Решение № 12354 от 21.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5617/2009 г.

Решение № 12354 от 21.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5617/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по реда на чл. 208 и сл., във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Иванка Харалампиева Кънова (Кръстева) от гр. Монтана, против решението от 6.02.2009 г., постановено по адм. дело № 837/2008 г. по описа на на Административен съд - Монтана, поправено с решение от 20.02.2009 г., с което е отменена, като незаконосъобразна заповед № 2227 от 26.05.2006 г. на кмета на община Монтана и на същата е отказано правото да придобие собствеността върху предоставения й за ползване имот № 1168 по кадастралния план на имотите, предоставени за ползване, м. "Над Младост", землище Монтана, с площ от 1007 кв. м. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на постановеното решение, поради необоснованост на съдебния акт и неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и да бъде потвърдена заповедта на кмета за признаване на право на трансформация на правото на ползване в право на собственост. Ответникът - кметът на община Монтата, както и заинтересованите страни - Вера Емилова Георгиева, Боряна Емилова Георгиева, Янка Иванова Димова, Иванка Николова Младенова и Стоянка Николова Младенова, не вземат становище по касационната жалба. Заинтересованата страна - Юлка Борисова Георгиева, чрез пълномощника си адв. Александров, в писмена защита, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Сочи, че съдът не е изяснил релевантните за правния спор обстоятелства, а и превратно е интерпретирал събраните доказателства и е налице вътрешна противоречивост на мотивите. Съдът не е установил дали са спазени материалноправните и процедурни изисквания на закона при издаване на процесната заповед, с която е признато правото на ползвателката Иванка Кънова да придобие собствеността върху процесния имот на основание § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. В тази насока и с оглед служебното начало е следвало да даде указания на страните за представяне на допълнителни доказателства, както и да назначи вещо лице на основание чл. 172, ал. 2 от АПК за установяване на съответствието на имота на жалбоподателката Юлка Георгиева, с този на ползвателката и дали последният попада във възстановените земеделски земи на Георги Ив. Петров - наследодател на първата. Неправилни са съжденията на съда и относно преклудиралото право на ползвателката Кънова да придобие собствеността върху земеделския имот по реда на § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Заявлението за трансформиране на правото й на ползване в такова на собственост е подадено през 1992 г., като по делото не се съдържат данни ползвателката да е била уведомена за извършената оценка на имота. Още повече, че приложеният оценителен протокол е без номер и дата, като липсват и отбелязвания за връчването му на заинтересуваното лице. В тази връзка е необходимо да се отбележи, че не се погасява задължението на администрацията да се произнесе по подадената в законния срок молба, което не влияе от настъпилата впоследствие промяна на нормативните разпоредби, тъй като ползвателите не следва да понасят негативните последици от бездействието на администрацията. След като прецени данните по делото и доводите на страните, Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред административния съд е по реда на § 62, ал. 3 от ПМС 456/1997 г. и е образувано е по жалба, подадена от Юлка Борисова Георгиева против заповед № 2227 от 26.05.2006 г. на кмета на община Монтана. Със същата е признато на ползвателката Иванка Харалампиева Кръстева правото да придобие собствеността по реда на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, върху имот № 1168, местността "Над Младост" в землището на гр. Монтана, с площ от 1007 кв. м, като е възложено извършването на оценка на имота. Жалбоподателката е оспорила заповедта като незаконосъобразна, твърдейки, че ползувателката не установява да й е предоставено по надлежния ред право на ползване, заповедта, както и протокола на комисията по § 62 от ПЗР на ЗСПЗЗ, не са мотивирани, ползувателката не е заплатила вече направена оценка на имота, поради което правата й са преклудирани. От писмените доказателства по делото, съдът е приел за установено, че административното производство е инициирано с молба от ползвателката - вх. № АБ-94-И-382 от 22.06.1992 г. за придобиване право на собственост върху лозе и овощна градина от по 500 кв. м, ползването върху който имот й е предоставено, видно от удостоверение № 2033/1985 г. Не се спори, че имотът е заснет с площ от 1007 кв. м и е с № 1168, по кадастралния план на имотите, раздадени за ползване. По молбата за придобиване на правото на собственост от 1992 г. е изготвен оценителен протокол, но същият не е връчен на ползувателката, като земята не е заплатена. Молбата е разгледана отново от назначена от кмета на община Монтана през 2000 г. комисия по § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, като в протокола на същата ползувателката е включена в раздел I, № 725, т. е. в групата на тези ползуватели, за които е прието, че могат да придобият правото на собственост върху претендираните имоти. На основание на този протокол е издадена и оспорената заповед, която е мотивирана, с посочване на цитираните по-горе обстоятелства. Съдът не е изложил мотиви относно легитимацията на жалбоподателката. При тези данни по делото, съдът е приел, че след като ползвателката не е заплатила определената оценка на имота преди новирания срок в ПМС 456/1997 г., правото й да претендира трансформация е погасено, независимо какви са причините за неплащането. Същата не е подала ново заявление през 1998 г., поради което комисията по § 62 от ПЗР на ЗСПЗЗ не е имала правомощие да се произнася по наличието или липсата на предпоставките по § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Освен това решението на комисията не е мотивирано, а и същата не е действала в законен състав, не става ясно на кое от двете основания - по § 4а или по § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ се признава правото на трансформация. Въз основа на това е извел правен извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт и го е отменил. Решил е спора по същество, като е отказал на жалбоподателката право да придобие собствеността върху предоставения й за ползване имот. Така постановеното решение е неправилно. Ползвателката е изпълнила законовите изисквания, за да претендира признаване право да придобие собствеността върху предоставения й за ползване имот. Подала е заявление в срока по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, към което е приложила писмено доказателство за предоставено право на ползване. Такова е представеното удостоверение за ползване № 2233 от 1985 г. В същото се съдържат всички необходими елементи - индивидуализация на правното основание, на което е извършено предоставянето - ПМС № 1/1981 г. и решение № 73 от 26.05.1981 г. на ИК на ОНС; индивидуализация на ползвателката и индивидуализация на имота. Удостоверението е подписано от председателя на ИК на ОНС. Същото съставлява годно писмено доказателство, което не е оспорено от страните. Безспорно е установено предоставено право на ползване, породило своите правни последици. Без всякакво значение е посоченото от съда, че в цитираното решение № 73 на ИК на ОНС не се съдържа индивидуализация на имотите, което е служебно известно на съда. Установено е по делото, по повод цитираното решение № 73/1981 г., че с протоколно решение № 1 от 1981 г. нарочна комисия е определила, като слабопродуктивни земите в осем местности. На първо място е местността "Парта", с площ от 4300 декара. Протоколът е утвърден от председателя на ИК на ОНС - Михайловград на базата на протоколно решение № 73 от протокол № 9 от 26.05.1981 г. на ИК на ОНС, т. е. изпълнени са изискванията на ПМС № 1/1981 г. Правото на ползване не се поражда от удостоверението. Същото се поражда при наличие на условията, посочени в съответния акт по § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, в случая ПМС № 1/1981 г. С включването на ползувателката в съответните списъци по постановлението, въз основа на решението на ИК на ОНС, се изпълнява фактическия състав на предоставяне на правото на ползване. Обстоятелството, че подобни списъци не са запазени, не може да рефлектира върху придобитите по надлежния ред права. Удостоверението има характер на официален удостоверителен документ, който не е оспорен в производството. Още един път следва да се посочи, че в него е отразено, че са налице всички елементи за предоставеното право на ползване. На следващо място необоснован е изводът на съда, че след като ползвателката не е заплатила определената през 1992 г. с оценителен протокол цена на имота, правото на трансформация е погасено. Безспорни са данните по делото, че оценителният протокол не е връчен на заявителката, като това обстоятелство е прието за установено и от съда. При това положение недовършването на процедурата през 1992 г. не е по вина на ползвателката, а се дължи на бездействие на администрацията, която не е изпълнила задължението си да я уведоми за изготвената оценка. По този начин към публикуването на ПМС № 456/1997 г. е била налице една висяща административна процедура, която законосъобразно е довършена по реда, предвиден в него. При установеното наличие на всички законови предпоставки, предвидени в разпоредбата на § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, заповедта на кмета на общината се явява законосъобразна. Позоваването на решения на други състав на ВАС, не може да бъде взето предвид, тъй като същите касаят други фактически обстоятелства, а и не са задължителни за настоящия състав. Като не е съобразил всички факти и обстоятелства по делото, съдът е постановил едно необосновано и в нарушение на материалния закон решение, което при наличието на посочените отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, следва да бъде отменено. Произнасяйки се по същество, тъй като делото е изяснено от фактическа страна, настоящият състав следва да отхвърли първоначалната жалба срещу заповедта на кмета на общината за признаване право на ползвателката да придобие собствеността върху имота до размер на 1000 кв. м, тъй като същата е неоснователна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,