Решение № 2421 от 29.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11790/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Началник отдел "Оперативни дейности" Пловдив при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), чрез гл. юрк. Я. Атанасова, срещу решение 1786 от 23.10.2023 г., постановено по адм. дело 1335/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив. С него по жалба на ЕТ Тонади В. Терзиева , [ЕИК], е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) ФК-139-0117441/20.03.2023 год., издадена от Началник отдел Оперативни дейности гр. Пловдив, потвърдена с Решение 104/21.04.2023 год., постановено от С. Шишков - Директор на Дирекция Оперативни дейности в Дирекция Фискален контрол в ЦУ на НАП и ответната страна е осъдена да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 550 лв. В касационната жалба се твърди, че съдебно решение е неправилно поради постановяването му нарушение на материалния закон и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател не споделя извода на съда за липса на мотиви относно продължителността на срока на наложената принудителна административна мярка (ПАМ), запечатване на търговски обект за срок от 14 дни и излага подробни доводи за съответствие на мярката с целта и реда за налагането ѝ. Поддържа че от доказателствата по делото безспорно се установява извършеното нарушение и че административният орган е изложил конкретни мотиви в частта, касаеща срока на мярката. В касационната жалба са развити подробни съображения. Въз основа на горното отправя молба за отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на административния акт. Претендира присъждане на разноски по делото, в т.ч държавна такса в размер на 70 лева и юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред двете инстанции. Ответната страна - ЕТ Тонади В. Терзиева , представлявано от управителя В. Терзиева, чрез процесуалния представител адв. Толев, оспорва основателността на касационната жалба и счита, че първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер 800 лева, за което представя списък на разноските, договор за правна защита и съдействие и пълномощно за процесуално представителство пред Върховния административен съд. Прокурорът, взел участие по делото, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага оспореното решение като правилно и нестрадащо от пороци, да се остави в сила. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София - град е била Заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-139-0117441/20.03.2023 год., издадена от Началник отдел Оперативни дейности гр. Пловдив, с която на основание чл. 186, ал. 3 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на ЕТ Тонади В. Терзиева е наложена ПАМ - запечатване на търговски обект - павилион за цветя, находящ се на адрес: гр.Пловдив, ж.к. Тракия , пазар Тракия 1 и стопанисван от ЕТ Тонади В. Терзиева , като е постановена забрана за достъп до обекта за срок от 14 дни. Фактическите установявания на първоинстанционния съд следват извършените процесуални действия в хода на административното производство. По делото е установено, че в 16:39 ч. на 08.03.2023 г. е извършена контролна покупка на 1 бр. кошница с цветя на стойност 10,00 лева, заплатени в брой от проверяващия екип, преди легитимация, като за продажбата не е издадена фискална касова бележка от въведеното в обекта фискално устройство, нито от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ. Резултатите от проверката са обективирани в Протокол за извършена проверка сер. АА ПИП 0117441/08.03.2023 г. Констатирано е нарушение на разпоредбите на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/1 3.12.2006 г. на МФ, вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Последвало е издаването на процесната Заповед ФК-139-0117441/20.03.2023 г., с правно основание чл. 186, ал. 3 от ЗДДС. Същата е обжалвана пред директор на Дирекция Оперативни дейности в ГДФК в ЦУ на НАП, който с решение ГДФК - 104 от 21.04.2023 г. я е потвърдил. Ответникът, чрез процесуалния си представител е заявил, че на дружеството-жалбоподател са издадени 2 броя наказателни постановления, едното за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18 от 2006 г. на МФ /за касова разлика/, което е връчено на дружеството на 26.06.2023 г. и не е обжалвано, а санкцията по същото е заплатена. Второто НП е за извършено нарушение по чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18 от 2006 г. на МФ, за което на дружеството-жалбоподател е наложена санкцията по чл.185, ал.1 от ЗДДС /неиздаване на касова бележка/ с 722535-F699584 от 29.08.2023 г., което не е обжалвано и санкцията по него е заплатена доброволно, като издадената ЗНПАМ не е изпълнена поради заплащане на наложената санкция. След извършена проверка решаващият съд е приел, че оспорената заповед съдържа фактическите и правните основания, изложени и в Протокола за извършена проверка. За безспорно е прието, че дружеството-жалбоподател не е издало съответен документ за продажба по реда на чл. 118 от ЗДДС, на 1 брой кошница с цветя на стойност 10,00 лева. За правилно е прието и квалифицирането на нарушение, а именно чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр.с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Независимо от гореизложеното, съдът е отменил оспорената заповед, като е приел, че същата е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила от гледна точка на нейното мотивиране, в отклонение от целта на закона и при нарушаване на принципите за съразмерност и истинност по чл. 6, ал. 2 и чл. 7, ал. 1 от АПК. В съдебното решение е прието, че изложените в заповедта мотиви за продължителността на срока са абстрактни и общо формулирани, без да засягат конкретиката на случая и без да са обсъдени релевираните възражения от жалбоподателя. Посочено е, че административният орган се е позовал на наличието на бланкетно и общо формулиран обществен интерес от налагането на ПАМ. В заключение е прието, че в случая съразмерността на мярката, преценена на базата на всички данни за конкуренция между лични и обществени интереси е нарушена, тъй като установеният размер на срока за налагането не е обоснован, като се засягат права и законни интереси на адресата в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която тя се налага. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Установените от първоинстанционния съд факти са основани на доказателствата по делото. Спор в това отношение не е налице. Административният съд е разпределил правилно доказателствената тежест в процеса и е анализирал последователно изяснената фактическа обстановка, вследствие на което е аргументирал надлежно заключението си за материална незаконосъобразност на процесната заповед за налагане на ПАМ. При извършена проверка на доказателствения материал по делото не се потвърждават оплакванията в касационната жалба. Съгласно чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), ПАМ се налагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Разпоредбите на чл. 186 и чл. 187 ЗДДС във връзка с Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. (по-конкретно чл. 3, ал. 1, чл. 25, ал. 1 и др.), регламентират налагане на ПАМ - запечатване на обект за срок до 30 дни, при неспазване реда за отчитане при извършване на продажби съобразно изискванията на чл. 118 ЗДДС. В съответствие с нормата на чл. 186, ал. 1 ЗДДС, ПАМ се налага до съответния срок, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции. Следователно при установяване на някое от изброените нарушения, органът действа в условията на обвързана компетентност и няма право на свободна преценка дали да наложи ПАМ или не. Именно поради тази особеност административният акт, с който се налага ПАМ по арг. от чл. 186, ал. 3 ЗДДС, следва да съдържа обективни и логически непротиворечиви мотиви за това кои факти в конкретния случай се явяват съображения за издаване на акта и продължителността на мярката, за да могат реално да бъдат постигнати горните цели. Противно тълкуване на закона би довело до прилагане на изцяло формален подход и превратно упражняване на власт. Настоящият касационен състав споделя заключението на първоинстанционния съд, според което определеният със заповедта 14-дневен срок на мярката се явява немотивиран предвид тежестта на нарушението и съвкупната преценка на обстоятелствата, при които е наложена. В случая стойността на неотчетената продажба, безспорно е следвало да бъде взета предвид при определянето на продължителността на ПАМ запечатване на стопанисвания от ЕТ Тонади В. Терзиева търговски обект павилион за цветя в гр. Пловдив. Изложените мотиви в съответната част на заповедта за налагане на ПАМ биха могли да бъдат възпроизведени при почти всяко нарушение от подобен вид и в случая, при преценката в тази насока са отчетени единствено утежняващите за адресата факти и обстоятелства. Ето защо правилно съдът е приел, че не са изложени достатъчно мотиви, които обосновават продължителността на срока от 14 дни, за който е запечатан обекта и не е извършен анализ на всички установени факти при проверката. С последното се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от необходимото за целта, за която актът се издава и се нарушава пряко забраната по чл. 6, ал. 2 АПК. Като е приел, че срокът от 14 дни е необосновано дълъг и на практика засяга правата на субекта в по-голяма степен от необходимото в нарушение на принципа на съразмерност, поради което е отменил ЗНПАМ, първоинстанционният съд е постановил съдебен акт, който не страда от релевираните в касационната жалба пороци. Следва да се посочи, че съдебната практика на съставите на ВАС, изразена в Решение 9560 от 23.09.2021 г. на ВАС по адм. д. 2219/2021 г., VIII о., Решение 9544 от 21.09.2021 г. на ВАС по адм. д. 2679/2021 г., VIII о., Решение 8627 от 15.07.2021 г. на ВАС по адм. д. 1695/2021 г., VIII о., Решение 10412 от 14.10.2021 г. на ВАС по адм. д. 3782/2021 г., I о., Решение 10393 от 13.10.2021 г. на ВАС по адм. д. 11248/2020 г., I о. и др., ясно се е консолидирала върху разбирането, че ЗНПАМ следва да е надлежно мотивирана относно продължителността на срока, за който се налага ПАМ (които мотиви следва да са конкретни спрямо всеки отделен случай, а не бланкетни и общи и неотчитащи конкретните факти по делото), който от друга страна следва да е съобразен с принципа на съразмерност, дефиниран в чл. 6 от АПК, а и на целите на формулирани в чл. 22 от ЗАНН, като условие за законосъобразността й. Доказателствената тежест е изцяло за административния орган, а с нея в случая касационният жалбоподател не се е справил. С оглед гореизложеното настоящият касационен състав на ВАС, осмо отделение намира, че решението е правилно, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора, неоснователна е претенцията на касатора за присъждане на разноски. В настоящото производство ответникът по касационната жалба своевременно е претендирал разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева. Същите са доказани по размер, поради което на основание чл. 143, ал. 4 от АПК следва да бъдат присъдени в полза на ЕТ Тонади В. Терзиева . Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение