма, при правилно приложение на материалния закон и без съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Приел е, че е спазена процедурата по чл. 196, ал. 1 от ЗУТ като са съставени надлежно констативни протоколи, в които е отразено състоянието на обекта и начина, по който е разположен, като същите са съставени от комисия, назначена по предвидения за това ред. Приел е и че са налице материално правните предпоставки за законосъобразност на заповедта, тъй като е установено, че спорната оградата, чието премахване е разпоредено със заповедта на кмета на община Хасково се намира съгласно новата регулационна граница в имот, който е съседен на този на жалбоподателите, както и че към момента на издаване на оспорения акт същата не се е намирала нито на имотната, нито на регулационната граница. Процесната ограда е изградена при действието на стария регулационен план, когато кладенецът, регистриран на името на Б. Джалил, според стария план за регулация се е намирал в ПИ с идентификатор 77195.741.252. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 195, ал. 5 от ЗУТ, на което основание е издадена оспорената в настоящото производство заповед, кметът на общината може да задължи със заповед собствениците на заварени или търпими строежи да премахнат, преобразуват или ремонтират неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали огради, гаражи, второстепенни, селскостопански и други обекти по чл. 151, ал. 1, временни постройки, септични ями, канализационни съоръжения, насаждения, както и да извършат необходимите работи в интерес на сигурността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите. Нормата определя, че адресати на заповедта са собствениците на строежа. В случая е установено, че процесната ограда е изградена не в указаното от чл. 48 ЗУТ местоположение (по регулационната граница с равни части в двата имота или изцяло в имота на възложителите) и същата се явява неподходяща по местонахождение, поради което премахването й е законосъобразно, както правилно е прието с обжалваното решение. Последното не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. Във връзка с гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,