Решение № 6286 от 9.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13693/2010 г.

Решение № 6286 от 9.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13693/2010 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Българска телеграфна агенция - гр. София, чрез законния си представител М. Минчев, срещу Решение № 2871 от 31.08.2010 г., постановено по адм. д. № 6534/09 г., по описа на Административен съд гр. София, в частта, с която е определено задължение за такса битови отпадъци за 2004 и 2006 г. и в частта на разноските. В жалбата са наведени доводи за неправилност на съдебното решение поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, обосноваващи отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че е нарушен основният принцип на административното право за невлошаване положението на жалбоподателя. На следващо място, се излагат доводи за наличие на изтекла погасителна давност относно първите две вноски за процесното вземане за 2004 г. Моли да бъде отменено решението в обжалваната част, с присъждане на разноски. Ответникът - Кмета на Столична община чрез процесуалния си представител - адв. Пасков в молба от 23.03.2011 г., с характер на писмено становище, излага съображения за правилност на обжалваното решение. С молбата е направено искане за присъждане на разноски за първоинстанционното производство, тъй като съдът не се е произнесъл по направеното искане и представените доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за частично основателна. Предмет на обжалване пред АС е бил АУПОВ № РД-22-12 от 31.08.2009 г., издаден от ВР. И. Д., Кмет на Столична община, с който на Българска телеграфна агенция - гр. София е установено задължение за такса за битови отпадъци в размер от 169 763,34 лв. за периода от 1.01 2004 г. до 31.12.2008 г. и лихва за просрочие в размер на 40 937,54 лв. С обжалваното решение съдът е отменил АУПОВ, в частта, с която са определени задължения над 158 656,99 лв., ведно със законната лихва. Поради липса на касационна жалба, подадена от Кмета на Столична община и предвид обхвата на касационната жалба, въз основа на която е образувано настоящото производство, следва да се приеме, че предмет на разглеждане е решението на АС в частта, относно определените задълженията за такса битови отпадъци за 2004 и 2006 г. В останалата си част за процесните 2005, 2007 и 2008 г. решението е влязло в законна сила. За да постанови решението в обжалваната част, съдът е приел, че в хода на проверка, започнала въз основа на заповед на Кмета на Столична община, са представени допълнителни документи, ведно с подадените данъчни декларации от Българска телеграфна агенция /БТА/ за притежаваните недвижими имоти в гр. София. След анализ на доказателствата е изготвен Доклад № 0500/00277 от 18.06.2009 г., въз основа на който, кметът на Столична община е постановил процесния АУПОВ, с който е установено задължението на дружеството за такса битови отпадъци за периода от 1.01.2004 г. - 31.12.2008 г. Съдът е обсъдил разпоредбата на чл. 62, чл. 66 и чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ и е приел, че от представените заповеди на кмета № РД-09-2323/29.10.2004 г. и № РД-09-1121/30.10.2006 г. се установява, че имотите, предмет на оспорвания акт попадат в границите на район "Средец", СО, в който Столична община организира за 2004 г. и 2006 г. услугите по чл. 62 от ЗМДТ. Подробно съдът е обсъдил решенията на Столичния общински съвет за всяка от процесните години, с които са определени размери на таксата за битови отпадъци за отделните услуги: сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци; обезвреждане на битови отпадъци в други депа и или други съоръжения: за поддържане чистотата на териториите ма обществено ползване. При така установеното, съдът е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган по чл. 9б от ЗМДТ, при спазване на изискванията по отношение на формата му, като са посочени фактически и правни основания за издаването му. Не са налице и съществени нарушения на административно-производствените правила. За неоснователни съдът е приел доводите на жалбоподателя за нищожност на оспорения акт и за изтекла погасителна давност по отношение на вземането за 2004 г. По същество за безспорно съдът е приел, че от подадените декларации по чл. 17, ал. 1 ЗМДТ и коригиращите към нея декларации, процесният имот с площ от 5 928, 65 кв. м., представляващ УПИ-П за БТА, кв. № 17, местност "Трета извънградска част" по регулационния план на София, район "Средец" и сгради: Административна с РЗП 1 315 кв. м., гаражи и склад /работилници/ - РЗП 416 кв м., находящ се в гр. София, бул. "Цариградско шосе" № 49 представлява нежилищен имот, находящи се гр. София, поради което следва да бъде определена съответната такса за услугите по чл. 62 от ЗМДТ. Основният спорен момент съдът е приел, че е размерът на определено задължение за такса битови отпадъци, предвид изискването за определянето му по отчетна стойност на процесния имот. В тази насока съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 26 от Наредба за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставени от Столична Община и на легалното понятието "отчетна стойност" дадено в § 1, т. 17 от същата Наредба. На следващо място съдът е обсъдил разпоредбите на счетоводен стандарт /СС/ 4 като се е позовал на чл. 2 от стандарта, съгласно който: "Балансовата стойност е стойността, по която активът се отразява в счетоводния баланс. Тази стойност представлява разликата между отчетната стойност и начислената до момента амортизация на амортизируемия актив" и е приел, че отчетната стойност се свързва само с балансовата, която следва да бъде и основата за определяне на размера на такса битови отпадъци. При този извод от правна страна, съдът се е позовал на приетото като неоспорено заключение на ССЕ от което се установява, че след изчисляване отчетната стойност на имота, задълженията на жалбоподателя за услугите по чл. 62 ЗМДТ са съответно: за 2004 г. - дължимата сума е в размер на 15 286,40 лв.: за 2006 г. - 73 004,28 лв. или общо за петте процесни години в размер над 158 656,99 лв., до която сума съдът е приел, че следва да се отмени процесният акт. Решението е неправилно, в частта относно процесната 2006 г. и е правилно в останалата си част. Безспорно установено е от повторната допълнителна ССЕ, че за 2006 г. с процесния пред АС акт е установено задължение за такса битови отпадъци в размер на 53 563,81 лева, въпреки, че в него е посочен само общият за процесните периоди от 1.01.2004 г. - 31.12.2008 г. размер на задължението от 169 763,34 лв. Предвид отчетната стойност на земята, сградата, склада и гаража, заключението на вещото лица за дължимия размер на таксата за процесната 2006 г. е 73 004,28 лева. Съдът е кредитирал заключението на вещото лице и е приел, че дължимата такса битови отпадъци за отчетната 2006 г. следва да бъде в размер на 73 004,28 лева. Този извод на съда е в нарушение на основния принцип на административното обжалване, свързан с невлошаване положението на жалбоподателя, както и с диспозитивното начало на процеса, а именно, че съдът е обвързан от параметрите на обжалването, досежно границите на търсената защита от лицето, чиито права или законни интереси са нарушени. Въпреки, че АУПОВ се издават и обжалват по реда на АПК, като актове, с които се установяват публични вземания, в частта относно обжалването им следва да се приеме, че намира приложение разпоредбата на чл. 160, ал. 5 от ДОПК, за невлошаване положението на жалбоподателя, поради което е основателен доводът в тази насока в касационната жалба. Неоснователно е възражението за изтекла погасителна давност по отношение на задължението за 1-ва и 2-ра вноска на такса битови отпадъци за процесната 2004 г. Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 3 от ДОПК, респ. 13, ал. 2, т. 2 от ДПК (отм.), такса битови отпадъци е публично вземане. Съгласно чл. 140, ал. 1 от ДПК (отм.), респ. чл. 171, ал. 1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, смятано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. В конкретния случай 5-годишният давностен срок започва да тече от 1.01.2005 г. и изтича на 31.12.2009 г., като обстоятелството, че е предвидено заплащане на задължението на четири вноски, не променя характера на таксата, която съгласно чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност. В тази насока неправилно АС е приел, че срокът на погасителната давност започва да тече след датата на последната вноска, т. е. след 30.11.2009 г., но това обстоятелство не се отразява на крайния извод на съда за неоснователност на възражението за погасяване на вземането по давност. Жалбата, в частта с която се обжалва решението относно разноските, представлява искане за допълване на решението на АС, имащо характер на определение. В ГПК в сила от 1.03.2008 г. не е възпроизведена разпоредбата на чл. 70 от ГПК от 1952 г., предвиждаща самостоятелно обжалване на решението в частта за разноските, ако не се обжалва самото решение по същество. Решението в частта за разноските не попада в приложното поле на чл. 229, ал. 1 от АПК, поради което Върховният административен съд не е компетентен да се произнесе по подадената жалба в тази част. Нормата на чл. 248, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК предоставя възможност на страната да поиска изменение на решението в частта за разноските от съда, който го е постановил. След произнасяне на съда по искането за изменение на решението в частта за разноските, определението по чл. 248, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, подлежи на обжалване съгласно чл. 229, ал. 1, т. 2 от АПК. Предвид на изложеното, жалбата, в частта, с която се прави искане за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, следва да се върне на Административен съд гр. София, който да я разгледа като молба по чл. 248, ал. 1 от ГПК. Искането на процесуалния представител на Кмета на Столична община, направено с молба от 23.03.2011 г. за присъждане на разноски за първоинстанционното производство, тъй като съдът не се е произнесъл по направеното искане и представените доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение, следва по изложените съображения да бъде разгледано, включително досежно неговата допустимост от Административен съд гр. София, който да я разгледа като молба по чл. 248, ал. 1 от ГПК. Предвид на изложеното настоящият съдебен състав намира, че решението следва да бъде отменено в частта, с която за 2006 г. е определен размер на такса битови отпадъци за сумата над 53 563,81 лева, установена с АУПОВ № РД-22-12 от 31.08.2009 г. до пълния размер от 73 004,28 лева, включена в общия размер от 158 656,99 лв., като незаконосъобразно. В останалата част, относно определения размер на такса битови отпадъци за 2004 г., жалбата е неоснователна. С оглед крайния съдебен акт и предвид изричната претенция на касатора, Столична община следва да заплати сумата от 1625 лева, представляваща направени разноски за настоящата инстанция. Искането на процесуалния представител на Кмета на Столична община, за присъждане на разноски за настоящата инстанция, а именно юрисконсултско възнаграждение, следва да бъде оставено без уважение, поради неявяване на процесуален представител и липса на доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. Предвид на изложеното, и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - първо отделение