Решение № 1524 от 4.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10803/2008 г.

Решение № 1524 от 4.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10803/2008 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 211к от Закона за митниците и с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална митническа дирекция - Бургас, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Кета Керенска - Гелова, срещу решение № 719 от 29.07.2008 г. по адм. дело № 626 по описа за 2008 г. на Административния съд - гр. Бургас, с което е отменено Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания № 15 от 26.03.2008 г. на началника на митница - Бургас, потвърдено с решение № РД-4402-0404 от 7.04.2008 г. на директора на Регионална митническа дирекция - Бургас. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, и необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна по касационната жалба - "Пристанище Бургас" ЕАД не изразява становище по нея. Ответната страна по касационната жалба - началникът на митница Бургас не изразява становище по нея. Заинтересуваната страна по делото - директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. Бургас при ЦУ на НАП - гр. София не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното в нея отменително основание, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 2 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред Административния съд - гр. Бургас е било Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания № 15 от 26.03.2008 г. на началника на митница - Бургас, потвърдено с решение № РД-4402-0404 от 7.04.2008 г. на директора на Регионална митническа дирекция - Бургас. С него на основание чл. 204, ал. 1, б. "а" от МК, чл. 199, ал. 1, т. 6 от ЗМ, във връзка с чл. 114, ал. 1 и чл. 112, т. 5 от ППЗМ "Пристанище Бургас" ЕАД е задължено да заплати акциз в размер на 3 354.58 лв. и ДДС в размер на 15 613.92 лв., заедно с дължимата лихва от датата на възникване на задължението 29.08.2007 г. до окончателното му погасяване. По делото е установено, че на 25.06.2007 г. е въведена и манифестирана в МП "Пристанище Център" с митнически манифест № 166 от 25.06.2007 г. стока металургични въглища (насипно) - 72 620 974 кг. На 5.07.2007 г. след окончателното разтоварване на кораба и на основание чл. 772 от ППЗМ е съставен Генерален акт № 166, в който като действително разтоварено количество е посочено тегло, съответстващо на обявеното по представените коносаменти, а именно - 72 620 974 кг. Стоката е приета във временен склад, открит с разрешение № 4 от 8.02.1999 г. на митница Бургас с титуляр "Пристанище Бургас" ЕАД. Разтоварените металургични въглища са експедирани на партиди, като след натоварването им и претеглянето им е установено окончателно количество в размер на 72 234 190 кг., за което е дадено митническо направление "Транзит в страната". Митническият орган е приел, че установените разлики в по-малко с 386 784 кг., за които не е дадено допустимо митническо направление, представляват липси по смисъла на чл. 114, ал. 1 от ППЗМ. Решаващият съд е приел, че в случая не е налице липса по смисъла на чл. 114, ал. 1 от ППЗМ, а несъответствие и допустима грешка при измерването на стоката по метода на "драфт сървей" и при претеглявено на ж. п. вагоните. За да достигне до този извод, съдът се е позовал на заключението на съдебната експертиза, неоспорено от страните. Според него винаги има несъответствие между двата вида измерване на теглото на товара - по газенето на кораба ("драфт сървей") и на ж. п. кантар. В международната практика е приета точност на метода"драфт сървей" до 0.5% от дедвейта на кораба, който в случая по данни на агентиращата фирма е 74 500 тона и следователно нормалната грешка е до + (- 372 500 кг. При измерването на ж. п. кантар за определянето на теглото на товара като разлика между теглото на вагона пълен и вагонната тара има повтаряща се системна грешка от около 0.14 % от теглото на товара. Към него се прибавя и грешката във везната от + 30 до - 40 кг. Общо грешката при претегляне на ж. п. кантар е от 0.8 % до 0.21 % от теглото на стоката в минус. В случая, знаейки броят на вагоните (1 314 бр.) може да се заключи, че би била нормална една разлика приблизително от 65 700 кг. до 157 680 кг. в по-малко. Общо грешката при измерването от "драфт сървей" и теглене на ж. п. кантар в цифри следва да се определи в границите от + 306 800 кг. до - 530 180 кг. и установената разлика в минус 386 784 кг. е в границите на допустимото. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице твърдяните от касатора съществени процесуални нарушения, свързани с преценката на доказателствата и кредитиране на заключението на съдебната експертиза. Правилен е изводът на съда, че не е налице липса по смисъла на чл. 114, ал. 1 от ЗМ. Не са налице и случаите на отпадане на отговорността в хипотезите на чл. 114, ал. 2 и ал. 3 от ППЗМ. Неоснователен е доводът на касатора, че съдът неправилно се е позовал на разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от ЗДДС (отм.) и е приел, че са налице доказателства за друго. В мотивите на обжалваното решение липсва позоваване от страна на съда на цитираната правна норма и това е така, понеже приложими в случая са нормите на действащия към датата на възникването на задължението 29.08.2007 г. ЗДДС (обн. ДВ, бр. 63 от 4.08.2006 г. в сила от 1.01.2007 г.). Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение