Решение № 1877 от 19.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 983/2015 г.
ВАСI отделение19.02.2016 г.докладчик Маруся Димитрова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7395/2.12.2014 г. по адм. д. № 683/2014 г. на Административен съд - София-град. ОСЪЖДА "Си си ейч съплайс" ЕООД да заплати на АМ - Митница Столична 1530,10 лв юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 1877 от 19.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 983/2015 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Си си ейч съплайс" ЕООД моли да бъде отменено решение № 7395/02.12.2014 г. по адм. д. № 683/2014 г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата против решение № 9600-0448/06.12.2013 г. на началника на Митница Столична като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли решението на административния орган да бъде отменено и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Началника на Митница Столична моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, изложени в нея по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на касатора против решение № 9600-0448/06.12.2013 г. на началника на Митница Столична, с което е определен тарифен код 3215900090 на стоките по ЕАД № 13BG005800Н0119981/30.09.2013 г. вместо декларирания тарифен код 8443999000 и са определени мито 6,5% в размер 33 336,60 лв с лихви за внасяне. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е достигнал до обоснован извод за законосъобразно определяне на дължимо мито поради промяна на тарифното класиране на стоките, допуснати до свободно обращение с крайна употреба по ЕАД, съставляващи освободени доставки по ЗДДС. Стоките представляват пълнители с мастило за принтери "Канон" - внос от САЩ. Съдът е обсъдил възраженията на касатора и е достигнал до правилни изводи за тяхната неоснователност, които се споделят напълно от настоящата инстанция и не следва да бъдат повтаряни. Обосновано съдът е приел, че е приложимо разрешението в решението от 26.10.2006 г. по дело С-250/05 г. на СЕО, в което е прието, че касетите с мастило за принтери, които не съдържат печатаща глава, следва да се класират в тарифен код 3215 90 80 по Комбинираната номенклатура. В заключението на вещото лице е описано устройството на внесените касети с мастило за принтери, като несъдържащи печатаща глава, която е монтирана на принтера, а не на касетата. Правилно съдът е възприел неоспореното от страните заключение на вещото лице като обективно и обосновано. Доводите в касационната жалба, че вещото лице е описало внесените касети с мастило като резервна част, а не консуматив не са основателни. Правилно на основание правило 3б от Общите правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура внесените стоки са класирани в тарифен код 3215 - мастила, тъй като се касае за смесен продукт, съставен от различни материали и компоненти, който не може да се класира по правило 3а в позицията, която най-специфично описва стоката, поради което стоките се класират според материала или компонента, който им придава основния характер. Внесените касети с мастило не съдържат печатаща глава, която е монтирана на принтера, поради което основната им функция е да подава мастило на принтера и не могат да бъдат определени като резервна част. Предвид цитираното решение на СЕО правилно административният орган и съдът са определили тарифно класиране на внесените стоки в тарифен код 3215. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Ответника по жалбата има право на юрисконсултско възнаграждение в размер 1530,10 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,