Решение № 5055 от 27.5.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на министъра на земеделието, чрез процесуален представител, срещу решение 232 от 01.11.2021г., постановено по адм. дело 121/2021г. на Административен съд - Кюстендил, с което е отменена заповед РД 09 -155/23.02.2021г. на министъра на земеделието, храните и горите, в частта й, в която извън обхвата на одобрения окончателен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2020г. са останали 34,41 ха от БЗС 65365 - 1061 -12 -1 и 0,06 ха от БЗС 53254 - 225 - 4 -1 и преписката е върната в тази част за ново произнасяне, съобразно дадените в мотивите на решението задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл.209, т.3 от АПК. Твърди се, че мотивите на решението се основават единствено на заключението на приетата по делото СТЕ, без да са обсъдени останалите писмени доказателства по делото. Подробни съображения развива в касационната жалба и иска отмяна на решението, постановяване на ново решение по същество на спора, с което се отхвърли жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.. Ответникът - К. Белчински, чрез адв. Табутова в представен писмен отговор и в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на постановеното решение. Претендира разноски. Постъпила е и частна жалба от К. Белчински, чрез пълномощник адв. Табутова против определение 643 от 17.12.2021г., постановено по адм. дело 121/2021г. на АС - Кюстендил, с което е оставено без уважение искането му за допълване на решението в частта за разноските и присъждане на същите в размер на 1551,00лв. Твърди се, че обжалваното определение е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Прави се искане за отмяната му и изменение на решението с присъждане на разноските. Ответникът - министъра на земеделието, чрез процесуален представител в писмено възражение, оспорва частната жалба. Намира същата за неоснователна, а оспореното определение правилно и иска оставянето му в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и счита, че решението следва да бъде отменено. Частната жалба намира за неоснователна, а определението правилно. Върховният административен съд, състав на пето отделение намира касационната жалба за допустима, като подадена срещу подлежащо на обжалване съдебно решение, от страна по делото за която то е неблагоприятно и в срока по чл.211, ал.1 АПК. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения: Производството пред АС - Кюстендил е образувано по оспорване от К. Белчински против заповед РД 09 - 155 от 23.02.2021г. на министъра на земеделието, храните и горите, с която са одобрени окончателни специализирани слоеве "Физически блокове" и "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2020г. като част от СИЗП, актуализирани за 2020г., в частта й, в която извън обхвата на одобрения окончателен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2020г. са останали БЗС 65365 - 1061 -12 -1 и от БЗС 53254 - 225 - 4 -1, заявени от Белчински. За да достигне до извод за частична основателност на жалбата, АС - Кюстендил е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие със ЗПЗП. При преценка за съответствие с материалния закон, съдът е приел частична незаконосъобразност на заповедта. За да достигне до този извод, съдът се е позовал на заключението на вещото лице по назначената СТЕ, което е кредитирал като обективно и компетентно дадено, изготвено съобразно критериите по чл.8 и чл.10 от Наредба 2/26.03.2018г. и въз основа на което е счел, че 34,41 ха от БЗС 65365 - 1061 -12 -1 и от БЗС 53254 - 225 - 4 -1 могат да бъдат включени в допустимите площи за подпомагане. Решението е валидно и допустимо, но неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуални правила Настоящата съдебна инстанция намира, че обжалваното решение не съответства на изискванията на чл.172а, ал. 2 АПК, защото не съдържа мотиви, от които да се установи, че съдът е извършил дължимата се проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, въз основа и при преценка на събраните по делото доказателства. Съгласно разпоредбата на чл. 172а, ал. 2 АПК съдът излага към решението си мотиви, въз основа на които то е постановено, които мотиви следва да съдържат становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъде даден отговор на важните и съществени въпроси поставени за решаване на делото. В тях следва да са изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени, въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства, да посочи върху кои от тях основава приетата за установена фактическа обстановка, като обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал. Обжалваното решение не отговаря на посочените процесуални изисквания за постановяването му. Съдържанието му не отговаря на изведените законови изисквания. В него е налице кратко изложение на становищата на страните и на част от съдържанието на представените по делото доказателства. В решението е преразказано дословно приетото заключение на СТЕ, както и показанията на разпитаните по делото свидетели. Липсва обаче изложение какви конкретни фактически положения съдът приема, на база кои доказателства. Макар и да са изложени просторни съображения, то същите са безпредметни при несъотнасянето им към конкретната, приета от съда фактическа обстановка въз основа на събраните по делото доказателства. Съдът е приел безкритично заключението на изготвената и приета СТЕ, като позовавайки се само и единствено на него е приел, че част отпроцесните БЗС , а именно: 34,41 ха от БЗС 65365 - 1061 -12 -1 и от БЗС 53254 - 225 - 4 -1 могат да бъдат включени в допустимите площи за подпомагане. С това се изчерпват мотивите на АС - Кюстендил, изложени в оспореното решение. Същото не съдържа съображения, защо съдът игнорира констатациите от дешифрирането на актуалната за кампания 2020г. цифрова орртофотокарта по отношение на тези БЗС и части от тях, които приема за допустими, както и мотиви защо приема, че спрямо тези имоти са налице всички основания за допустимост за подпомагане, уредени в чл. 8 и чл.10 от наредба 2/26.03.2018г. Като не е обсъдил релевантни за спора факти и обстоятелства, съдът е стигнал до необосновани правни изводи за частична незаконосъобразност на оспрената заповед. Констатациите и съображенията на вещото лице, относно допустимост или не на части от процесните имоти, не могат да заместят мотивите на съда в съдебното решение, както и спазване от страна на съда на разпоредбата на чл.172а, ал.2 АПК. Допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения по чл. 172а, ал. 2 от АПК са съществени, защото препятстват проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението, като решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Това налага решението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, при спазване на указанията в настоящото решение. При новото разглеждане на делото, съдът следва да съобрази разпределението на доказателствената тежест между страните, да разграничи спорното от безспорното между тях, да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и със заключението на вещото лице и да изложи конкретни мотиви кои от тях кредитира и защо. Въз основа на установени релевантни факти и обстоятелства, решаващият състав от АС - Кюстендил, следва да прецени общите и специални условия за допустимост на процесните площи, съобразно критериите по чл.8 и чл.10 от Наредба 2/26.03.2018г. и наличието на условията за включване в допустимите площи за подпомагане за кампания 2020г. В случай, че прецени, че оспореното от касатора заключение на приетата СТЕ е непълно и необосновано, съдът следва да възложи допълнителна или повторна СТЕ, която да отговори на въпросите, на кои нормативно определени условия за допустимост по наредбата, отговарят процесните парцели и въз основа на кои точно констатации формира своите отговори. Предвид основателността на касационната жалба, налагаща отмяна на оспореното решение, както и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, частната жалба срещу определение 643 от 17.12.2021г. по адм. дело 121/2021г. на АС - Кюстендил, с което е оставена без уважение молбата за допълване на решението в частта за разноските по реда на чл.248, ал.1 от ГПК се явява неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл.226, ал.3 от АПК при новото разглеждане на делото, съдът следва да се произнесе и по искането за разноски, направени както пред първата инстанция, така и по разноските за водене на делото във Върховния административен съд. Ето защо при този този изход на спора, оспореното определението следва да остане в сила. На основание чл. 226, ал.3 АПК при новото разглеждане на делото, съдът следва да се произнесе и по разноските за водене на настоящото производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,