Решение № 237 от 10.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11785/2022 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" против решение 142/ 14.10.2022 г. по адм.д. 124/2022 г. по описа на АС-Кюстендил. Навежда доводи за касационни основания по чл.209, т.3 от АПК, но развива конкретни оплаквания за материална незаконосъобразност поради нарушаване на чл. 3, т.6 и чл. 18, ал. 3,т. 2 от Наредба 7/ 24.02.2015 г. За кампания 2020 г. заявителят е декларирал по-малко животни от вида "биволи" спрямо одобрените за подпомагане 41 бр. Представеното в административното производство решение 8888/ 28.07.2021 г. по адм.д. 631/ 2021 г. по описа на ВАС, пето отделение, не променя установените факти и наличието на основание за започване на производство по прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат". За кампания 2019 г. е следвало броя на животните да бъде възстановена, което не е станало, затова е налице основание за възстановяване на получената помощ по направление "Опазване от застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство, защото за втора година са декларирани по-малко брой животни. Не е налице хипотезата на пар.1, т.8 от ДР относно "форсмажорни или извънредни обстоятелства". Иска отмяна на решението и отхвърляне на жалбата. Ответната страна "Рила ферм" ЕООД оспорва касационната жалба като неоснователна. Актът за прекратяване на ангажимент по мярка 10 е незаконосъобразен и затова е отменен. Към момента на започване на административното производство е изтекъл срока за поддържане на заявените и одобрени за подпомагане референтен брой животни от вида "бивол"- 31.12.2020 г. и за многогодишния ангажимент. Не е издадено уведомително писмо по чл. 52, ал. 1 от Наредба 7/ 24.02.2015 г. и чл.10б от Наредба 5/ 27.02.2009 г. за извършени оторизации по схеми и мерки, срещу което да се проведе защита. По заявлението за кампания 2020 г. произнасяне няма. За твърдените нарушения няма влязъл в сила административен акт. В административното производство са представени доказателства и са дадени обяснения за по-малкия брой заявени животни- извършено престъпление за 12 бр. биволи и висящо НОХД. И досега в системата ВетИс-БАБХ тези животни се описани като "изгубени". Не е съобразено и решението по адм.д. 631/2021 г. на ВАС, пето отд., с което е отменен отказ за финансиране за 2019 г. при условията на форсмажорни обстоятелства на Ковид-19 и липсата на финансово подпомагане за 2019 г. дружеството е продължило да изпълнява многогодишен ангажимент за 33 бр. биволи. Не е спазен и чл. 6 от АПК и е нарушен принципа на съразмерност. Ответникът прави неясно искане за отмяна на вече отменения административен акт и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение 142/ 14.10.2022 г. по адм.д. 124/2022 г. по описа на АС- Кюстендил е отменен акт за прекратяване на ангажимент изх. 01-2600-2316-7/22.03.2022 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ по мярка 10 "Акроекология и климат" от ПРСР 2014 - 2020 г. за кампания 2020 г. поради материална незаконосъобразност и нарушение на чл. 43 от Наредба 7/ 24.02.2015 г., основание за отмяна по чл. 146, т. 4 от АПК. Като извърши служебна проверка по чл. 218 от АПК за валидност, допустимост и материална законосъобразност и като обсъди конкретните наведени доводи в касационната жалба, настоящият съдебен състав намира, че решението следва да се остави в сила. Производството пред АС- Кюстендил е образувано във връзка с оспорване на акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР за периода 2014-2020 г., издаден от заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" на основание чл.18, ал. 3, т. 2 от Наредба 7/ 24.02.2015 г. за прилагане на мярка "Агроекология и климат" и след административни проверки по чл. 52, ал. 1 от Наредба 7/ 24.02.2015 г. При заявени за подпомагане 41 бр. животни вид "биволи" и поет петгодишен ангажимент от 2016 г., за кампании 2019 г. и 2020 г. са заявени 33 бр. Първоинстанционният съд е отменил оспорения административен акт с мотиви за материална незаконосъобразност. Решението е правилно. На 31.05.2019 г. и 15.05.2020 г. дружеството подава заявления за подпомагане за 33 броя животни вид "бивол". С УП 02-100-2600/2505-5 от16.03.2020г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ е отказано финансово подпомагане за кампания 2019 г. по направление Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство, на основание чл. 17, ал. 2,т. 4 от Наредба 7/24.02.2015г., защото са заявени по малък брой животни за вид бивол от заявените през 2016 г.. С влязло в сила решение 8888/ 28.07.2021 г. по адм.д.631/2021 г. по описа на ВАС, пето отделение, това уведомително писмо е отменено, като съдът приема, че е налице основанието на чл. 43, ал.1 от Наредба 7/24.05.2015 г., поради представени данни за престъпление по чл. 206, ал.1 от НК и висящо следствено дело. Преписката е върната за произнасяне, защото при загуба на животно в хипотези по чл. 43, ал.1 от Наредбата, агроекологичните плащания за съответната година се изплащат за наличния брой животни, предвид чл. 43, ал. 2. Няма данни как е приключило административното производство след отменителното решение на съда. Съгласно чл.17, ал.1, т. 2 от Наредбата 7/ 24.02.2015 г. финансова помощ за прилагането на агроекологичните дейности по съответното направление не се предоставя или се намалява, когато при административни проверки или проверки на място са установени по-малко от минималния изискван брой животни или животински единици. С чл. 21, ал.1 е посочено, че земеделските стопани, подпомагани по направлението по чл. 3, т. 6 /опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство/, не могат да намаляват броя на животните под броя на одобрените животни от съответния вид с последното подадено заявление за подпомагане, освен в случаите на загуба на животни по чл. 43, ал. 1. При загуба на животни, подпомагани по направление "Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство", вследствие на клане, продажба, смърт или кражба земеделските стопани представят в ДФЗ РА, до 80 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане, или с подаването на заявлението на следващата година, ако събитието се е случило след този период, копие от документ, който удостоверява причината за загубата на животните. В тази хипотеза агроекологични плащания за същата година се изплащат за наличния брой животни. Предвид чл. 21, ал. 2 от Наредба 7/2015 г. при настъпили форсмажорни или изключителни обстоятелства, засягащи броя на животните, заявени за подпомагане по направлението по чл. 3, т. 6, земеделските стопани до края на ангажимента могат да продължат изпълнението на ангажимента си с броя на отглежданите животни от същия вид след настъпване на обстоятелствата, ако броят им е по-малък от този, за който са поели ангажимент. Следователно за земеделския стопанин не настъпва неблагоприятна за него правна последица, когато е налице хипотеза на чл. 43, ал. 1 от ЗПЗП. Именно такъв е настоящият случай, предвид влязлото в сила решение по адм.д. 631/2021 г. на ВАС, пето отд. Правната норма на чл. 18, ал. 3, т. 2 от Наредба 7 създава правно основание за едновременно прекратяване на агроекологичния ангажимент и възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление, когато земеделските стопани декларират за втора поредна година по-малък брой животни от даден вид спрямо одобрените за подпомагане по направлението по чл. 3, т. 6. Правната норма е създадена за хипотезата, когато липсват настъпили форсмажорни или изключителни обстоятелства в хода на изпълнение на агроекологичния ангажимент. Прекратяването обаче на ангажимент само при установяването на обективния факт за деклариране на по-малък брой животни за втора поредна година, без да се изследва причината, ще лиши от приложение разпоредбите на чл. 43, ал.1 и ал. 2 и чл. 21, ал. 1 от Наредбата, защото вече изплатеното подпомагане за по-малък брой животни ще бъде събрано с обратна дата поради прекратяването на агроекологичния ангажимент. Като е отменил оспореният административен акт, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,