Решение № 5137 от 11.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8476/2012 г.

Решение № 5137 от 11.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8476/2012 г., III о., докладчик съдията Петър Стоянов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Делото е образувано по касационна жалба от Иван Харизанов Ковачев, управител на "ЕЛА 2002 " ЕООД, със седалище гр. Сапарева баня, ул. "Болярица" № 4, рег. по ф. д. № 932/2001 г. на Кюстендилски окръжен съд, ЕИК 109531277 срещу решение № 92/2.05.2012 г. по адм. дело № 32/2011 г. на Административен съд гр. Кюстендил. С оспореното решение административния съд е отхвърлил иска на касатора срещу Община Сапарева баня с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за сумата от 160 000 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди във формата на пропуснати ползи от обявената за нищожна заповед № 803/14.12.2007 г. на Кмета на Община Сапарева баня. Освен това касаторът е осъден да заплати на Община Сапарева баня сумата от 4000 лв. - разноски по делото. В касационната жалба не са посочени мотивирано и точно пороците на решението, които съставляват касационни основания, но от нейното съдържание може да се направи извода, че се касае за тези посочени в чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател "Ела 2002" ЕООД, редовно призован, не се представлява. Ответникът Община Сапарева Баня, редовно призована, се представлява от адв. Янев от АКТ Кюстендил, оспорва жалбата и моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава становище, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а самото решение да бъде оставено в сила, като законосъобразно и правилно. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. От събраните по делото доказателства Административен съд гр. Кюстендил е приел следната фактическа обстановка: Със заповед № 803/14.12.2007 г. на кмета на Община Сапарева баня е открита процедура за провеждане на търг с явно наддаване за предварителна продажба с предмет: "Прогнозни количества по сортиментна ведомост на маркирана лежаща маса в обект № 005, отдел 98 /подотдели 98б и 98г/, собственост на Общинско лесничейство, гр. Сапарева баня". Определени били тръжните условия и са утвърдени тръжните документи, като е предвидено провеждане на търга на 28.12.2007 г. Заповедта на кмета била обявена за нищожна с решение № 343/13.11.2009 г. по адм. дело № 372/2009 г. по описа на Административен съд гр. Кюстендил, оставено в сила с решение № 10756/21.09.2010 г. по адм. дело № 1073/2010 г. на Върховния административен съд. Касаторът закупил тръжни книжа и внесъл предвидената гаранция за участие в търга на 19.12.2007 г. Междувременно на 17.12.2007 г. "Ела 2002" ЕООД сключило с "Канзас 999" ЕООД договор за доставка на дървен материал. Съдържанието на договора включвало задължение на касатора да достави определени количества дървен материал по спецификация с обща цена 706 000 лв. и правото да получава плащане за всяка отделна доставка. По силата на чл. 7 от посочения договор доставчика е поел задължението да участва в организирания от Община Сапарева баня търг на 28.12.2007 г. Кметът на Община Сапарева баня със заповед № 825/28.12.2007 г. е назначил комисия за провеждане на търга, която с протокол № 1 от същата дата е отстранила от участие в търга "Ела 2002" ЕООД с мотив, че липсвали разрешително за ползване на цех за преработка на дървесина на територията на Община Сапарева баня и че няма сключени трудови договори с жители на същата община. След обявяването на заповедта на кмета с която е открита процедурата за провеждане на търга за нищожна, касатора е приел, че са налице правните основания на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за предявяване на иск за имуществени вреди в размер на 160000 лв. изразяващи се в пропуснати ползи от неучастието в търга организиран от незаконния акт на кмета. Административният съд е приел, че липсва причинно - следствена връзка на вредата от обявената за нищожна заповед на кмета на Община Сапарева баня № 803/14.12.2007 г. Приел е, че прогласеният за нищожен административен акт поставя началото на административно производство и евентуалното спечелване на търга е едно бъдещо несигурно събитие, в следствие на което е такова и очакването за съответна печалба за касатора, която той е формулирал като имуществена вреда. Поради липса на пряка и непосредствена връзка между вредите и незаконосъобразните действия на кмета съдът е отхвърлил иска на касатора. Решението е валидно, правилно и обосновано. От установената по делото фактическа обстановка в хода на съдебното производство касатора не е доказал по безспорен и категоричен начин претендираните от него имуществени вреди, респективно наличието на пряка и непосредствена връзка между тях и твърдените незаконосъобразни действия на кмета. Съдът е изяснил релевантните за исковата молба факти. Обсъдил е доказателствата, становищата и приложимата правна уредба. За приетото въз основа на този анализ се е обосновал фактически и правно. Мотивираният извод за неоснователност на на иска е в съответствие с фактически установеното и правилно е приложен ЗОДОВ. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица за незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността обаче не се презюмира от закона, за това в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, действие или бездействие по административна дейност, отменени по съответен ред, наличие на вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Та къв е и направеният от първоинстанционния съд извод, който е правилен и правно обоснован. Настоящата инстанция намира, че не са налице твърдяните касационни основания и атакуваното решение, като правилно, законосъобразно и надлежно обосновано следва да се остави в сила. От представените по делото доказателства е видно, че ответника е направил разноски в размер на 2000 лв. за адвокатски хонорар пред настоящата инстанция, които моли да му бъдат присъдени. В конкретната хипотеза касаторът следва да заплати на ответника сумата от 2000 лв. в съответствие с нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 5 от ГПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение