Решение № 134 от 5.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3844/2016 г.

Решение № 134 от 5.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3844/2016 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Даниела Стоянова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх. № 34722/20.11.2015 г., подадена от Б. Т. И. в качеството му на наследник на Р. Т. Л., чрез адв. И. К., и по касационна жалба с вх. № 10102/05.04.2016 г., подадена от И. Х. П. и Х. Р. П. в качеството им на наследници на Р. Т. Л., чрез адв. В. В., срещу въззивно решение № 1691 от 19.10.2015 г. на Варненския окръжен съд, постановено по в. гр. д. № 2347/2015 г., допълнено на основание чл. 248, ал. 3 ГПК с определение № 4159/11.12.2015 г. С това решение след отмяна на решение № 2752/19.06.2015 г., постановено по гр. д. № 3194 по описа за 2013 г. на Варненския районен съд, е отхвърлен предявеният от Р. Т. Л., действаща чрез настойника си Б. Т. И., против Р. Г. Т. иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. "в" от ЗЗД, за отмяна на дарение, направено с договор за дарение, сключен на 02.06.1993 г., обективиран в НА № 193, том XX, дело № 5212/1993 г. от 02.06.1993 г. на Варненски нотариус, с който ищцата е прехвърлила на ответника собствеността върху апартамент № 39, находящ се на третия етаж от блок 25, на [улица], вход "Г", ведно с избено помещение с площ 3.20 кв. м., както и 0. 5190 % от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, попадащо в 24 подрайон на града, като неоснователен и недоказан и Р. Т. Л. е осъдена да заплати на Р. Г. Т. сумата от 839, 17 лв., представляваща разноски пред двете съдебни инстанции. В касационните жалби се релевират доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Искането е за отмяна на решението и уважаване на предявения иск изцяло със законните последици. Ответната страна Р. Г. Т., чрез адв. Р. М., изразява становище за неоснователност на жалбите. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с определение № 94 от 06.02.2017 г., постановено по реда на чл. 288 ГПК, за преценка допустимостта на обжалваното въззивно решение като постановено по отношение на починала страна. Върховния касационен съд като съобрази данните по делото и становищата на страните намира следното: В хипотезата на чл. 227 ГПК правоприемството настъпва по силата на закона и правоприемника става страна по делото от момента на загубата на процесуалната правоспособност на своя праводател независимо дали е бил конституиран и дали е взел участие в процеса, поради което и има право да поддържа висящността му чрез подаване на жалба, а ако решението е влязло в сила – да иска отмяната му по реда на извънредното производство, уредено в глава ХХІV от ГПК. Решението обаче, което е постановено спрямо страна, загубила процесуалната си правоспособност, вместо спрямо правоприемника й, е процесуално недопустимо, тъй като липсва произнасяне спрямо надлежната страна, правоприемник на основание чл. 227 ГПК. Ако тази страна атакува порочното решение, инстанцията, разглеждаща жалбата следва да го обезсили и да върне делото за ново разглеждане. В процесния случай ищцата Р. Т. Л. е починала на 14.08.2015 г. по време на висящността на делото пред въззивния съд, преди провеждане на съдебното заседание по същество – 06.10.2015 г., и преди постановяване на въззивното решение - 19.10.2015 г. Наследници на починалата страна са Г. Т. И. и касаторите Б. Т. И., Х. Р. П. и И. Х. П., които не са били конституирани като страни в производството на основание чл. 227 ГПК. След постановяване на въззивното решение на наследниците са връчени преписи от постановеното въззивно решение, като трима от тях са подали касационните жалби, по които е образувано настоящото производство. С оглед изложеното въззивното решение е процесуално недопустимо като постановено спрямо неправоспособна страна – починалата на 14.08.2015 г. Р. Т. Л., поради което следва да бъде обезсилено като делото се върне за ново разглеждане на въззивния съд и постановяване на съдебен акт спрямо надлежните страни. При новото разглеждане съдът следва да се произнесе и по разноските, направени в настоящото производство. Съобразно гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение